Определение № 1321 от 13.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2577/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото ”ВЕ ТЕ СЕКЮРИТИ” ЕООД против решение № 490/11.07.2022г. по т. д. № 3/2022г. на Апелативен съд–София, с което е потвърдено решение № 260 094/22.10.2021г. по т. д. № 189/2019г. на Софийски окръжен съд, с което е развален, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, по предявен иск от „ГОЛФ КЛУБ ИБЪР“ АД /н/ чрез синдика Д. С. против „ВЕ ТЕ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, договор за замяна от 06.08.2013г., сключен между горните дружества с нотариален акт № 74 от 06.08.2013г. на нотариус С. В., подробно описан в решението. Касаторът атакува съдебното решение като недопустимо, евентуално като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че постановен недопустим съдебен акт, тъй като исковете са заведени не от името на дружеството, а от името на синдика, налице е нарушение на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, и липсва правен интерес от завеждане на исковете, вкл. поради наличие на невлязло в сила решение за утвърждаване на пран за оздравяване в производството по несъстоятелност на Голф Клуб Ибър” АД. Претендира извършените съдебно-деловодни разноски по делото. Ответникът по жалбата, „Голф клуб Ибър” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да го потвърди, апелативният състав е намерил първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно - обосновано и съобразено с разпоредбите на материалния закон, без да са допуснати процесуални нарушения. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението на касатора за липса на активна процесуална легитимация на ищеца по делото. Посочил е, че с оглед изложеното в исковата молба, исковете са предявени от дружеството „Голф Клуб Ибър“ АД чрез неговия синдик Д. С., като въззивният състав се е позовал на практиката, материализирана в решение № 282/28.10.2016г. по гр.д. № 2005/2016г. на IV г.о. на ВКС и решение № 446/06.01.2012г. по гр.д. № 1080/2010г. на I г.о. на ВКС. Спорното правоотношение произтича от сключен договор за замяна от 06.08.2013г. между „Голф клуб Ибър“ АД и „Ве Те Секюрити“ ЕООД, по който ответникът е в неизпълнение, като страни по това материално правоотношение са двете дружества. Поискано е от съда да развали сделката и да осъди ответника да върне даденото съгласно правилата за неоснователно обогатяване. Освен това, апелативният съд е счел, че посоченото в исковата молба, че исковете се предявяват във връзка и в изпълнение на правомощията на синдика по чл.658, ал.1, т.6 ТЗ, следва да се тълкува във връзка с чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ, съгласно който синдикът завежда дела от името на длъжника, поради което исковете за разваляне по чл.87, ал.3 от ЗЗД и обусловеният от него иск по чл.55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, се явяват предявени от името на дружеството. Съдът се е позовал на дадените разрешения в определение № 546/13.12.2016г. по ч.т.д. № 1673/2016 г. на I т.о; определение № 470/30.07.2009г. по ч.т.д. № 205/2009г. II т.о и решение № 58/20.07.2009г. по ч.гр.д. № 358/2008г. на I т.о. на ВКС, вкл. и в приложената от „Ве Те Секюрити“ ЕООД практика на ВКС - решение № 62/17.07.2009г. по т.д. № 39/2009г. на I т.о. Синдикът в о.с.з на 02.07.2021г. пред първоинстанционния съд. /л.149/ също е заявил, че исковата молба е предявена от ЮЛ „Голф клуб Ибър“-АД /н/, спрямо което синдикът действа като процесуален представител по силата на правомощията, дадени му от ТЗ. Това е възприето от първоинстанционния съд, който в доклада по делото е указал на дружеството „Голф клуб Ибър“-АД /н/ каква е неговата доказателствена тежест, като това е намерило отражение и в постановеното от него решение. Въззивният състав е намерил за неоснователно и възражението за наличие на основания за спиране на производството, поради което е направил извод, че отказът на първоинстанционния съд да спре производството по делото не представлява нарушение на процесуалните правила. На първо място, са изложени съображения, че с оглед критериите, визирани в Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, оздравителното производството няма характер на преюдициално спрямо производството за разваляне по чл.87, ал. 3 ЗЗД. Оздравителното производство не е исково и съдебният акт, с който завършва, не се ползва със сила на пресъдено нещо, която да бъде зачетена от съда. Решаващият състав се е позовал и на Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че „производството по оздравяване на предприятието на длъжника няма характер на исково“, а според решение № 157/05.03.2021 г. по т.д. № 98/2020г. на II т.о. - оздравяването е „своеобразно охранително производство“. На второ място, според решаващия състав на апелативния съд, с оглед мотивите на ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не е необходимо решението по отменителния иск да бъде зачетено от съда, за да се произнесе правилно по отнесеното пред него искане за разваляне на неизпълнен договор за замяна. Изложени са съображения, че отменителният иск по чл.647 ТЗ и искът за разваляне по чл.87, ал.3 ЗЗД имат изцяло различни основания, петитум и легитимирани страни. Ищецът по отменителния иск е синдикът като процесуален субституент на дружеството и с него се цели да бъде обявена спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност относителната недействителност на увреждаща ги сделка на някое от изчерпателно изброените основания в чл.647, ал.1 ТЗ. От друга страна, искът по чл.87, ал.3 ЗЗД, се предявява от кредитор по неизпълнен двустранен договор с цел прекратяване на породеното облигационно отношение - в случая ищец е „Голф клуб Ибър“ АД, макар и представлявано от синдика. Аргументирано е, че в случая става въпрос за упражняване на две различни потестативни права, с които се търси различна по вид защита спрямо различен кръг лица. Посочено е, че тези потестативни права могат да се упражняват независимо едно от друго при наличие на следната зависимост между тях: при уважаването на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД ще отпадне необходимостта съдът да се произнася по относителната недействителност на договора за замяна, тъй като правното положение ще се върне към състоянието от преди сключване на разваления договор - арг. от чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД. В обратната хипотеза, ако вече има постановено позитивно решение по отменителния иск, това не води до отпадане на правния интерес от конститутивния иск за разваляне на неизпълнен двустранен договор. Този извод се основава на характера на защитата при отменителните искове, изразяваща се в относителната недействителност спрямо кредиторите на масата на несъстоятелност. Съгласно мотивите на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС „относителната недействителност предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица, т.е. за „Голф клуб Ибър“ АД, страна по договора за замяна, сделката остава действителна. Затова дружеството може да иска развалянето на договора и връщане на даденото, след като „Ве Те Секюрити“ ЕООД не е изпълнило насрещните си задължения. В обобщение въззивният съд е намерил, че решението е постановено без да са допуснати твърдяните от ответника по делото процесуални нарушения и доколкото във въззивната жалба не са наведени други оплаквания, е потвърдил решението на първата инстанция. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Активно легитимиран ли е синдикът да предявява от свое име, в качеството си на орган на несъстоятелността, други искове, освен изрично предвидените в ТЗ искове по чл.645, 646 и 647 от ТЗ, по-конкретно - иск за разваляне на договор по смисъла на чл.87, ал.3 от ЗЗД, съединен с иск за връщане на дадено при отпаднало основание (чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД)? Твърди се противоречие на обжалвания акт с решение № 185/09.03.2010г. по т.д. № 672/2008г. на 2 - ро т.о. на ВКС и решение № 62/17.07.2009г. по т.д. № 39/2009г. на 1 - во т.о. на ВКС.; 2/ Налице ли е правен интерес от водене на иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД в рамките на образувано производство по несъстоятелност, при наличие на предявен и уважен с влязло в сила решение отменителен иск по реда на чл.647 от ТЗ, при положение, че двата иска касаят една и съща сделка, особено когато в производството по несъстоятелност е налице и утвърден оздравителен план“? Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /по първия въпрос/ и по чл. 280, ал.1, т.3 /по втория въпрос/ ГПК, както и на основанието по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК /вероятна недопустимост/. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Не е налице твърдяната от касатора евентуална недопустимост на обжалвания акт по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, за която съдът следи служебно. На първо място, неоснователно е твърдението, че исковете по чл. 87, ал. 3 и чл. 55, ал.1, предл. 3-то ЗЗД са заведени от името на синдика, а не от дружеството – длъжник чрез синдика. Както е посочено подробно в мотиви на въззивното решение, преценката от чие име са предявени исковете следва да се направи въз основа на цялото съдържание на исковата молба, която в случая се основава на отношенията между двете дружества и на искането договорът по между им да бъде развален, съответно ответното дружество да върне даденото на контрагента си по разваления договор. На второ място, въззивното решение не е евентуално недопустимо, поради не спиране на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК на производството по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с оглед предявения за същия договор за замяна отменителен иск по чл. 647 ТЗ, тъй като не е налице поддържаната от касатора обусловеност между тези искове. Касае се до два конститутивни иска, чийто предмет са различни потестативни права, като правните последици на отменителния иск по чл. 647 ТЗ не са обуславящи за иска за разваляне на договора за замяна на недвижимите имоти, тъй като уважаването на отменителния иск не води до отпадане на връзката между страните по сделката, доколкото договорът се обявява за относително недействителен само спрямо кредиторите на несъстоятелността, за разлика от иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД. На трето място, конститутивните искове, между които е и искът по чл. 87, ал.3 ЗЗД, са изрично предвидени от закона, като правният интерес от предявяването им се изразява единствено в твърдението за съществуване на потестативното право, за което законът предвижда, че може да бъде упражнено единствено по съдебен ред. С оглед на това, не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че е налице евентуална недопустимост на въззивното решение, поради липса на правен интерес от завеждането на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Наличието на невлязло в сила решение за утвърждаване на оздравителен план в производството по несъстоятелност само по себе си също не обуславя извод за липса на интерес от воденето на конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, още повече, че нито във въззивното производство, нито в касационното такова, се оспорва неизпълнението от страна на касатора – ответник по исковете, на договора за замяна, като реституцията на правата след разваляне на договора е в полза на изправната страна по договора, която е упражнила по съдебен ред потестативното си право да развали договора. Поставените от касатора въпроси също не могат да обусловят допускането на решението до касационно обжалване. Първият въпрос не покрива общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като противно на съдържащото се в него твърдение, апелативният състав е приел, че искът е предявен от дружеството чрез синдика му, а не от синдика в свое качество. Вторият въпрос по същество дублира оплакването на жалбоподателя за наличие на вероятна недопустимост на въззивното решение, поради липса на правен интерес от воденето на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чиято неоснователност беше посочена по-горе, поради което този въпрос също не може да предпостави допускането на решението до касация. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд