Определение № 469 от 17.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 269/2026 г.

ВКСI търговско отделение17.02.2026 г.докладчик Росица Божилова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 26658/21.10.2025 г. по гр.д.№ 13408/ 2022 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. първо вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е частна жалба на „Ернах„ ООД против разпореждане № 26658/21.10.2025г. по гр.д.№ 13408/ 2022г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от същата страна касационна жалба вх. № 25012387/30.09.2025г., против решение № 5529/28.08.2025г. по гр.д. № 13408/2022г. на същия съд, като недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т.1 пр. второ ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на постановеното разпореждане с довода, че предмет на спора са „основния иск, възражение за прихващане и насрещен иск, с цена на тези производства над 20 000 лева„, очевидно визирайки сбора от цената на исковете и размера на активното вземане по възражението за прихващане, формиращи сума над минималния законодателен праг за касационна обжалваемост по търговски дела / без да се оспорва търговския характер на спора / - 20 000 лева. Постъпил е отговор от ответната страна – „Атлас Копко България „ ЕООД – с който, освен поддържайки правилността на атакуваното разпореждане, се акцентира на обстоятелството, че предмет на въззивното производство не са главния и всички насрещни искове – предмет на първоинстанционното производство, в смисъл и на фактическа необоснованост на довода на жалбоподателя. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното: Производството е образувано по иск на „Атлас Копко България„ ЕООД, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, за осъждане „Ернах„ ООД да върне предоставена му сума по договор за възлагане на СМР, в размер на 7 200 лева, предвид развалянето му по негова вина ,в качеството на изпълнител. Ответникът е осъществил защитата си с предявяване на възражение за прихващане, с цена на активното вземане от 3 600 лева / направени разноски по изпълнението на възложеното, преди прекратяване на договора, оспорвайки вината си и последиците на настъпило разваляне от страна на ищеца – възложител, по същество твърдейки отказ на възложителя от договора / и два насрещни иска, с цена съответно - 1 676 лева / остатъка от направените, предходно на отказа на възложителя от договора, разноски, обект на активното вземане по възражението за прихващане / и 2 400 лева – / вторият насрещен иск предявен като частичен от 12 000 лева / - претендирани като възнаграждение по сключен неформален договор с предмет „ извършване на дейности по предоставяне на схеми, чертежи, технически данни, параметри и решения във връзка с монтирането на охладителни кули на обект „Стомана Индъстри „, а в евентуалност – като обезщетение за вреди, основани на преддоговорната отговорност на ищеца - чл. 12 ЗЗД. Първоинстанционният съд е уважил частично главния иск, до размера на 4 200 лева, поради уважено възражение за прихващане в размер на 3 000 лева, както и предявените насрещни искове. Въззивното производство е образувано по жалба на ответника единствено срещу частичното уважаване на главния иск, предвид неуважено възражение за прихващане до пълния размер от 3 600 лева и срещу отхвърлянето на насрещния иск с цена 1 676 лева. Частната жалба е неоснователна. Образуваното дело е търговско, тъй като всяка от претенциите произтича от търговска сделка – сключена между търговци, по занятие. Търговския характер на делото не се и оспорва от жалбоподателя. Предмет на въззивното производство са възражението за прихващане - с размер на активното вземане 3 600 лева / независимо от частичното му уважаване, съобразявайки изначално заявения му размер / и един от насрещните искове, с цена от 1 676 лева. Дори формално, въведеният от жалбоподателя довод, че сборът от подлежащите на разглеждане претенции / в останалата му част първоинстанционното решение е влязло в сила / надхвърля 20 000 лева, респ. надхвърля законодателния праг за касационна обжалваемост по търговски дела, е неверен. По-същественото, обаче, е че същият е несъстоятелен. Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, се преценява с оглед цената на всеки от предявените искове, самостоятелно, а не като сбор на същите, както и с оглед размера на активното вземане по възражението за прихващане, доколкото и при разглеждането му се формира сила на пресъдено нещо, но само ако размера на пасивното вземане, с което се прихваща, обуславя касационна обжалваемост. Не само претенциите – предмет на въззивното производство, но изначално всички искове – главен, насрещни и активното вземане по възражението за прихващане / дори да се съобрази размера от 5 367 лева – общата стойност на предявените от ответника разноски по изпълнението, част от която е заявена с възражението за прихващане, а останалата – като предмет на насрещен иск / са предявени в размери под законодателния праг за касационна обжалваемост по търговски дела – чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

6