Определение № 7425 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Интерхотел - Сандански - България“ АД, ЕИК 101511550, представлявано от управителя Д. Х. Т., чрез пълномощника адв. Г. Илиева, срещу Определение № 1808 от 29.04.2026 г., постановено по адм.дело № 530/2026 г. на Административен съд - Благоевград, с което е оставено без уважение искането на „Интерхотел - Сандански - България“ АД за спиране на изпълнението на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6970-1/19.12.2025 г., издаден от младши експерт „Местни данъци“ при Община Сандански. Поддържа се, че определението е неправилно, защото дружеството е представило надлежно обезпечение по смисъла на чл. 157, ал. 3, във връзка с чл. 153, ал. 4 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него да се постанови спиране на изпълнението на обжалвания акт. Ответникът – Началникът на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Сандански не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С жалбата до първоинстанционния съд е направено искане за спиране на изпълнението на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6970-1/19.12.2025 г., с който са установени задължения на „Интерхотел - Сандански - България“ АД за такси битови отпадъци за 2025 г. в размер на 73 686,28 лв./ 37 675,20 евро, в това число – 71 777,10 лв./ 36 699,05 евро главница и 1 909,18 лв./976,15 евро лихви за забава, изчислени към 19.12.2025 г. Съдът е отхвърлил искането за спиране на изпълнението на РА, като е приел, че не са налице условията по чл. 153, ал. 4, във връзка с чл. 157, ал. 3 ДОПК, тъй като внесената сума по сметка на съда не съставлява вид обезпечителна мярка от посочените по чл. 198, ал. 1 ДОПК, поради което не съставлява годно обезпечение на задължение. Определението е неправилно. Искането за спиране на изпълнението се основава на представени платежни нареждания от 07.04.2026 г. и от 08.04.2026 г., с които дружеството – жалбоподател е превело по сметка на Административен съд – Благоевград сумите от 37 675,20 евро и 1 171,68 евро с посочено основание за извършеното плащане обезпечение за спиране на изпълнението на АУЗД номер 6970-1/19.12.2025 г. По силата на чл. 144 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, условията е редът за спиране изпълнението на ревизионен акт в хода на съдебното му оспорване, уредени в чл. 157 ДОПК са приложими и за спиране на изпълнението на актовете за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК за местни данъци и такси. Съгласно чл. 157, ал. 2 и ал. 3 ДОПК в хода на съдебното производство изпълнението на ревизионния акт се спира, по искане на жалбоподателя, към което се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Нормата на чл. 153, ал. 4 от ДОПК предвижда, че изпълнението на ревизионния акт се спира, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера на главницата и лихвите. По силата на чл. 157, ал. 3 ДОПК тази норма се прилага и когато изпълнението се спира от съда. Разпоредбата на чл. 153, ал. 4 ДОПК не предоставя на съда право на преценка, а го задължава да спре предварителното изпълнение на акта, когато представеното обезпечение е в пари. В случая жалбоподателят е представил доказателства за направено обезпечение на публичните вземания в размера на задължението за главница и лихви към датата на искането /по това не се и спори/. Обстоятелството, че така предоставеното обезпечение е преведено по погрешка по сметката за държавни такси, вместо по тази за гаранции, не води до различен извод, тъй като по молба на лицето средствата могат да бъдат пренасочени в правилната сметка. Изложените от първоинстанционния съд пространни мотиви относно необходими действия на публичен изпълнител не са относими в конкретния случай, не само поради липсата на образувано изпълнително производство пред публичен изпълнител, а и поради характера на предоставеното обезпечение, което е в пари. Същите са преведени по сметка на съда, където следва да се съхраняват до приключване на делото с влязло в сила решение. Ето защо при наличие на изискуемите законови предпоставките за постановяване на спиране на изпълнението същото следва да е до влизане в сила на обжалвания акт. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК и чл. 157, ал. 4 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,