Определение № 349 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е въз основа на постъпила частна касационна жалба вх. №8626/18.06.2020 г. от „ЦВМ Трейдинг Тръст“ ООД, представлявано от М. Д. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д. С., против определение № 1232 от 27.05.2020 г. по ч. гр. д. № 1433/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 9176 от 11.04.2019 г. по гр. д. № 778/2018 г. на Софийския градски съд. С него е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 5021194/14.02.2017 г. срещу определение от 10.01.2017 г. по гр. д. № 49380/2016 г. на Софийския районен съд, с което е отказано да бъдат приети за съвместно разглеждане предявени от „ЦВМ Трейдинг Тръст“ ООД насрещни искове за сумата от 2000 лв. – пропуснати ползи и 400 лв. – лихва за забава. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението на Софийски апелативен съд, както и твърдения, че съставът на съда е бил незаконен. При проверка на допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на III г. о., констатира следното: Съгласно изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86, 2017 г.), на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В настоящия случай предявените от жалбоподателя насрещни искове са с цена съответно 2000 лв. и 400 лв. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, с оглед цената на предявените насрещни осъдителни искове по делото. Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. В случая този извод е несъмнен, въпреки образуваното пред ВКС тълкувателно дело № 2/2018 г. по въпроса „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция“, доколкото дори при положителен отговор на поставения въпрос, определенията, изключени от касационен контрол по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, на самостоятелно основание няма да подлежат на касационно обжалване. Ако се приеме разрешението, че определението на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване, то би се явявало окончателно, и с оглед приложимостта на същия съдопроизводствен ред към обжалваното в настоящия случай определение, касационното обжалване би било изключено на това основание. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение