Определение № 3636 от 19.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1585/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. К. против решение № 117/02.05.2025г. по т.д.№ 518/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 44/19.04.2024г., допълнено с решение № 63/17.06.2024г. по т.д.№ 32/23г. на Окръжен съд - Добрич. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против „ ЗСК Бдинци „ ЕАД и И. Д. П. искове: 1/ с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. първо и чл. 26, ал. 2, пр. второ и четвърто ЗЗД, за признаване по отношение на ответниците, че джирото - върху временно удостоверение № 1/02.06.2022г. за притежавани от Н. К. 500 бр. обикновени, поименни акции с право на глас - извършено от последния в полза на ответницата И. П., е нищожно: а/ поради липса на съгласие / оспорена автентичност на подписа на джиранта /, в евентуалност б/ поради липса на основание / каузална причина за разпореждането / или в/ предвид наличието на идентично предходно временно удостоверение № 1/19.06.2020г., поради което процесното е издадено в нарушение на чл. 167 ТЗ / джирото е недействително като материализирано върху нищожна ценна книга /; 2/ с правно основание чл. 71 ТЗ вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за съществуващо членствено правоотношение между Н. К. и „ЗСК Бдинци„ ЕАД, като едноличен собственик на капитала, разпределен в 500 бр. поименни акции, с право на глас; 3/ с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за прогласяване за нищожни решенията на едноличния собственик на капитала на „ЗСК Бдинци„ЕАД, взети от Общи събрания на дружеството на 03.06.2022г. и на 16.06.2022г., както и на решения на СД на дружеството от 02.06.2022 г., 03.06.2022 г. и 17.06.2022 г., евентуално за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 74 ТЗ, съответно чл. 71 ТЗ; 4/ с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено по отношение ответното дружество, че по заявление № 20220607104447/07.06.2022г. и заявление № 20220621135650 в ЗТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството – ответник са вписани несъществуващи обстоятелства. Касаторът оспорва правилността на извода на въззивния съд, че джирото върху временно удостоверение № 1/02.06.2022 г. ,за притежавани от ищеца 500 бр. поименни акции от капитала на „ЗСК Бдинци„ЕАД / предмет на джирото /, не е нищожно по причина съществуването на предходно, идентично по съдържание временно удостоверение № 1/19.06.2020г., обоснован с факта, че по-ранното временно удостоверение не е издадено от лице, изрично овластено съгласно чл. 167, ал. 1 ТЗ. Според касатора съдът не е съобразил, че в конкретния случай такова овластяване не е било необходимо за член на СД, който е и законен представител на дружеството, в който смисъл е следвало да тълкува разпоредбата. Поддържа тезата си, че права върху акциите за Н. К. е създало първото временно удостоверение – от 19.06.2020 г., респ. не създава такива второто по ред - от 02.06.2022 г. и следователно джиро върху същото не би могло да прехвърли несъществуващи - на основание временното удостоверение върху което е материализирано - права. От чл. 167, ал. 2 ТЗ касаторът обосновава извод, че за едни и същи акции не може да има повече от едно временно удостоверение, макар със същото съдържание и на същото лице - акционер, тъй като това би създало правна несигурност / възможно паралелно разпореждане чрез джиро с едни и същи акции, в полза на различни лица / и второто по ред се явява недопустимо. Оспорва се и извода на въззивния съд, че в ситуация като настоящата – на две идентични временни удостоверения, за едни и същи акции, като притежавани от едно и също лице - релевантно е временното удостоверение, вписано в книгата на акционерите. Акцентира на обстоятелството, че причина за невписване на първото по ред временно удостоверение, е бездействие на самата ответница П.. Позовава се и на извършеното още с исковата молба оспорване на книгата на акционерите, като документ с невярно съдържание. Според касатора, съдът е следвало да съобрази, че вписванията в книгата на акционерите имат декларативно действие по отношение на дружеството. Правно значение има датата на издаването на легитимиращия акционера документ, а не тази на вписването му в книгата на акционерите - чл. 179 ТЗ не предвижда конкуренция, аналогична на тази в чл. 113 ЗС. Съдът следвало да разграничи двете хипотези – по чл. 179, ал. 1 ТЗ и чл. 185, ал. 2 ТЗ, първата от които урежда вписване в книгата на акционерите на акционер – учредител: известно на дружеството лице, поради което законодателят не е скрепил невписването с липса на действие спрямо дружеството, противно на предвиденото в чл. 185, ал. 2 ТЗ. Последната разпоредба е неприложима спрямо издаденото на ищеца, в качество на учредител, временно удостоверение № 1/19.06.2020г., въпреки че и да би била приложима е без значение за правния спор, предвид декларативното действие на вписването в книгата на акционерите. Оспорва се и извода на съда, че договорът за дарение на акциите, като каузална причина за джиросването им, не е нищожен, поради невъзможен предмет, поддържан от ищеца поради това, че в него не е упоменато изрично прехвърляне на права върху временно удостоверение № 1/02.06.2022г., а прехвърляне на обикновени, поименни акции, каквито няма издадени. Като последица от неправилност на въззивното решение по установителните искове за нищожност на джирото и сделката, съставляваща каузална причина за същото, се оспорва правилността на въззивния акт за отхвърляне на обусловените от правния резултат по тях искове, за установяване съществуващи членствени права на ищеца в ответното дружество, за прогласяване нищожност, в евентуалност – отмяната им като незаконосъобразни, на решения на ОС на дружеството и на СД и установяване, че вписването в ТРРЮЛНЦ на обстоятелствата, основани на същите, е вписване на несъществуващи обстоятелства, по искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Ответните страни – „ЗСК Бдинци„ЕАД и И. П. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, както поради неудовлетвореност на общия, така и на допълнителния селективен критерий, поддържан преимуществено в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3, с подробни съображения, взети предвид и коментирани по –долу при настоящото произнасяне. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност и съдържанието на изложението, ограничено до решаващите изводи на въззивния съд за действителността на оспореното джиро и действителността на каузалното правоотношение – причина за същото, настоящият състав съобрази следното: Ищецът Н. К. е предявил против „ ЗСК Бдинци „ ЕАД и И. П. искове, за установяване нищожност на джиро върху временно удостоверение № 1/02.06.2022г.. Временното удостоверение е издадено от името на „ЗСК Бдинци„ЕАД от лицето Г. П., в качеството й на упълномощен член на Съвета на директорите на дружеството. Временното удостоверение е издадено за удостоверяване, че Н. К. е собственик на 500 броя обикновени, поименни акции с право на глас от капитала на „ЗСК Бдинци„ЕАД / практически целия капитал на дружеството /, с номинална стойност сто лева всяка, придобити срещу парични вноски в капитала на дружеството при учредяването му. С оспореното джиро акциите са прехвърлени в полза на ответницата И. П.. Упълномощаването на Г. П., като член на СД, за издаване на временното удостоверение от 02.06.2022г., е на основание решение на СД, обективирано в протокол от заседание от същата дата. С решение на СД от 03.06.2022г. И. П. е избрана за изпълнителен член на СД, с право да управлява и представлява дружеството заедно и поотделно с ищеца Н. К.. Ищецът е оспорвал автентичността на подписа си върху спорното джиро, както и в протоколи от заседание на СД от 02.06.2022г. и 03.06.2022г. и в договор за дарение на акции от 02.06.2022г., но заключенията на единична и тройна съдебно-почеркови експертизи са потвърдили автентичността му. Касационен довод, относим към решаващите изводи на съда по това твърдение за нищожност на джирото, не са въведени. Ищецът оспорва действителността на джирото, като материализирано върху второ по ред временно удостоверение за притежаваните от него 500 бр. акции от капитала на „ЗСК Бдинци„ ЕАД, при предходно издадено ВУ № 1/19.06.2020г.. Доводите му са, че издаденото второ по ред ВУ е недействително – издадено в нарушение на чл. 167 ТЗ и др. норми / неконкретизирани / и подписано от нелегитимирано лице. Като материализирано върху недействителна ценна книга, която задължително се издава в един единствен – оригинален – екземпляр - джирото е нищожно. Нищожност на джирото се поддържа и поради липса на каузална причина за извършването му. Във връзка с това основание за нищожност ответникът е противопоставил договор за дарение от 02.06.2022г., с което Н. К. дарява на И. П. притежаваните от него 500 бр. обикновени, налични акции от капитала на „ЗСК Бдинци„ЕАД. В т. 2 на договора изрично е уговорено прехвърляне на акциите с джиро на временното удостоверение, удостоверяващо собствеността им и членствените права на джиранта и вписване в книгата на акционерите. Няма спор, че акции не са издавани. По останалите доводи ответниците са се защитавали, оспорвайки конститутивен характер на временното удостоверение, в качеството му на ценна книга. Наличието на няколко ВУ, с идентичност на удостоверителните изявления и в полза на все едно и също лице, не водят до недействителност на кое да е от тях, именно предвид удостоверителния им характер / арг. от чл. 175, ал. 1 ТЗ /. Удостовереното в тях може да бъде единствено вярно или невярно. При това сочат, че ВУ от 02.06.2022 г. е издадено от упълномощен член на СД – Г. П., в съответствие с чл. 167, ал. 1 ТЗ, но не и предходното от 19.06.2020г., тъй като решение на СД, за овластяване на И. П. за издаването му, липсва. Оспорена е и автентичността на подписа на И. П. върху ВУ № 1/19.06.2020г.. С допълнителна искова молба ищецът е оспорил действителността на договора за дарение като такъв с невъзможен предмет, тъй като прехвърлените с него акции никога не са били издавани, а предмета му не включва прехвърляне на временното удостоверение. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за установяване недействителност на джирото, поради липса на съгласие, предвид доказаната автентичност на подписа на джиранта. Довода за нищожност на джирото поради липса на основание е разгледал в два аспекта: поради липса на каузална сделка, с предмет прехвърляне на акциите, поради нищожност на каузалната сделка, като лишена от основание. Такава сделка е приел, че е договора за дарение от 02.06.2022г., автентичността на подписа на ищеца върху който също е безспорно доказана. Съдът е отхвърлил довода за нищожност на каузалната сделка, като лишена от основание, както и постановил диспозитив - допълнително решение по реда на чл. 250 ГПК – за отхвърляне на иска за нищожност на джирото, поради обективирането му върху последващо, а не върху първото временно удостоверение за същите акции, с теоретични обосновки относно природата на джирото и реда за прехвърляне на акции. Във въззивната си жалба ищецът се позовава на липса на мотиви по довода му за нищожност на джирото, като материализирано върху временно удостоверение, при наличие на предходно издадено временно удостоверение с идентично съдържание и за притежание на същите акции от капитала на ответното дружество, от същото лице – Н. К.. Сочи и липса на мотиви по довода си за нищожност на договора за дарение като сключен с невъзможен предмет – неиздадени все още акции. Според въззивника тълкуването на чл. 187, ал. 3 ГПК в смисъл, че е все едно дали се прехвърля временно удостоверение или несъществуващи акции / попадащи под различна правна уредба / е неправилно. Сделки с предмет акции, които все още не са издадени и не съществуват като ценни книги, според страната са нищожни, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Липсата на валидна каузална сделка, която процесното джиро да обезпечава, го прави изначално негодно да прехвърли на ответницата П. права върху акциите от капитала на ответното дружество. Следователно, собственик на същите продължава да бъде ищецът. Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на исковете. По въззивните доводи с предмет, въведен и с касационните доводи за неправилност на въззивното решение, съдът е приел: Издаването на временно удостоверение за притежание на акции е уредено в чл. 167, ал. 1 ТЗ, който изисква то да е подписано от упълномощен член на УС / СД. Съдържанието на разпоредбата е възпроизведено и в чл. 9 от учредителния акт на дружеството. Временното удостоверение от 19.06.2020г. не е подписано от упълномощен член на СД, в нарушение на чл. 167, ал. 1 ТЗ и не е вписано в книгата на акционерите. Но дори да се приеме, че по –ранното ВУ е издадено в съответствие с чл. 167, ал.1 ТЗ, наличието на две идентични временни удостоверения не обуславя недействителност на по-късното. ВУ е ценна книга, материализираща: а/ правото на акционера да получи записаните от него акции, съгласно чл. 167, ал. 2 ТЗ и б/ членствените права на акционера, по арг. от чл. 187, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. ВУ материализира права, но тези права възникват вън и независимо от издаването му. Както и акцията, то само отразява възникналото членство и легитимира притежателя си като акционер. Обстоятелството, че съществуването на няколко ВУ за притежанието на едни и същи акции от капитала на дружеството, би могло да доведе до правна несигурност, не е основание да се прогласят някои от тези ВУ за нищожни. При това, спрямо акционерното дружество притежател на акциите е този субект, който е вписан в книгата на акционерите, имаща декларативно действие по отношение на дружеството, вкл. досежно броя и вида на притежаваните акции. В хипотеза като настоящата, в която акционерът притежава две временни удостоверения за едни и същи, записани от него акции, удостоверяващи едни и същи права, релевантно е удостоверението вписано в книгата на акционерите, изискуема съгласно чл. 179, ал. 1 ТЗ, а такова е ВУ № 1/02.06.2022 г.. При това, няма твърдения на ищеца, нито данни, към датата на джирото ВУ от 19.06.2020 г. да е изгубено или унищожено или по някакъв начин ищецът да е лишен от владение върху него. Съдът се е позовал и на съдържанието на протокол от заседание на СД от 02.06.2022 г., в който е констатирано, че до момента няма издадено временно удостоверение за записаните от учредителя Н. К. акции, като е овластен члена на СД - Г. П. - да издаде тепърва такова. ВУ от 02.06.2022г. не е нищожно, поради което прехвърлянето му чрез джиро не е нищожно на това основание. С оглед признатата вторична обслужваща функция на джирото на акции, подлежи на доказване конкретната каузална сделка за прехвърлянето им, каквато в случая е договора за дарение на акции от 02.06.2022 г., при доказана автентичност на подписа на дарителя. С това е доказано наличието на каузална причина за джирото. Досежно действителността на договора за дарение, оспорвана като сключен с невъзможен предмет, съдът е споделил приетото в решение по т.д.№ 839/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, съобразно което прехвърлянето на временно удостоверение има действието на прехвърляне на акциите, които последното удостоверява. ВУ замества акциите до момента на издаването им от дружеството. Джиросвайки поименните акции, предмет на временното удостоверение, по реда на чл. 185, ал. 2 ТЗ към който препраща чл. 187, ал. 3 ТЗ, джирантът прехвърля правото си, като техен собственик, да получи записаните във временното удостоверение акции след тяхното издаване, както и членствените си права в акционерното дружество, съществуващи в този момент. Поради приета действителност на джирото е отхвърлен като неоснователен установителния иск за притежавани от ищеца членствени права в ответното дружество, както и останалите обусловени искове. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Необходимо ли е изпълнителен член на колективния орган за управление на акционерно дружество да бъде изрично упълномощен да подпише временно удостоверение за притежавани акции, съгласно чл. 167, ал. 1 ТЗ ?; 2/ Допустимо ли е последователно във времето издаване на две временни удостоверения за притежаването на едни и същи записани акции от един и същи акционер ?; 3/ Валидно ли е издаденото второ по ред временно удостоверение за едни и същи акции на един и същи акционер, при налично и непрехвърлено предходно ? - допълнителният селективен критерий и по трите въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал .1, т. 3 ТЗ; 4/ Записването / незаписването на временни удостоверения в книгата на акционерите на основание чл. 179 ТЗ има ли отражение върху удостоверяваните със съдържанието им права ?; 5/ Когато един и същ акционер притежава две временни удостоверения за едни и същи записани от него акции, кое от тях е противопоставимо на дружеството и трети лица - първото издадено, дори да не е записано в книгата на акционерите по чл. 179 ТЗ или второто / поредното / по време на издаване, когато то е записано в книгата на акционерите ? Има ли незаписването на временното удостоверение в книгата по чл. 179 ТЗ за последица непротивопоставимост спрямо дружеството и/или трети лица на правата на притежателя му ? – допълнителният селективен критерий по последните два въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - поради противоречие на приетото от въззивния съд с решения по т.д.№ 474/2012г. на І т.о., т.д.№ 839/2010г. на ІІ т.о. и т.д.№ 898/2010г. на ІІ т.о. и гр.д. № 2650/2002г. на V г.о. на ВКС, като в евентуалност се поддържа и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 6/ Валидна ли е каузална сделка за прехвърляне на неиздадени акции, в чийто предмет не е посочено, че се прехвърля издаденото за тях временно удостоверение и същото не е индивидуализирано като ценна книга ? – в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава на решение по т.д. № 892/2014г. на ІІ т.о., както и на решение по гр.д.№ 882/2003г., макар да е прието при редакцията на чл. 187 ТЗ преди приемането на новата ал. 3 на същата разпоредба / обн. ДВ бр. 104 от 2007г. /, в евентуалност сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По формулирания шести въпрос касаторът намира, че доколкото се установява противоречие между от една страна решения по т.д.№ 839/2010 г на ІІ т.о. и цитираните в същото решения по т.д.№ 116/2009г., т.д.№ 813/2008 г. и т.д. № 33/2009 г. – всички на ІІ т.о. на ВКС и от друга страна решение по т.д.№ 892/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, е налице основание за спиране на производството и отправяне на предложение за тълкувателно решение по реда на чл. 292 ГПК. Първият от въпросите не удовлетворява изискването за правен, тъй като отговор на същия, сам по себе си, не би бил значим за достигането на различен правен резултат, доколкото с позоваването на нарушение на чл. 167, ал. 1 ТЗ, при издаването на първото временно удостоверение от 19.06.2020 г., въззивният съд е обосновал паралелен извод, за отхвърляне на иска за нищожност на джирото върху ВУ № 1/02.06.2022 г., по причина издадено идентично предходно ВУ за притежаваните от ищеца всички поименни акции от капитала на ответното дружество. Съдът е приел, че дори да не се сподели този извод, съществуването на две паралелни временни удостоверения с едно и също съдържание и в полза на едно и също лице, не съставлява основание за нищожност на което и да е от тях. Вторият от въпросите е формулиран в аспект на „недопустимост“ на по-късно издаденото временно удостоверение, какъвто порок не е въведен самостоятелно в предмета на спора - с позоваване на конкретна правна норма и следващи се от същата правни последици за по-късно издаденото временно удостоверение, различни от заявените за недействителността му. Поради това и съдът не е имал повод да изложи мотиви по обоснован довод за „недопустимост“, с което не е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд действително не е споделил като приемлива практика издаването на повече от едно временно удостоверение, в полза на едно и също лице и за едни и същи права върху акции, но допускането й е приел, че не не води до нищожност на временното удостоверение, като легитимиращо лицето в полза на което се издава с права, възникващи вън и независимо от неговото съставяне. Третият въпрос въвежда правно несъстоятелен аргумент за недействителност на удостоверителен по съществото си документ, поради което, дори да се приеме, че спор със съдържанието на същия е въведен в предмета на спора, би бил удовлетворен общия, но не и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът изхожда от позицията, че временното удостоверение създава акционерни права, позовавайки се на чл. 167, ал. 2 ТЗ. Дори да се приеме, че тълкуването на тази именно норма страната претендира, сочейки допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК / доколкото друга не е посочена /, то същата е ясна и непротиворечива и с по начало неотносимо към отговор на въпроса съдържание. Производството по обезсилване на ценни книжа и формирана по приложението му съдебна практика са напълно неотносими да аргументират произнасяне по въпроса, като приложими към ценни книжа на приносител, а не поименни, каквито са временните удостоверения. Въззивният съд е съобразил, че не се твърди отнемане от владението на ищеца, против волята му или унищожаване на временните удостоверения, тъй като само в такава хипотеза е мислима опасност от засягане на права / напр. спор между джиратари по различните временни удостоверения /, но сама по себе си тази опасност не е основание за недействителност на легитимиращата ценна книга. Както правилно сочи ответната страна в отговора на касационната жалба, разпоредбата на чл. 167, ал. 2 ТЗ следва да се разглежда във връзка с ал. 1, според която, само акционер, направил имуществена вноска за сметка на записаните акции, има право да получи временно удостоверение. От кумулативното съобразяване на двете алинеи на чл. 167 ТЗ следва извода, че не временното удостоверение създава акционерни права / няма конститутивен ефект /, а притежаването му само формално / следователно и оборимо / легитимира носителя им. Липсва аргументация на ищеца, как едновременното легитимиране за едни и същи акции, на едно и също лице, с няколко временни удостоверения – ценни книги на заповед, при това в негово владение, засяга собствената му правна сфера, при вярност на удостоверителното изявление или потенциално би могло да засегне друга, освен при недобросъвестност от негова страна. Неясно е точното приложение на коя правна норма или правен принцип / извън неотносимата на чл. 167, ал. 2 ТЗ /, отговор на поставения въпрос ще осигури, нито са обосновани предпоставки за приложение на закона или на правото по аналогия, с цел попълване на празноти в правото, с което да се допринесе за развитието му. Четвърти и пети въпроси, аналогично на първия, не съставляват правни въпроси – отговор на които, сам по себе си, би бил от естество да промени правния резултат, съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. От евентуално оборване на извода на въззивния съд, че легитимиращо по отношение на дружеството действие има второто по реда на издаване временно удостоверение, вписано в книгата на акционерите, не следва отговор, че същото е нищожно. Въззивният съд не е придал на вписването конститутивно действие, в съответствие с цитираната и от самия касатор съдебна практика за декларативното му действие. Предвид това, дори да се приеме, че отговор на въпросите сам по себе си би бил от естество да промени правния резултат, то би бил удовлетворен само общия селективен критерий. Не е обоснован допълнителния в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Решение по т.д.№ 474/2012г. на І т.о. ВКС не е представено с изложението, а под тази номерация, с относимо към предмета на въпроса съдържание, не бе открито от настоящия състав, а видно и от ответната страна. Цитираните решения по гр.д.№ 2650/2002 г. на V г.о., т.д.№ 839/2010г. и т.д.№ 898/2010г. на ІІ т.о. ВКС също не дават отговор в смисъла, предпоставен от въпросите, споделяйки поддържаното и от касатора декларативно действие на вписването по чл. 179 ТЗ. В същите е прието, че установеното в чл. 185, ал. 2 ТЗ задължение за вписване в Книгата на акционерите на извършваното чрез джиро прехвърляне на поименните акции, респ. на удостоверяващото ги временно удостоверение /предвид изричното препращане в чл. 187, ал. 2 и 3 ТЗ/, цели създаване на яснота по отношение акционерите в дружеството и притежавания от всеки от тях обем права, което е абсолютно необходимо за надлежното упражняване на тези права, от една страна, и за осъществяване дейността на дружеството, от друга страна. Съобразно нормата на чл. 179 ТЗ, указваща изчерпателно съдържанието и изискванията за водене на Книгата на акционерите, по своята правна същност, същата представлява частен документ, от категорията на т. н. свидетелстващи документи, и като такъв тя се ползва само с формална доказателствена сила, т. е. до доказване на противното Книгата на акционерите установява единствено, че са вписани конкретни обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото е вярно. Акционерното дружество е обвързано от вписването в Книгата на акционерите и е длъжно да счита за притежатели на акции от неговия капитал именно лицата, вписани в Книгата, като обвързването се отнася съответно и за броя на притежаваните от тези лица акции. Това, обаче, не означава, че вписването в Книгата на акционерите e неоспоримо. В настоящото производство не е възниквал спор между ищеца и дружеството, относно притежаваните от първия права върху акции, преди джиросването им на ответницата П., нито се твърди повече от едно джиро на същите, съответно джира в полза на различни лица. В този смисъл, позоваването на легитимиращата функция на временното удостоверение от 02.06.2022г. спрямо дружеството - ответник, с оглед съдържанието на книгата на акционерите, е без самостоятелно значение за правния резултат и по-скоро в относимост към довода на ответниците за недобросъвестност на ищеца. Не се обосновава и допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по идентични на изложените към 2 и 3 въпроси съображения. Формалното позоваване на разпоредбата не удовлетворява изискването за обосноваване на този допълнителен селективен критерий. Шестият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване - въведен е в предмета на спора и е обосновал решаващия мотив за действителност на договора за дарение на акции от 02.06.2022 г., като каузална причина за оспореното джиро. Не се удовлетворява допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: не се откри от настоящия състав решение по гр.д. № 882/2003г., неприложено с касационната жалба. Решение по т.д.№ 892/2014г. на ІІ т.о. на ВКС / впрочем изгубило значение по отношение акции на приносител, с отмяната на чл. 178, ал. 1 ТЗ / частична / и чл. 185, ал. 1 ТЗ / обн. ДВ бр. 88 от 2018г. / не се явява в противоречие с въззивното решение, тъй като нищожност на договора за прехвърляне на акции / макар на приносител, но доколкото отговора не е обоснован и от вида на акциите – в настоящия случай поименни /, като сключен „при липса на предмет“ е даден в хипотеза на неиздадени акции, но и при липса на надлежно издадени временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл. 187, ал. 2 ТЗ, която втора предпоставка в случая не е налице. Съществуват две идентични временни удостоверения, от различна дата, всяко от които годно да бъде прехвърлено по реда на чл. 187, ал. 2 ТЗ. Нещо повече, джиросването на второто по ред безспорно е в изпълнение на сключения договор за дарение от същата дата, като каузална причина за разпореждането, упомената в същия. При това, соченото решение на състава на ІІ т.о. на ВКС не обосновава нищожност на договора за прехвърляне на акции от липсата на изрично упоменаване в предмета му на кореспондиращото временно удостоверение и от липса на формирана изрична воля за неговото джиросване, по реда на чл. 187, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 2 ТЗ / касателно поименни акции, каквито са настоящите /, а я извежда от невъзможността – при липса на надлежно издадени временни удостоверения, договорът за прехвърляне на акции / неиздадени / да се съпътства от джиро на материализиращите членственото правоотношение на прехвърлителя временни удостоверения. Не се обосновава и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: чл. 187, ал. 3 ТЗ не е неясна, непълна или противоречива правна норма, нито се сочи създадена по приложението й противоречива съдебна практика, нуждаеща се от преодоляване или предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна, но неправилна, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството, съдебна практика. Впрочем, обосновката на касатора е с приложение на аргумент за противното на уреденото в чл. 187, ал. 3 ТЗ – „прехвърлянето на временното удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява“, от което не следвало обратното. Обратното, обаче, без да се коментира приложимостта на конкретния тълкувателен способ, означава да се приеме, че - прехвърлянето на акциите няма действие на прехвърляне на временното удостоверение, по начало дължимо по друг ред – чл. 185, ал. 2 ТЗ, а не че самият договор за прехвърлянето им остава без предмет, в относимост към довода на ищеца, че не съществува каузална причина за оспореното джиро. Както правилно отбелязва ответната страна договорът за дарение обективира единствено каузата за джирото. Не съществува противоречие в съдебната практика, подлежащо на отстраняване по реда на чл. 292 ГПК. Установената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС е в смисъл, че джиросвайки поименните акции, предмет на временното удостоверение, по реда на чл. 185, ал. 2 ТЗ, към който препраща нормата на чл. 187, ал. 3 ТЗ / на която е придадено обратно действие по силата на пар. 15, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ТЗ-ДВ, бр.104/2007 год./, джирантът прехвърля правото си, като собственик, да получи записаните в това удостоверение акции след тяхното издаване, както и членствените си права в АД до този момент. В този смисъл са цитираните от касатора група решения: р.№ 153/14.12.2009 год. по т.дело № 116/2009 год.; р.№ 204/16.04.2010 год. по т.дело № 813/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. От другата страна е противопоставено решение по т.д.№ 892/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, което е произнесено по съвършено различен правен въпрос, но и възприетото в отговор на същия не се явява в противоречие, а в унисон с предходните решения, доколкото изхожда именно от необходимостта да бъде джиросано временното удостоверение за притежавани поименни акции от капитала на акционерно дружество, като форма за транслиране на членствените права на джиранта към джиратаря. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение