Определение № 469 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 923/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Пл.П. като процесуален представител на С. С. В. от [населено място], [община], срещу въззивното решение Бургаския апелативен съд /БАС/ от 20.05.2019г. по в.гр.д. № 61/2019г. Ответницата по жалбата Н. Г. Н. не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение БАС е потвърдил решението на ОС Бургас от 19.03.2018г. по гр.д. № 1188/2017г., с което С. В. е осъдена да заплати на Н. Н. 99000лв., равняващи се на 50617.89 евро, представляващи част от извършено с оглед отпаднало основание плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.04.2010г., развален с нотариална покана от 08.09.2014г., считано от 10.10.2014г., цялото възлизащо на 182518лв. /93320 евро/, ведно със законната лихва от 17.10.2014г. до окончателното изплащане, 1000лв. /равни на 511.29 евро/, представляващи част от договорна неустойка за неизпълнение, довело до развалянето на предварителния договор, цялата възлизаща на 36503.61лв. /18664 евро/, както и разноски. Въззивният съд е приел, че с оглед обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум /сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот за 93320 евро, дължими на единадесет вноски, които ищцата заплатила изцяло; ответницата не изпълнила в уговорения срок задължението да прехвърли имота по нотариален ред, вместо което го ипотекирала двукратно, наложени били две възбрани и върху него било насочено принудително изпълнение; доброволно изпълнение от страна на ответницата не настъпило и след дадения й срок с нотариална покана, поради което ищцата счита договора за развален, а връщането на даденото и плащането на уговорената неустойка – за дължими, като такива се претендират в частични размери/ исковете са с правно основание чл.55 ал.1 пр.последно, чл.86 и чл.92 ЗЗД. Взето е предвид, че на 08.04.2010г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], за 93320 евро с равностойност 182518лв. Купувачката – ищца е изпълнила изцяло задължението си за плащане на продажната цена на уговорените единадесет вноски чрез трето лице /в изпълнение на сключен с ищцата договор за заем/ в брой и по банков път. Ответницата е поела задължение в 15 дневен срок от датата на последното плащане /извършено на 07.12.2011г. – преди крайния срок 30.12.2011г./ да прехвърли имота по съответния ред, което не е сторено. С нотариална покана, връчена на 25.09.2014г., ответницата е поканена да изпълни задължението си в 14 дневен срок с предупреждение, че при неизпълнение ищцата разваля предварителния договор и кани ответницата да й върне заплатената продажна цена и да й заплати уговорената неустойка за неизпълнение. При тези обстоятелства е направен извод, че за ищцата е възникнало правото да развали предварителния договор, тъй като е изпълнила изцяло поетите с него задължения за плащане на продажната цена и за явяване за сключване на окончателен договор. Като неоснователни са оценени оплакванията на ответницата за необоснованост на първоинстанционното решение поради непопълването на делото с необходимите доказателства с оглед недопускането на допълнителна тройна графологична експертиза. В тази връзка съдът е взел предвид, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2214/2014г. на ОС Бургас са уважени предявени от Н. срещу В. искове за присъждане на част от продажната цена /25518лв./ на основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД поради едностранното прекратяване на предварителния договор и за част от дължимата неустойка /503.61лв./. Позовавайки се на т.2 от ТР № 3/2016г. на ОСГТК съдът е приел, че формираната с решението сила на пресъдено нещо преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответницата срещу правопораждащите правно релевантни факти на правоотношението, от което произтича спорното право. С оглед на това, след като предварителният договор и анекса към него от 12.04.2010г. са били счетени по първото дело за валидни и произвеждащи правно действие и въз основа на тях са присъдените суми, възможността да се повдигне спор по настоящото дело за нищожността на предварителния договор, в частност на анекса към него, е преклудирана и оспорването на подписа върху документа е недопустимо. Въпросът дали споразумението за плащане на цената вместо купувачката от трето лице – неин заемодател – е било подписано от В. е трябвало да бъде повдигнат при разглеждането на първото дело. Освен това, тъй като паричното задължение не е с оглед на личността, дори без изрична уговорка то може да бъде изпълнено от трето лице и кредиторът няма основание да го откаже. В случая плащането е и прието без възражение от ответницата. Възражението, че експертът по графологичната експертиза бил некомпетентен, е прието за необосновано, защото вещото лице е вписано в списъците на експертите с необходимата квалификация „криминолог” и е участвало в изготвянето и на други почеркови експертизи, оспорването на експертизата не се обвързва с допълнителни доказателства, които да компрометират направените от вещото лице констатации, и не може да се направи извод за съмнение в правилността им. Съдът е отчел, че след частично присъдената с влязлото в сила решение главница остават невъзстановени 157000лв., при което частично претендираните по настоящото дело 99000лв. следва да бъдат присъдени. С такива мотиви е присъдена и частично претендираната неустойка. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено след дадено й указание, касаторката сочи произнасяне от въззивния съд по следните въпроси в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК: 1. следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на наведените от ищеца твърдения и какви са правомощията на въззивния съд при определяне на точната правна квалификация на иска – въпросът е обоснован с твърдение, че съдът не се бил произнесъл относно наличието/липсата на обедняване/обогатяване на страните съобразно чл.59 ЗЗД, неправилно приемайки, че искът е за връщане на получено на неосъществено основание – претенцията би могла да се квалифицира по този текст при твърдения за отпадане възможността за изпълнение на поръчката, за сключване на договор за покупко-продажба на имот за сметка на ищцата, поради което се претендира връщане на сумата от неоснователно обогатилия се изпълнител по договор за мандат, каквито твърдения не били въведени по делото, и 2. дали въззивният съд може да откаже събирането на нови доказателства – обоснован с недопускането на тройна или повторна графологична експертиза. Изложени са и съображения за неправилност на изводите, във връзка с които са поставените въпроси. ВКС намира, че поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл изцяло въз основа на заявените в исковата молба обстоятелства, на които е основана претенцията, и петитум, и с оглед правомощието и задължението си ги е квалифицирал в пълно съответствие с материалния закон и с практиката на ВКС, в т.ч. по т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК. Следва да се посочи, че при претенция по чл.55 ал.1 ЗЗД са неприложими елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.59 ЗЗД – обедняване на ищеца, респективно обогатяване на ответника без основание. Несъстоятелни са в тази връзка обосноваващите въпроса доводи на касатора, че претенцията би могла да се квалифицира по чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД само при твърдения за отпадане на възможността за изпълнение на поръчка, отпадане на възможността за сключване на договор за покупка на недвижим имот за сметка на ищцата, поради което се претендира връщане на сумата от неоснователно обогатилия се изпълнител по договора за мандат. Вторият поставен в изложението въпрос е фактически, а не правен, само каквито според предвиденото в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ са основания за допускане на касационно обжалване. Но дори да се приеме обратното, въпросът не е от значение за изхода на спора по делото с оглед решаващия извод на въззивния съд, че са преклудирани правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответницата по настоящото дело поради формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по предявените от ищцата срещу ответницата частични искове по гр.д. № 2214/2014г. на ОС Бургас. Произнасяне по въпрос във връзка с този извод касаторката не релевира като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да го вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,