Определение № 3277 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 934/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Б. Н. срещу решение № 1397 от 10.11.2022 г. по в. гр. д. № 1730/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2010 от 21.06.2022 г. по гр. д. № 444/2022 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Електроразпределение Север“ АД искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да изпълни договорното си задължение по договори за присъединяване на обекти на клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско напрежение №№ ПУПРОК-2033-ДПРОК-1098/18.05.2017 г. с вх. № 4678400/02.11.2017 г., ПУПРОК-2024-ДПРОК- 1096/18.05.2017 г. с вх. № 4678413/02.11.2017 г., ПУПРОК-2027-ДПРОК-1100/15.05.2017 г. с вх. №4678416/02.11.2017 г., ПУПРОК-2029-ДПРОК-1097/18.05.2017 г. с вх. №4678420/02.11.2017 г. и ПУПРОК-2029-ДПРОК-1099/15.05.2017 г., като достави и монтира за негова сметка 5 броя монофазни директни електромера, както и необходимата предпазна и комутационна апаратура за присъединяване и отчитане на потреблението на електрическа енергия в апартаменти №№ 3, 6, 7, 8 и 10 в сграда №7, секция А, изградена в ПИ 016023, находяща се в [населено място], община Долни чифлик, област Варна. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е съобразил практиката на ВКС, съгласно която при бездействие да се сезира КЕВР, в случаите на отказ на трето лице - собственик на електрически уредби и съоръжения в хипотезата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, операторът - лицензиант по ЗЕ носи гражданска отговорност. Поддържа, че житейски е оправдано да се приеме, че в случая е налице отказ на това трето лице да предостави достъп, доколкото не е отговорило на поканите на „Електроразпределение Север“ АД в продължение на 18 месеца. С оглед на това, смята, че е била налице възможността за ,,Електроразпределение Север“ АД да инициира процедура по чл. 117, ал. 8 ЗЕ. Това, обаче, не е сторено, а забавеното стартиране на тази административна процедура и липсата на влязъл в сила административен акт съставлява виновно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по процесните договори, при което той следва да понесе пълна отговорност на основание чл. 79 ЗЗД. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: ,,Следва ли задължението на оператор -лицензиант по 3Е да присъедини клиент към електроразпределителната мрежа, с който е сключил писмен договор, да включва и задължението лицензиантът да сезира за съдействие КЕВР в случаите на чл. 117, ал. 8 3Е при нежелание на трето лице - собственик на уредби и съоръжения, да предостави достъп до същите за целите на присъединяването?“, за който твърди, че даденото от въззивния съд разрешение в обжалваното решение противоречи на решение № 198/12.03.2021 г. по гр.д. № 1204/2020 г. на ВКС, Трето г.о.. Касаторът релевира и очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Мотивира това основание с доводи за прилагане на материалния закон „contra legem“, доколкото счита, че изводът на въззивния съд, че не е налице забава за ответното дружество да изпълни задължението си по процесните договори, означава че разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ има диспозитивен характер и присъединяването на гражданите – потребители към електроразпределителната мрежа е поставено в зависимост от волята на оператора на електроразпределителната мрежа. Поддържа също, че е налице нарушение на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона от страна на въззивния съд във връзка с извода му, че не е налице „договорна забава“, а „законова забава“ при изпълнение на задължението на ответното дружество по чл. 117, ал. 8 ЗЕ, даваща основание да се ангажира отговорността му за обезщетение за забавено изпълнение, но която не променя договорения между страните срок по чл. 9 от договорите. При това положение е направен явно необоснования извод, че бездействието на лицензианта е вероятно нещо като деликт, тъй като е увреден гражданин. Ответникът по касационната жалба – ,,Електроразпределение Север“ АД подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за безспорно в исковия процес, че между праводателя на касатора - „Риал Блек Сий Груп“ ЕООД и ,,Електроразпределение Север“ АД са сключени договори за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа за присъединяване на ниско напрежение от 22.05.2017 г. за обекти: апартаменти №№3, 6, 7, 8 и 10 в сграда №7, секция А, изградена в ПИ 016023, находяща се в [населено място], община Долни чифлик, област Варна. Съгласно чл. 2, ал. 3 от сключените договори е предвидено присъединяването на обекта да се извърши чрез доставката и монтажа на СТИ и необходимата предпазна и комутационна апаратура в съществуващо електромерно табло, монтирано в сградата и захранено от БКТП 7 Шкорпиловци. Окръжният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че на 12.10.2021 г. „Риал Блек Сий Груп“ ЕООД е цедирало на ищеца С. Н. вземанията си, произтичащи от процесните договори. Счел е за безспорно в процеса, че БКТП 7 Шкорпиловци, от където е договорено да се извърши присъединяването на процесните обекти, е изграден и е собственост на трето за спора лице – „Алфа Лонг Бийч“ ООД. Посочил е, че спорен по делото е въпросът – настъпила ли е изискуемостта на поетото от ответника ,,Електроразпределение Север“ АД задължение да достави и монтира СТИ и необходимата апаратура. По този въпрос е приел, че съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от сключените договори, срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е 2 месеца, като същият започва да тече от най-късната от следните дати: заплащане на дължимата цена за присъединяване по раздел 7 /т.1/, за която страните не спорят, че е заплатена от ищеца; датата на възникване на вещни и/или сервитутни права на присъединителните съоръжения, вкл. и в имоти, собственост на трети лица /т.2/; датата на влизане в сила на разрешение за строеж по ЗУТ за изграждане на присъединителните съоръжения /т.3/. Счел е, че се касае за отношения по присъединяване на потребител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, като тези отношения са нормативно регламентирани от ЗЕ и действащата към сключването на процесните договори Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Предметът на договора за присъединяване е очертан в чл. 19, ал. 1 от горепосочената наредба, като включва освен вида и техническите параметри на съоръженията за присъединяване, задълженията на страните във връзка с изграждане на съоръженията за присъединяване, така и сроковете за присъединяване /т. 11 и т. 12/. Според чл. 117, ал. 6-8 ЗЕ електрическите съоръжения може да са собственост на трети лица, както е по конкретното дело, което изисква изрично споразумение с тях за предоставяне на достъп на ответното дружество срещу определена цена. Ако споразумение не бъде постигнато, КЕВР разпорежда предоставяне на ползването и заплащането на цената по одобрена от нея методика /чл. 117, ал. 8, изр. последно ЗЕ/. Според въззивния съд, с горепосочените законово установени условия ищецът се е съгласил, подписвайки процесните договори. В тази връзка е установил в процеса, че ответното дружество е отправило до третото за спора лице – „Алфа Лонг Бийч“ ООД искане за предоставяне на достъп от месец януари 2018 г. и впоследствие искане за изкупуване на енергиен обект, но последното не е депозирало отговор. Процедура пред КЕВР за изпълнение на горепосоченото й задължение по чл. 117, ал. 8, изр. последно ЗЕ не е инициирана. При горепосочената установена фактическа обстановка, решаващият съд е счел, че доколкото ответното дружество не носи отговорност при отказ на третото лице да предостави ползването на присъединителното съоръжение, т.е. да изпълни свое законово задължение, и след като ответното дружество е предприело действия за сключване на договор по реда на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, то не би могло да се приеме, че е налице отказ от страна на ,,Електроразпределение Север“ АД да изпълни процесните договори, респективно, че е налице злоупотреба с права. Посочил е, че допуснатата от него забава при изпълнение на законовото задължение по чл. 117, ал. 8 ЗЕ, би могла да ангажира отговорността му за обезщетение за забава, но не променя договорения между страните срок по чл. 9 от договорите, като липсват данни да е налице и постигнато съгласие за неговото изменение съгласно чл. 20а ЗЗД. Заключил е, че след като срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения започва да тече от датата на възникване на вещни и/или сервитутни права на присъединителните съоръжения, находящи се в имот, собственост на трето лице, което е предмет на договора по чл. 117, ал. 8 ЗЕ или на заместващото съгласие на КЕВР по същата правна норма, каквито понастоящем не са налице, то следва да се приеме, че не е настъпила изискуемостта на процесното задължение. С тези решаващи мотиви първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените облигационни искове, е потвърдено. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Поставеният единствен въпрос на касатора за това следва ли задължението на оператор-лицензиант по 3Е да присъедини клиент към електроразпределителната мрежа, с който е сключил писмен договор, да включва и задължението лицензиантът да сезира за съдействие КЕВР в случаите на чл. 117, ал. 8 3Е при нежелание на трето лице - собственик на уредби и съоръжения, да предостави достъп до същите за целите на присъединяването, не е обуславящ за изхода на конкретното дело, т.е. не осъществява общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. От мотивите на въззивното решение не се установява въззивният съд да е взел отношение по въпроса за съдържанието на задължението на оператор-лицензианта по 3Е да присъедини клиент към електроразпределителната мрежа. Той е посочил, че поради ненастъпила изискуемост на задължението, заради това че договореният срок не е започнал да тече, предявените искове са неоснователни. За да достигне до този извод решаващият съд е приел, че с оглед уговореното в чл. 9 от сключените договори, срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения започва да тече от датата на възникване на вещни и/или сервитутни права на присъединителните съоръжения по силата на договор с третото лице – техен собственик, а доколкото понастоящем такъв не е сключен, нито е налице заместващото съгласие по смисъла на чл. 117, ал. 8 ЗЕ на КЕВР, следва да се приеме, че не е настъпила изискуемостта на процесното задължение. Затова отсъства кумулативно изискуемото общо основание за допускане на касационно обжалване по въпроса на касатора. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност, която се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. В настоящия случай не са налице такива квалифицирани състави на неправилност, вкл. досежно твърдяното нарушение на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, който е приложен в съответствие с буквата и духа на закона. Въпросът за изискуемостта на процесното задължение е изцяло фактически и произтича от липсата на срок за изпълнението му както по силата на закона, така и по силата на процесните договори, но няма отношение към неправилно приложение от съда на нормата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ или към формиране на явно необосновани фактически изводи. Съобразно гореизложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. При този изход на настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ответника претендираните съдебно - деловодни разноски в размер на 400 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение