Определение № 4428 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2720/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. А. Б. чрез пълномощника му адвокат И. Б. против определение № 339 от 16.05.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 319 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено определение № 100 от 6.03.2025 г. по гр. д. № 39/2025 г. на Районен съд - Пещера за връщане на исковата молба вх. № 283/17.01.2025г. на Т. А. Б. чрез адв. Б.. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционния съд е сезиран с искова молба на Т. А. Б. против Е. А. Н., с която е поискано „да бъде уважен искът за собственост“ и да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост, с който същата е призната за собственик на 1/3 ид.част от УПИ *-* в кв. 90 по плана на [населено място], общ. Б., ул. „24-та“ № 1. Във връзка с указанията на съда ищецът да уточни какво иска да бъде признато за установено, като конкретизира какъв иск предявява, да посочи твърденията, на които основава иска и да формулира надлежен петитум, с молба от 4.02.2025 г. Т. Б. е посочил, че предявеният иск е установителен по чл. 124 ГПК с позоваване и прилагане на нормата на чл. 537, ал. 2 ГПК и е формулирано искане да бъде признато, че ответникът е собственик на 1/3 от 1/2 ид. от имота. Във връзка с указанията на съда да се уточни дали се иска да бъде установена собствеността върху твърдените идеални части на ищеца или че ответницата не е собственик, с молба от 17.02.2025 г. е уточнено, че се иска признаване правата на ищеца общо на 4/6 ид. ч. от имота (с изложени твърдения, че 1/2 ид. ч. е придобита чрез покупко-продажба, а от останалата 1/2 ид. ч. ищецът е наследил 1/3, т. е 1/6 ид. ч.) и като последица от уважаване на положителния установителен иск е поискал отмяна на издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост на 1/3 ид. ч. С разпореждане от 20.02.2025 г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да посочи правния си интерес от предявяване на иска, доколкото твърди, че той притежава 2/3 ид. ч., а ответницата е призната за собственик на 1/3 ид. ч. С молба от 28.02.2025 г. Т. Б. е посочил, че интересът му от предявяване на иска произтича от засегнатото му право на собственост, поради което приложима в случая била формата на защита по чл. 108 ЗС. Първоинстанционният съд приел, че с последната подадена молба ищецът не е отстранил указаните му нередовности на исковата молба, а предвид изложеното в нея и в предходните молби, не е налице правен интерес от водене на производството, поради което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба. При тези констатации окръжният съд е счел, че на ищеца са били дадени ясни, точни и пълни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Посочил е, че от твърденията на ищеца може да се изведе основанието на претендираните права, както и да се определи правната кварификация на иска. Счел е, че точни са и последните указания на съда за посочване на правния интерес от предявения положителен установителен иск за собственост, тъй като не става ясно по какъв начин се засягат притежаваните от ищеца права върху 2/3 ид. ч. от имота от ответницата, на която е признато право на собственост върху 1/3 ид. ч. Указанията не са били изпълнени (позоваването на разпоредбата на чл. 108 ЗС е неотносимо в случая, доколкото такъв иск не е предявяван и не са въвеждани твърдения за отнето владение върху имота) и правилно районния съд е приложил чл. 129, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като счита че въззивното определение противоречи на Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г., ОСГК на ВС по въпроса „как може да се защити собственика на недвижим имот срещу действието на лицето, в полза на което е издаден констативен нотариален акт за собственост и което не е собственик“ Поддържа, че правния интерес от иска е обоснован с представените към исковата молба писмени доказателства. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, доколкото жалбоподателят не се позовава на практика на ВКС, така както понятието е разяснено с т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС (съгласно Закона за устройство на съдилищата-отм. задължителни за съдилищата и особените юрисдикции, както и за административните органи, актовете на които подлежат на съдебен надзор са постановленията на Пленума на ВС, а тълкувателните решения на Общото събрание на съответната колегия на ВС служат само за ръководство на съдилищата и особените юрисдикции). Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставения въпрос следва да бъде уточнен с оглед фактите по делото (съобразно разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС) до въпроса: как може да се защити съсобственик на недвижим имот срещу действия на друг съсобственик, в полза на който е издаден констативен нотариален акт по документи за права, които се отричат от ищеца и следва ли правния интерес от иска да бъде изрично посочен или същият може да се извежда и от представените към исковата молба доказателства и с оглед фактическите твърдения на ищеца. По основанието за допускане на касационно обжалване: Съсобствеността се определя като правното състояние на едновременно съществуване на множество взаимно свързани права на собственост на няколко лица върху една и съща вещ. Правата в съсобствеността зависят от основанието, на което тя е възникнала и са от значение за упражняване правата на съсобственика относно ползите (всеки съсобственик има право на такава част от плодовете от общата вещ, която съответства на дела му в съсобствеността и то от датата на събирането), тежестите (в съразмерност с дела си в съсобствеността участва и в тежестите – данъци, тежащи върху имота, необходими разходи за общата вещ, за подобренията) и управлението на общата вещ (което се осъществява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината). Когато по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК се издаде констативен нотариален акт по документи за права, които надхвърлят действително притежаваните, засегнатия съсобственик може да се защити чрез предявяване на установителен или ревандикационен иск против ползващия се от акта съсобственик и като последица от уважаване на иска на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт ще бъде отменен за правата надхърлящи действително притежаваните от ответника. Когато засегнатия съсобственик предяви положителен установителен иск той следва изрично да посочи правния си интерес само ако същия не следва от фактическите твърдения на ищеца, от които извежда притежаваните от него и от ответника права и/или от представените с исковата молба доказателства. По основателността на частната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване атакуваното въззивно определение е неправилно. От изявленията в исковата молба и уточнителните молби от 4.02.2025 г., 5.02.2025 г. и 17.02.2025 г. (макар и не съвсем коректно и последователно изложени) може недвусмислено да се приеме, че ищецът претендира, че е собственик по покупко-продажба с неговия баща на 1/2 ид. ч. от имота, а впоследствие след смъртта на баща му е наследил и 1/3 от 1/2 ид. ч. или 1/6 ид. ч., т. е. общо притежава 4/6 ид. ч. Към исковата молба е приложено удостоверение за наследници на наследодателя, от което е видно, че освен ищеца, наследници са и двете му сестри, една от които е ответницата. Ответницата според твърденията и представеното удостоверение за наследници притежава 1/6 ид. ч. от имота, но се е снабдила с констативен нотариален акт по документи (нотариалния акт легитимиращ правата на наследодателя преди разпореждането с 1/2 ид. ч. в полза на ищеца и удостоверение за наследници) за 1/3 ид. ч. В представената данъчна оценка, в която като съсобственици са вписани ищеца, ответницата и тяхната сестра, общинската администрация е посочила, че няма данни за идеалните части с оглед нотариалния акт, с който ищецът е закупил 1/2 ид. ч. от имота и констативния нотариален акт, който легитимира ответницата като собственик на 1/3 ид. ч. Въззивният съд правилно е приел, че с първите три уточнителни молби ищецът достатъчно ясно е посочил основанието на претендираните права и петитум, който позволява правна квалифкация на иска като положителен установителен иска за собственост. Неправилно и без да отчете наведените още в исковата молба твърдения и представените към нея доказателства е приел, че не е ясно по какъв начин се засягат притежаваните от ищеца права върху 2/3 от имота с издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт за 1/3 ид. ч. Съдът е бил длъжен да квалифицира фактическите твърдения на ищеца, при което е ясно, че същия поддържа, че в наследството на наследодателя към момента на смъртта е останала 1/2 ид. ч. от имота (другата 1/2 преди това му е била продадена), която е преминала към тримата наследници по закон, поради което и ответницата притежава 1/3 от 1/2 ид. ч. или 1/6 ид. ч., но удостоверените с констативния нотариален акт права са 1/3 от целия имот или 2/6 ид. ч. От представения с исковата молба констативен нотариален акт в полза на ответниците е видно, че същия е издаден по документи за правата й по наследяване, а не по обстоятелствена проверка за придобиване по давност на правата (или част от тях) на някой от другите двама съсобственици. Следователно изводът на съда, че ищецът не е обосновал правния си интерес от предявяване на положителния установителен иск за собственост, последица от евентуалното уважаване на който ще е отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на констативния нотариален акт на ответницата за частта надхвърляща притежаваните от нея права, е неправилен, поради което атакуваното определение и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане следва да бъдат отменени и делото да се върне на Районен съд - Пещера за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение