Определение № 248 от 01.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 923/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. М. от [населено място], обл. Видин, срещу определение № 667 от 05.03.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 275/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение № 26053 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 12145/2020 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Видин за разглеждане на предявените от М. М. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 21.10.2017 г. ПТП. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за извършване на съдопроизводствени действия по приложението на чл.115, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател поддържа оплаквания, че определението е постановено при съществено нарушение на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, тъй като първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради местна неподсъдност на спора и е изпратил делото за разглеждане от определения съобразно правилата на чл.115, ал.2 ГПК окръжен съд, без да му предостави възможност да упражни гарантираното от закона право на избор на съд и да заяви кой съд измежду предвидените в чл.115, ал.2 ГПК предпочита. Излага доводи, че във въззивната частна жалба е инкорпорирана волята му делото да бъде разгледано от Софийски окръжен съд, в чийто район е настъпило застрахователното събитие ПТП, но волята му не е зачетена от въззивния съд, който е потвърдил изпращането на делото на съда, в чийто район се е намирал постоянният/настоящият му адрес по време на настъпване на събитието. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по гр. д. № 12145/2020 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на М. Г. М. с посочен адрес [населено място], обл. Видин, с която са предявени обективно съединени искове по чл.432, ал.1 КЗ против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.10.2017 г. на път ВП-81 в района на 16-ти км. С определение от 12.01.2021 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд - Видин, след като чрез служебна справка е установил, че към датата на произшествието ищецът е бил с постоянен и с настоящ адрес в [населено място], обл. Видин, че произшествието е настъпило на територията на [община], намираща се в съдебния район на Софийски окръжен съд, и че според уредената в чл.115, ал.2 ГПК местна подсъдност за искове срещу застраховател, за която съдът следи служебно съгл. чл.19, ал.3 ГПК, спорът не е подсъден на Софийски градски съд. За да изпрати делото на Окръжен съд - Видин, съдът е приел, че според чл.115, ал.2 ГПК водещият критерий за определяне на местната подсъдност на исковете срещу застраховател е настоящият адрес на ищеца, както и че критерият „настоящ адрес“ е водещ за подсъдността на всички искове, предявени от потребител - чл.113 ГПК. Възприетото разрешение относно компетентния съд е мотивирано и с целта на закона - да се осигури производството по предявените от потребителя на застрахователни услуги искове да протича пред съда, най-близък до мястото, където живее потребителят, когато той не се е възползвал от предоставения му избор на съд. Определението на първоинстанционния съд е обжалвано от ищеца с частна жалба пред Апелативен съд - София и е потвърдено с определението, предмет на обжалване с частната касационна жалба. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е изходил от разбирането, че с разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, приложима в редакцията от ДВ бр.65/2018 г. в сила от 07.08.2018 г., са уредени изчерпателно местно компетентните съдилища, измежду които ищецът може да упражни правото си на избор за предявяване на искове по Кодекса за застраховането, и че когато при предявяване на иска ищецът не е упражнил правото си на избор, в изпълнение на чл.119, ал.3 ГПК сезираният с иска местно некомпетентен съд следва да изпрати делото за разглеждане на първия посочен в чл.115, ал.2 ГПК съд - съдът, в чийто район се е намирал настоящият адрес на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие. Въззивният съд е изразил съгласие с посочената в частната жалба практика по приложението на чл.115, ал.2 ГПК, обективирана в определение № 536/31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на ВКС, I т. о., според която ненадлежно сезираният съд не може да прекрати делото на основание чл.115, ал.2 ГПК и да го изпрати на избран от него измежду посочените в чл.115, ал.2 ГПК, преди да предостави възможност на ищеца да упражни гарантираното от закона право на избор на съд и да заяви предпочитанията си относно съда, който следва да разгледа иска/исковете му. Като е съобразил обаче обстоятелството, че ищецът не е направил избор между възможните местно компетентни съдилища - Окръжен съд - Видин и Софийски окръжен съд, нито в исковата молба, нито в частната жалба, въззивният съд е приел, че изпращането на делото на Окръжен съд - Видин, в чийто район се е намирал настоящият адрес на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие, е законосъобразно. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационния контрол с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в определение № 536/31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на I т. о., определение № 108/06.02.2019 г. по ч. т. д. № 220/2019 г. на II т. о., определение № 138/20.02.2019 г. по ч. т. д. № 272/2019 г. на II т. о., определение № 166/05.04.2019 г. по ч. т. д. № 767/2019 г. на I т. о., определение № 165/05.04.2019 г. по ч. т. д. № 494/2019 г. на I т. о. и определение № 233/02.04.2019 г. по ч. т. д. № 724/2019 г. на II т. о. по следните значими за изхода на делото въпроси: „Следва ли сезираният съд, когато констатира, че исковата молба е била подадена пред него в отклонение от правилото на чл.115, ал.2 ГПК, да даде указания на ищеца да посочи кой съд измежду изброените в чл.115 ГПК избира (дали съдът по своя постоянен/настоящ адрес или съда по местонастъпване на събитието); Какви са правомощията на съда в случаите, когато ищецът не е упражнил правото си на избор по чл.115, ал.2 ГПК - може ли правото на избор на местнокомпетентен съд да бъде упражнено от съда, а не от ищеца; Следва ли при уредена възможност за избор на местно компетентен съд ненадлежно сезираният съд да препрати делото по компетентност като отчете интереса на ищеца къде да бъде разглеждано делото“. Поставените въпроси са включени в предмета на делото и са относими към формирането на решаващите изводи на въззивния съд, но по отношение на тях не е изпълнено допълнителното изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК - да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. По приложението на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч.т.д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т.о., възприета впоследствие и от останалите състави на ВКС, Търговска колегия /в т. ч. и тези, постановили посочените в изложението към частната касационна жалба определения/. В цитираното определение е прието, че с новата редакция на чл.115, ал.2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК, според която: „Исковете срещу ответник - юридическо лице се предявяват по неговото седалище; В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл.115, ал.2 ГПК - съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие; Правото на избор принадлежи на ищеца; Възражение за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание; При констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл.115, ал.2 ГПК съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен; Сезираният със спора съд не може да определи кой друг съд измежду алтернативно предвидените в разпоредбата е компетентен да разгледа спора, без преди това да предостави възможност на ищеца да направи този избор; Едва след указания в изложения смисъл и при липса на уточнение от страна на ищеца съдът, пред който е висящо делото по иск за обезщетение по КЗ от увреденото лице следва да избере една от алтернативните възможност, да прекрати производството по делото и да го изпрати на така определения съд“. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд е посочил изрично, че споделя практиката в определението по ч. т. д. № 2918/2017 г. на ВКС, II т. о., но е преценил същата за неотносима предвид процесуалното поведение на ищеца по конкретното дело и в частност - по причина, че ищецът не е упражнил правото си по чл.115, ал.2 ГПК на избор на местно компетентен съд не само при подаване на исковата молба, но и с частната жалба, в която не е заявил на кой съд измежду изброените в чл.115, ал.2 ГПК предпочита да бъдат изпратени за разглеждане исковете му срещу застрахователя. С оглед изведената от съдържанието на частната жалба констатация на въззивния съд, че ищецът не се е възползвал от възможността да посочи предпочитания от него съд при подаване на частната въззивна жалба, обжалваното с частната касационната жалба определение не противоречи на посочената в изложението практика на ВКС и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Правилността на изводите, с които въззивният съд е мотивирал потвърждаването на първоинстанционното определение, не е предмет на проверка в стадия за селекция на касационните жалби и не може да бъде преценявана по повод на искането за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 275/2021 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,