Определение № 3825 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2663/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М.,чрез назначения му процесуален представител адв.И. Ю. от САК,срещу определение №639/28.05.2025г по в.ч. гр.д № 256/2025г на Софийски ОС, с което е потвърдено определение №34853 от 29.08.2024г на Софийски РС за връщане на исковата молба на Е. Д. М. и прекратяване на образуваното гр.д.№ 33319/2023г по описа на СРС, 51-ви състав. Исковата молба, с която е потърсена отговорност от ответник Софийски градски съд е за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушение на правото за решаване на дело №11607/2019г по описа на същия съд в разумен срок ,чрез бавене .Периода на уреждането е посочен между датите 11.11.2019г и 05.06.2023г, исковата молба е постъпила в съда на 06.06.2023г ,ищецът който понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора, е освободен от внасянето на държавни такси по негово искане /чл.83,ал.2 ГПК/ и му е назначен адвокат за осъществяване на правна помощ. Исковата молрба е върната след указания по уточняване на твърденията за правнорелевантни факти, изпълнени от назначения по реда на ЗПрП адв.И. Ю. от САК. Предвид твърдението на ищеца ,че соченото забавено дело е висящо, е изискана служебна справка от СРС,като е констатирано прекратяването му. С разпореждане от 19.12.2024г на СРС, 51 състав са дадени указания и са изискани уточнения дали е била проведена процедурата по реда на гл.Трета ЗСВ и дали е било постигнато споразумение по този предварителен ред. С молба от 29.02.2024г е заявено от назначения адвокат ,че доколкото му е известно, ищецът не е подавал заявление по чл.60а ал.1 ЗСВ чрез ИВСС, но независимо от това и доколкото редът на чл. 2б ЗОДОВ не е приложим без това условие, искът да се квалифицира и разгледа по общия ред /ЗЗД/ или на друго основание по ЗОДОВ/посочен е чл.2в ЗОДОВ/.Първоинстанционният съд е върнал исковата молба ,която според твърденията е с правно основание чл. 2б ал.1 ЗОДОВ,поради неизчерпване на административната процедура за обезщетение на вреди от забавено правосъдие /гл.Трета, ЗСВ/, което по вече приключили дело е условие за допустимост на исковия ред съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ. На свой ред въззивният съд е приел преграждащото определение за правилно и законосъобразно ,даводите на защитата са друга квалификация на спорното право е намерил за неоснователни тъй като предвид изложената фактическа обстановка - обстоятелствата на които искът е основан ,претенцията не попада в приложното полена чл. 2в ЗОДОВ ,в случая се твърди нарушение на правото по чл.6§1 от Конвенцията .В мотивите е изтъкната разпоредбата на чл.8,ал.2 ЗОДОВ и забранителната разпоредба на чл.8, ал.1 ЗОДОВ,че обезщетението може да се претендира само по реда на този закон, освен при изключението ,предвидено в §9 от ПЗР ЗИДЗОДОВ/ДВ бр.98/2012г/ ,което изключение в случая не е налице,тъй като делото е било образувано през 2019г.,при действието на чл.2б ЗОДОВ. Подчертано е правилото ,че специалния закон/чл.2б ЗОДОВ /изключва приложението на общия /чл.49 ЗЗД/и тъй като ищецът не иницирал предвидената административна процедура, не е допустимо при това положение да изисква от съда разглеждане на иска по същество. В частната касационна жалба,подадена чрез адв И.Ю. се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Ищецът не е отправял заявление по реда на гл.Трета ЗСВ ,но след като редът на чл.2б ЗОДОВ не е приложим ,съдът трябвало да възприеме квалификация по чл.49 ЗЗД и да разгледа делото.В изложението се навежда основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: обвързан ли е съдът от посочената в исковата молба правна квалификация на предявения иск. Изтъква се константната съдебна практика на ВКС по въпроса ,че съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от ищеца (реш. №12/2016г по гр.д №4014/2015г на Четвърто г.о )Тъй като според защитата въззивният съд е възприел обратното, сочи се очевидна неправилност на обжалваното определение, основание по чл. 280, ал.2 предл трето ГПК. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна,чрез назначен по реда на ЗПрП защитник адв. И. Ю. от САК срещу въззивно определение,подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Върховен касационен съд,ІІІ г.о намира ,че касационната частна жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане Не е налице и основанието на чл.280,ал.2 ГПК,изтъквано като предпоставка за допускане на касационно обжалване.От съдържанието на обжалваното определение на Софийския окръжен съд не може да се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или грубо нарушени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила.Приложени са чл.130 ГПК във вр чл.8,ал.1 и ал.2 ЗОДОВ като действищи и приложими в случая императивни норми от процесуално естество, обусловили служебната преценка на съда по предпоставките за допустимост на исков процес по предявената претенция на ищеца за обезщетение. Констатациите на съдилищата по релевантните факти не се оспорват,те кореспондират с данните по делото и попадат под хипотезата на приложения закон. Въпросът обвързан ли е съда от посочената в исковата молба правна квалификация на предявения иск се поставя некоректно и неотносимо.Във въпроса се влага разрешение, каквото въззивното определение не съдържа. В исковата молба има посочена правна квалификация ,но не това е обусловило изводите на съда каква е тя. В случая, съгласно константно формираната практика на ВКС по въпроса, въззивният съд собствено и мотивирано е дал съответната правна квалификация на спорното право въз основа на обстоятелствата,на които искът е основан и предвид търсената защита.Въззивният съд не е обективирал в мотивите си разрешение, сочещо на обвързано възприемане на дадената от ищеца в исковата молба правна квалификация, както се постулира от защитата при обосновка на основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.