Определение № 4320 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1929/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България (ПРБ) чрез прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово против решение № 24 от 17.02.2025 г. по гр. д. № 588/2024 г. на Окръжен съд – Габрово, I състав. Ответникът В. Б. И., чрез адв. М., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 468 от 10.10.2024 г. по гр. д. № 732/2024 г. на Районен съд – Габрово за осъждане на ПРБ да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на В. Б. И. сумата от 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което последният е оправдан с влязла в сила присъда по ВНОХД № 490/2023 г. на Окръжен съд – Враца, ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2023г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до изплащането. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил от фактическа страна, че ищецът В. И. е привлечен като обвиняем за това, че за времето от неустановена дата в края на месец юни 2017 г. до 20.07.2017 г. в [населено място], обл. Враца, в качеството си на длъжностно лице – „Обслужващ бензиностанция и газстанция“ на обект бензиностанция при „Бобър 92“ ООД, в съучастие като съизвършител с М. В. И., присвоил чужди пари в общ размер на 3 478. 35 лв., представляваща суми от дневни обороти на бензиностанцията, поверени му в това му качество да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК; че с присъда от 23.03.2023 г. по НОХД № 159/2020 г. на Районен съд – Оряхово, влязла в сила на 12.12.2023 г., потвърдена с решение № 221 от 12.12.2023 г. на Окръжен съд – Враца, подсъдимият е оправдан по предявените му обвинения. При горните факти решаващият състав е приел да е осъществен съставът на основанието чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Отчел е, че твърденията на ищеца за моралните и душевни болки и страдания, изпитани от него в резултат на незаконно повдигнатото обвинение, са за обичайните за случая неимуществени вреди, които е приел за установени и доказани по делото. Позовал се е на практика на ВКС по въпроса за доказването на вредите, причинно - следствената връзка между тях и незаконното обвинение, съгласно която съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на подобни увреждания в рамките на обичайното за подобни случаи. Изтъкнал е, че обичайните вреди от водено наказателно производство се изразяват в притеснения и тревожност за незаконно обвиненото лице, съпътстващи чувства на несигурност, накърнен социален живот, съчетани с търпени неудобства от социален и битов характер. Ето защо е приел че не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно преживяване, а само когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства или личността на увредения, те подлежат на обезвреда при съответното успешно проведено доказване от ищцовата страна. Съобразил е и разясненията в съдебната практика на ВКС, че дори да не са представени доказателства за претендираните обичайни вреди, обезщетение за тях следва да се определи, тъй като е нормално наказателното преследване да се е отразило негативно на ищеца; че само факта на незаконното обвинение е достатъчен за да се приеме за установено, че ищецът е претърпял обичайните неимуществени вреди представляващи негативни преживявания. По тези съображения въззивната инстанция е приела за неоснователни възраженията на защитата на ответника за недоказаност на основанието на исковата претенция. Позовала се е на свидетелските показния на майката на ищеца, преценявайки че същите допълнително допринасят за изясняване на неговото състояние преди и след повдигнатото му обвинение, но е отчела, че и без тези показания следва да се приеме, че ищецът е претърпял обичайните душевни и морални вреди. Съставът на второинстанционния съд е посочил още, че от значение при преценка основателността на иска са тежестта на повдигнатото обвинение, вида и продължителността на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение, срока на воденото наказателно производство, личността и възрастта на ищеца, които обстоятелства за взети предвид от първата инстанция при определяне размера на обезщетението. Изложил е съображения, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода, по преценка на съда и конфискация на половината от имуществото и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК; производството срещу него е продължило 6 години; задържан е за 72 часа, след което му била наложена мярка „подписка“; проведени са 14 открити съдебни заседания и множество процесуално следствени действия в досъдебното производство; ищецът е следвало да пътува от [населено място], където живее, до [населено място] и [населено място], когато е бил призован да се яви пред органите на разследването и съда; налагало се е да полага непосредствени грижи за малолетните си деца, по отношение на които му е предоставено правото да упражнява родителските права, а майката била с местопребиваване в чужбина, както и да работи за осигуряване на издръжката им и тази на себе си. В заключение е прието, че с оглед настъпилите за ищеца неимуществени вреди, по справедливост и съобразно конкретните обществено икономически условия в страната през периода на наказателното производство /2017 г. – 2023 г./ на пострадалия се дължи обезвреда за търпени неимуществени вреди от 12 000 лв., който размер съответства на характера и степента на претърпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искане за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правен въпрос, за който твърди, че е обуславящ изхода по делото и даденото разрешение по него е в противоречие с практиката на ВКС и ВС, вкл. задължителната такава. Поставеният въпрос касае определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се основава на задължителната преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД; задължението на съда, сезиран с искова претенция по ЗОДОВ да изложи мотиви относно наличието на причинна връзка между твърдяната незаконна дейност (в случая обвинение) и причинените вреди; съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при обезщетяване на нематериалните вреди съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че по този, обобщен от настоящия състав, въпрос обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната съдебна практика, намерила израз в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., както и в постановките по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Повдигнатият уточнен въпрос осъществява обща предпоставка за селекция на касационната жалба, тъй като обуславя изхода по конкретното дело, изводим е от решаващата воля на въззивния съд и е поставен в основата на неговата дейност по разрешаване на спора (вж. постановките на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Въпросът обаче не удовлетворява допълнителната селективна предпоставка от основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид отсъствие на твърдяното отклонение с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, на която страната се позовава. Затова по него не може да се осъществи достъп на обжалваното решение до касация. Съображения затова са следните: С разясненията по т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г. се определят критериите за понятието „справедливост“. Според там даденото обвързващо тълкуване, това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. В обжалваното решение тези правни разрешения са съобразени. Второинстанционният съд е обсъдил всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезвредата на нематериалните вреди и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъденото обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство и тежестта на деянието, предмет на процесното незаконно обвинение, както и фактът, че се предвижда по преценка на съда конфискация на половината от имуществото и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК; задържането на ищеца за 72 часа и наложената му впоследствие мярка „подписка“; проведените четиринадесет отрити съдебни заседания и множество процесуално следствени действия; пътуванията, които ищецът е предприемал с оглед явяването си пред органите на разследването и пред съда, както и необходимостта да полага непосредствени грижи за малолетните си деца, по отношение на които му е предоставено упражняването на родителските права. Постановяването на обжалваното решение в съответствие с трайната съдебна практика по отправеното питане (в частта относно критериите за понятието „справедливост“), вкл. сочената от страната задължителна такава, изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във въззивното решение са налице мотиви при направен обоснован логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на нематериални вреди за ищеца. Втората съдебна инстанция, чиято дейност е решаваща, е изследвала въпроса за наличието на причинно - следствена връзка между обвинението и претендираните вреди (болки и страдания) и изрично е заключила, че такава е установена от данните по делото. В обжалвания акт съдът е изложил мотиви защо и кои от вредите приема за пряка последица от наказателното преследване. Обосновано е заключено, че вредите, за репарирането на които ответникът следва да носи отговорност, са причинени именно в резултат на процесното незаконно обвинение - т. е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Ето защо, въпросът не налага допускане на касационно обжалване, а разясненията на ВКС, на които касаторът се позовава, не са нарушени. Неговото становище, изразяващо несъгласието му с изложените от съда мотиви не формира основание за достъп до касация, т. е. то е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. По своето естество същото съставлява касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение и е относимо във фазата по разглеждане на касационната жалба, по реда на чл. 290 ГПК, което обаче се осъществява от ВКС след допускане на касационен контрол при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи още, че съдържанието на понятието „справедливост“ и оттам – кръга от обективно съществуващи обстоятелства, които изпълват това съдържание и които следва да се вземат предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, са предмет на последователна съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. С нея еднопосочно се приема, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това и тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Разликата в присъдените от съставите обезщетения за неимуществени вреди произтича именно от различните факти при отделните казуси, а не сочи на противоречиво разрешение на въпроса. Справедливото обезщетяване, което изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направил и решаващият състав в обжалваното решение, като е съобразил горните критерии и правните му изводи не противоречат на разрешенията, възприети в практиката на ВКС, на която касаторът се позовава. Несъгласието с крайния извод на съда, включително по приложението на критерия за справедливост, рефлектиращ върху присъдения размер на обезщетението, не може да послужи като основание за допускане на касационен контрол, а може единствено да се възприеме като оплакване срещу правилността на решението. Проверката на правилността на обжалвания съдебен акт обаче се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба (чл. 290, ал. 2 ГПК). В обобщение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по уточнения въпрос, което има за последица недопускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалбата заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 2 000 лв. и се установяват с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,