Определение № 23 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4197/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 260096/ 26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 393/ 2020 г., с което Варненският апелативен съд е потвърдил разпореждане № 260476/ 11.09.2020 г. по гр.д. № 1117/ 2019 г. на Варненски окръжен съд, неточно именувано „определение“, за връщане като недопустима на основание чл. 130, вр. чл. 299 ГПК на исковата молба на Ж. А. Ш. по частични искове срещу Община Варна по чл. 49 ЗЗД - лихвоносни главници в обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от наводнението на кв. А. в [населено място] от 19.06.2014 г. Определението се обжалва от Ж. Ш. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуално-правния въпрос: Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право, когато по делото, приключило с влязло в сила решение, искът за обезщетение на вредите от непозволено увреждане, заявен като частичен, е уважен частично поради съпричиняване? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с т. 2 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/ 2016 г. на ОСГТК на ВКС, с ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС и с т. 1 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/ 2001 г. ОСГК на ВКС. По същество се оплаква, че определението е постановено при съществено нарушение на чл. 299 ГПК. От ответника Община Варна, ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор на частната касационна жалба. Настоящият състав я намира с допустим предмет. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане по чл. 130 ГПК за връщане на исковата молба, т.е. е осъществено условието по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението е по гражданско дело с цена на исковете над 5 000 лв., а решението по такова дело подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, т.е. е осъществено е и условието по чл. 274, ал. 4 ГПК. Частната жалба е от процесуално легитимирана страна – касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, но повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Съображенията са следните: За да постанови определението и да потвърди разпореждането по чл. 130 ГПК за връщане на исковата молба като недопустима, въззивният съд е приел, че: 1) по настоящото дело са предявени частични искове за лихвоносни главници, с които ищецът Ж. Ш. (сега касатор) претендира от Община Варна на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от наводнението на кв. А. в [населено място] от 19.06.2014 г.; 2) с влязло в сила решение между същите страни на същото основание са уважени частично исковете на Ж. Ш. срещу Община Варна по чл. 49 ЗЗД за лихвоносни главници за обезщетение на същите имуществени и неимуществени вреди, предявени по предходното дело също като частични; 3) чл. 299, ал. 1 ГПК не допуска Ж. Ш. повторно да претендира, че е кредитор на Община Варна по вземания по чл. 49 ЗЗД за обезщетения за вреди от същото наводнение над размерите, в които исковете са уважени с влязлото в сила решение и 4) съгласно чл. 299, ал. 2 ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, а частичните искове по настоящото дело са недопустими (чл. 130, изр. 1 ГПК). При тези мотиви повдигнатият въпрос не обуславя определението. Въззивният съд не е приемал, че по предходното дело частичният иск между същите страни на същото основание е бил уважен. Приетото е, че с влязлото в сила решение частично е бил уважен искът, заявен по предходното дело на същото основание между същите страни също като частичен. Определението не съдържа част в приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Разсъжденията на въззивния съд са само за условията (предпоставките) на установената от него привременна пречка по чл. 299 ГПК. Обжалваното определение не противоречи и на т. 2 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/ 2016 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 2 е разяснена силата на пресъдено нещо на решението, с което частичният иск е уважен или отхвърлен изцяло. В това тълкувателно решение, а и в другите две, на които касаторът се позовава, не е обсъждана силата на пресъдено нещо на решението, с която е уважен частично предявен иск, предявен като частичен. Следователно по повдигнатия въпрос е изключено както общата, така и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При тези мотиви, съдът