Определение № 85 от 02.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 151/2022 г.

Д. Г. В. чрез адвокат З. В. обжалва определение № 276 от 02.11.2021 г. по ч.т.д. 789/21 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е отменено допуснато по делото обезпечение. Въззивният съд бил се позовал на решение № С-427/19 г. на СЕС, като жалбоподателят не установява връзка между отмяната на обезпечението и тълкуването в посоченото решение. В акта си съдът бил се позовал на кипърското право. Въз основа именно на кипърското право бил формирал извод за отмяна на обезпечението. Счита, че българският съд не познава кипърския закон, за да установи точното съдържание на нормите.

Счита, че се поставят следните въпроси:

1. Следва ли при липса на каквито и да е нововъзникнали обстоятелства да може да се отмени допуснатото обезпечение на иск, и то при наличие на предходно определение на същия съд, с което е отречена възможността това да се случи?

2. Следва ли съдът у нас да се произнася, прилагайки чужда правна норма, без да е налице нещо повече от неин превод, представен от заинтересованата от приложението й страна и при невъзможност при това положение да се извърши проверката, действаща ли е тази норма, приложима ли е при възможното наличие на специална правна уредба и при отсъствие на възможност тя да бъде тълкувана систематично при отчитане на съществуващи други свързани с нея разпоредби на нормативни актове в К.?

3. Следва ли нашият съд служебно да приема наличие на приложимост на решение от 12.11.2020 г. по дело С-427/19 г. на СЕС спрямо обезпечителното производство у нас по реда на ГПК, при положение, че в подадената частна жалба и първоначална молба за отмяна на обезпечение не е обоснована подобна връзка и при положение, че обезпечение на иск у нас няма как да е пречка за развитие на производството по несъстоятелността в К. и няма как съдът у нас да знае дали наличието на допуснато обезпечение на иска не се явява привилегия?

При въззивно обжалване съдът не можел сам да въвежда оплаквания. Според частния жалбоподател, насрещната страна не била обосновала приложение на кипърското право.

Счита, че по поставените въпроси липсва съдебна практика и е необходимо да се произнесе съдът.

Сочи основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидно неправилно, поради това, че съдът не може да познава кипърското право.

Моли да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение.

ЗК „Олимпик“ АД К.“, представлявано от П. Н., ръководител на фирмения регистър и официален синдик на Р К. чрез ЗК „Олимпик клон България КЧТ“, представлявано от Пелагеа Теодосиева Е., чрез юрисконсулт К., оспорва частната жалба. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол. Жалбата била недопустима поради липса на правен интерес. Освен това не отговаряла на изискванията на чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК.

Оспорва тезата на частния жалбоподател. Счита, че пряко следва да се приложи кипърския закон поради това, че е приложим закон към производството по несъстоятелност, с оглед разясненията в решение С-427/19 г. Следвало изрично да се посочи, че обезпечителната нужда била предпоставка за допускането и поддържането на обезпечението. Моли да не се разглежда частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 22.11.2021 г. Частната жалба е депозирана на 29.11.2021 г. Следователно е в предвидения в чл. 275 от ГПК срок.

С обжалваното определение, Апелативен съд П. е отменил определение № 261389 от 23.08.2021 г. по т.д. 123/18 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и вместо него е отменил допуснато с определение № 350 от 21.08.2018 г. по в.ч.т.д. 459/18 г. на Пловдивски апелативен съд обезпечение на предявените от Д. Г. В. против ЗК „Олимпик Лимитид“ Никозия Р К., чрез ЗК „Олимпик Клон Блъгария КЧТ“ искове, за заплащане на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на застрахователни обезщетения в размер на 131 448 лв за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 09.10.2016 г. в землището на [населено място], Пловдивска област, по път III-6062, км 8 + 500, по вина на евентуалния ответник Л. Л. Н., при управление на лек автомобил „Алфа ромео“ с рег. [рег.номер на МПС], за което МПС била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Олимпик Лимитид“, Никозия, р К. чрез ЗК „ Клон България КЧТ“ чрез налагане на запор на всички банкови сметки на ЗК „Олимпик Лимитид“ –Никозия, К. чрез „Олимпик Клон България“ КЧТ в „Юробанк и еф джи България“ АД до 130 000 лв, и е отменена издадената обезпечителна заповед.

При сочените основания в частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че е недопустима. Определението на съда по отмяна на обезпечение, на основание чл. 402 от ГПК, може да бъде обжалвано само пред въззивния съд. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, обезпечителното производство е двуинстанционно. Определението, с което въззвният съд се произнася по правилността на първоинстанционния акт, постановен по реда на чл. 402 от ГПК, не може да се обжалва пред касационната инстанция.

На първо място определението по чл. 402 от ГПК не представлява акт, който разрешава самостоятелен въпрос по същество и като такъв подлежащ на обжалване пред касационната инстанция, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. На второ място, не е преграждащо развитието на исковото производство, каквото е изискването на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Обезпечителният процес макар и да е свързан с исковия процес, подготвя изпълнението на съдебното решение и не може да се приеме, че произнасянето на съда прегражда защитата на страната. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/27.07.2010 г. по тълк.д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд (когато е разгледал искане, отправено до този съд), както и когато въззивният съд за първи път допуска обезпечение на иска, след отмяна на първоинстанционния акт за отказ от допускане на обезпечение – чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Именно от двуинстанционния характер на производството по обезпечение, включващо и отмяна на обезпеченията, както и от обстоятелството, че не е предвидена възможност за обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т. 1 и т. 2 от ГПК, следва извода, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р България