Определение № 50543 от 29.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2493/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 37 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 347/2021 г. на Разградския окръжен съд е потвърдено решение № 532 от 14.10.2021 г. по гр. д. № 1959/2020 г. на Разградския районен съд, с което е бил уважен предявеният от М. М. Т. срещу А. Д. Т., Ю. А. Т. и А. А. Т. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на част от ПИ с идентификатор .........по КККР на [населено място], [община], област Р., находяща се между [улица]/на север/, кадастралната граница от изток и имот ............от запад, отразена в жълто на комбинираната скица, приложена на лист 125 от първоинстанционното производство, представляваща неразделна част от съдебното решение.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването в жалбата на ответниците, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като ищецът е претендирал реална част от имот с площ от 15 кв. м., а съдът е уважил иска по чл.108 ЗС за по-голяма площ, оцветена в жълто на комбинирана скица на вещото лице. Позовал се е на постоянната практика на ВКС, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег, както и на обстоятелството, че първоинстанционният съд е уважил иска по чл.108 ЗС в тези граници на спорната реална част, които са описани и в исковата молба.

По съществото на спора е прието, че страните по делото са собственици на съседни поземлени имоти в [населено място]. Според кадастралната карта спорната реална част попада в имота на ищеца, но се владее от ответниците. Прието е, че това владение е неоснователно.

Прието е, че фактите по делото правилно са установени от първата инстанция, поради което въззивният съд е препратил към тях на основание чл.272 ГПК.

Съдът е счел за преюдициален спрямо иска по чл.108 ЗС въпросът дали е оборена презумпцията на чл.2, ал.5, вр. ал.1, предл.2 ЗКИР, т.е дали границата между двата имота по кадастралната карта е вярно отразена. Приел е, че този въпрос може да бъде разгледан в спора за собственост, съгласно разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/2014 г.на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК.

В настоящия случай ответниците не са доказали възражението си за наличие на грешка в кадастралната карта. Действително, заключенията на съдебно-техническите експертизи са в смисъл, че в кадастралната карта на [населено място] границата между имотите на страните е неправилно заснета, като това се дължи на неправилно отразяване на съществуващата на терена граница. Съдът обаче е съпоставил това заключение със свидетелските показания, че оградата между имотите наскоро е била променена, т.е. тя не може да служи като ориентир за вярната имотна граница. На следващо място според вещото лице регулацията между двата имота е приложена в частта между т. В /зелена/ и т. 2 /синя/, т.е. по линия, успоредна на линията на гаража на ответниците откъм [улица]. Като се е позовал на практика на ВКС въззивният съд е приел, че не споделя това заключение, тъй като по делото няма данни за прилагане на регулацията. От всички представени по делото доказателства /кадастрални планове и скици към тях, както и заключенията на в. л./ е видно, че границата между двата имота съвпада със стената на гаража, построен в имота на ответника. Безспорно е, че границата между всеки от имотите и уличната регулация не върви по права линия, а има ъгъл, образуван между западната граница на гаража и уличната регулация. Последното води до извод, че именно северозападният ъгъл на гаража е точката, от която започва границата между двата имота. И в кадастралната карта границата между имотите съвпада със стената на гаража. По делото липсват доказателства за заемане на придаваеми по регулация части по съответния ред. Съдът е подкрепил изводите си с разясненията в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС по въпроса кога регулацията се счита приложена. Прието е, че в случая няма доказателства за прилагане на регулацията чрез плащане на придаваемото място по реда на § 105 ППЗПИНМ /отм./, респ. чл.282 ППЗТСУ /отм./; чрез доброволно отстъпване по реда на § 102 ППЗПИНМ /отм./, респ.чл.111 ЗТСУ/отм./, както и когато е изтекла погасителната давност за вземането за обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл.134, ал.3 ЗТСУ /отм./. Затова като резултат съдът е приел, че действителната граница между двата съседни имота е тази, която сочи кадастралната карта, а не регулационната линия между точки В и 2.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците А. Д. Т., Ю. А. Т. и А. А. Т..

Жалбоподателите считат, че има противоречие между мотивите на въззивния съд и постановения диспозитив. В мотивите било прието, че границата между двата имота съвпада със стената на гаража, построен в имота на ответника А. Т.. Същевременно от скицата на вещото лице инж.Д. Т. се установявало, че границата между имотите преминава през гаража на ответниците, като част от него с площ от около 1,5 кв. м. е разположена в имота на ищеца, съответно в означената в жълто спорна реална част, която съдът присъдил на ищеца. Поддържа се, че съдът не е определил действителната граница между имотите, не е отчел съществуващата грешка в кадастралната карта и присъдил площ, част от която е заета от гаража на жалбоподателите. На следващо място неправилен бил изводът на съда, че ответниците не са придобили спорната площ по давност или чрез друг способ. Не били съобразени представените по делото нотариални актове, от които се установявало, че ответниците са владели спорната площ повече от 20 години в същите пространствени предели. Не съответствал на данните по делото и изводът на съда, че няма грешка в кадастралната карта. Неправилно били игнорирани заключенията на вещото лице, които сочат, че регулацията между двата имота е била приложена в отрязъка между точка 2 и точка В. Не били отчетени и данните за наличие на съществени грешки при заснемане на част от сграда с идентификатор ...........с площ от 1,5 кв. м. в съседния имот с идентификатор ............; неправилно заснемане на местоположението и очертанията на сгради с идентификатор ............и .............., неправилно заснемане на границата между двата имота – в червен цвят според геодезическо измерване и черен цвят по кадастралната карта, част от която минавала през гаража на жалбоподателите. Изложени са и оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с изясняване на делото от фактическа страна – не била назначена експертиза, която да установи грешката в кадастралната карта; не било изследвано прилагането на регулацията от 1928 г. и 1972 г., не станало ясно кое е послужило за основа при заснемането на границата по кадастралната карта от 2016 г.; не било изяснено движението на имотите през годините и тяхното състояние по плана от 1928 и 1972 г.; неправилно били преценени и гласните доказателства по делото. Не било отчетено обстоятелството, че ответниците /жалбоподатели в касационното производство/ владеят спорната площ повече от 20 години.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. При спор по чл.108 ЗС и въведено възражение за допусната грешка в кадастралната карта необходимо ли е за съда да изследва положението на съседните имоти по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази налице ли е приложение на регулацията по тях, така че регулационните граници да са трансформирани в имотни, в частност относно приложението на дворищнорегулационния план от 1928 г. и от 1972 г. за определяне на имотните граници на имот с идентификатор ...........на ищеца и имот ..........на ответниците;

2. Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза и да определи нейните задачи с оглед установяване на правнорелевантни факти, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за необоснованост и незаконосъобразност и за неправилно установяване от първоинстанционния съд на факти за допуснати грешки при изработване и одобряване на кадастралната карта на [населено място] от 2016 г. относно заснемането на имот с идентификатор ...........и имот ............ Следва ли в задачата на експертизата да се включат въпроси, отговорите на които ще изяснят спора от фактическа страна по отношение на наличието на конкретни грешки при изработването на кадастралната карта и ще спомогнат за правилното приложение на чл.2, ал.2 и § 5, ал.1 ЗКИР.

3. Следва ли съдът да изложи подробни мотиви защо не възприема за годно заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза;

4. Следва ли съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните срещу правилността на обжалваното първоинстанционно решение и да анализира всички представени по делото доказателства;

5. Могат ли да се придобият по давност реално определени части от поземлени имоти преди да е завършено урегулирането на тези имоти.

Отделно от това в касационната жалба се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът в производството М. М. Т. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност. При прочита на самото решение, без да се извърши проверка на доказателствения материал, не се констатират груби нарушения на закона и явна необоснованост.

Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първата част от първия въпрос - при спор по чл.108 ЗС и въведено възражение за допусната грешка в кадастралната карта необходимо ли е за съда да изследва положението на съседните имоти по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта.

Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като преюдициален за изхода на делото по чл.108 ЗС е спорът дали кадастралната карта вярно отразява действителната граница между съседните имоти на страните съобразно правото на собственост върху тях. Въззивният съд е изложил разсъждения по този въпрос, но е съобразил само данните по комбинираната скица на вещото лице, която очертава границите по действащата кадастрална карта и плана от 1972 г., но не и границата по предходния план от 1928 г., който също има значение за определяне на правата на страните. По тази причина е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,