Определение № 668 от 08.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3521/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. И. С, Руска Федерация, срещу разпореждане от № 1343/ 18.06.2013г. ч.т.дело № 171/2013г. на Варненски апелативен съд, за връщане на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК на частната й касационна жалба - вх. № 2269/ 24.04.2013г. срещу определение №215 от 01.04.2013г. по същото дело, с което се потвърждава определение №215 от 15.01.2013г. по т.д. № 2901/2012г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на първоинстанционното производство и за връщане на исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Варненски апелативен съд е върнал частната касационна жалба на О. И. С, като е приел, че не са изпълнени дадените от съда с разпореждане № 1002 от 29.04.2013г. указания за отстраняване на нередовности на частната жалба. С посоченото разпореждане, връчено лично на процесуалния представител на частната жалбоподателка на 21.05.2013г., е дадена възможност на същия в едноседмичен срок от съобщението да: изложи касационните основания по см. на чл.280 ГПК, като посочи съществените материалноправни или / и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона; да представи от препис частната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за връчването им на ответната страна; на надлежно пълномощно на адв. С. за подаване на касационната жалба и доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметката на ВКС. Обжалваното разпореждане е правилно. С оглед касационния характер на частната жалба, на основание чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 и чл. 274, ал. 3 ГПК, допълнително условие за редовността й е представянето на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице са и пороци на частната касационна жалба по чл.275, ал.2 ГПК вр. чл. 261 т.1 и т.4 ТЗ - не са представени преписи от жалбата ведно с изложението по чл.284, ал.3 т.1 вр. чл. 274, ал.3 ГПК и за насрещната страна и не е внесена дължимата по частната жалба държавна такса от 15 лева. Въпреки указанията на въззивния съд в тази насока, редовно съобщени на процесуалния представител на частната касаторка, пороците не са отстранени в определения от съда срок, удължен по чл.63 ГПК, поради което разпореждането за връщането на частната жалба е законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова. В частната жалба, по която е образувано настоящото производство, се излагат единствено съображения относно незаконосъобразността на акта, с който се прекратява първоинстанционното производство, поради неотстраняване в срок на недостатъци на исковата молба, които са неотносими за предмета на делото- обжалване на разпореждането по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на частната касационна жалба, поради неотстраняване на нередовностите й. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение