Определение № 319 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Б. ,действащ чрез адв. Х. Б., срещу решение №114 от 24.06.2010г. по гр.дело № 162/2010г. на Г. окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Г. районен съд осъдително решение срещу касаторката В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение поставя процесуалноправния въпрос по прилагането на чл. 200 ал.3 и чл. 201 от ГПК и в противоречие с практиката на ВКС ,подкрепена с цитиране на решение № 347 от 18.04.2000г І г.о, въззивният съд оставил без уважение искане за допускане на тройна графологична експертиза в производство по оспорване автентичност на документ въпреки направеното оспорване на приетите две експертизи, изготвени от едно вещо лице. Предвид обстоятелството ,че не се поддържа противоречие със задължителна практика на ВКС, основанието е по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Отговор е постъпил от ответника Д. К. Ц., оспорват се доводите за допускане на касационната жалба до разглеждане. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК е представено решение от съдебната практика на Върховен административен съд ,което не е измежду актовете ,сочещи на противоречиво решаван въпрос по прилагането на ГПК, освен това в решението на ВАС е прието ,че неизяснената фактическа обстановка по делото е поради непълнота на заключението по приетата експертиза ,което освен процесуалното условие същото да е било оспорвано ,е решаващо съображение за наличие на процесуално нарушение при произнасянето на съда по доказателствените искания на страните .В цитираното решение № 347 от 18.04.2000г І г.о на ВКС случаят е бил подобен, но различен от процесния.Произнесена е процесуалната възможност въззивният съд да изслуша нова тричленна експертиза ,макар че в първоинстанционния съд е приета еднолична,тъй като е прието ,че неизяснени са останали оспорвани въпроси, за които са необходими специални знания. В обжаваното решение процесуалният въпрос по допускане на разширена експертиза от въззивния съд не е разрешен с довод за принципна недопустимост или прекрудиране на доказателственото искане по въпроса за авторството на подпис, съдът е приел за изяснен спорния въпрос по предмета на експертното изследване предвид осъществената възможност по чл. 200 ал.3 от ГПК съдът да назначи друго, а не повече вещи лица. Двете единични екпертизи са достигнали безпротиворечиво до един и същи извод и за съда не е имало основание да прецени като наложителни по смисъла на чл. 195 ал. 2 от ГПК конкретните обстоятелства. Даденото от въззивния съд процесуално разрешение, обратно на поддържаното в жалбата и изложението, следва от ясното съдържание на закона. В трайната си практика ВКС не е налагал на съдилищата безусловно допускане на разширена съдебна експертиза от три вещи лица за всички случай, при които страната формално оспорва първоначалното заключение. Пример за постановено решение в този смисъл защитата не е посочила и в изложението си. Ето защо доводите за наличие на противоречиво решаван правен въпрос при допускането на тройна експертиза са неоснователни и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.