Решение № 1294 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10246/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на „Специализирани офис решения“ ЕООД, ЕИК 200054562 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Белите брези“, ул. „Проф. д-р Д. Атанасов“ №14, ет. 6, ап. 13, подадена чрез пълномощника му адв. Кацарски, против Решение №24072/11.07.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №8435/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗД) №ДНД23-ТД26-70/24/16.01.2024 г., издаден от орган по приходите – инспектор в отдел „Общински приходи Надежда и Връбница“ при Столична община. С доводи за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на решението на АССГ и отмяна на АУЗД. Твърди, че първостепенният съд не е кредитирал свидетелските показания, но не е мотивирал извода си за заинтересованост на свидетеля. Според него гласните доказателства установяват, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставя от общината, както и че ответникът не е доказал предоставянето на трите услуги по чл. 62 ЗМДТ. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Кацарски. Страната заявява и искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Веселинска по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е АУЗД № ДНД23-ТД26-70/24/16.01.2024 г., издаден от орган по приходите – инспектор в отдел „Общински приходи Надежда и Връбница“ на Дирекция „Общински приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община, потвърден с Решение №СФД24-РД28-132/04.04.2024 г. на директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, с който на „Специализирани офис решения“ ЕООД са установени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за трите услуги по чл. 62 ЗМДТ в приложимата редакция в общ размер 9 743.94 лв. и лихви към датата на акта – 3 098.42 лв. за периода от 2018 г. до 2023 г. АССГ приема, че оспореният АУЗД е валиден, издаден е от компетентен орган, в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на изискванията за форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Обосновава изводи за неговата материална законосъобразност. Съдът установява, че със Заповеди № СОА17-РД09-959/30.10.2017 г.; № СОА18-РД09-1212/30.10.2018 г.; № СОА19-РД09-1481/3110.2019 г.; № С0А20-РД09-2735/30.10.2020 г., № СОА21-РД09-1437/29.10.2021 г. и № С0А22-РД09-1887/29.10.2022 г. на кмета на Столична община са определени границите на териториите, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване в район Надежда, и имотът на жалбоподателя попада в тези граници. Според него от представеното по делото становище от началника на РИ – Надежда се установява, че най-близката точка до процесния имот е на ул. „Азалия“ №8 - жп гара "Илиянци", където е разположен 1 брой контейнер - 1100 л. за битов отпадък с кратност на извозването един път седмично – на общо основание. При тези факти АССГ обосновава извод, че за процесните години 2018 – 2023 участъкът, в който се намира имотът на жалбоподателя, е включен в териториите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване и доказателства в обратен смисъл не са ангажирани от страна на жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Лашов с оглед неговата зантересованост като наемател на имота. Приема, че в близост до имота на жалбоподателя има разположен контейнер за смет, който той може да ползва на общо основание. Според него в случай, че на собственика е бил необходим контейнер, който да бъде в непосредствена близост, и да се ползва изключително от него, такъв е следвало да бъде заявен по реда на чл. 23 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО), което не е сторено. В мотивите на оспореното съдебно решение е посочено, че „Специализирани офис решения“ ЕООД не е подало декларация по реда на чл. 23 НОАМТЦУПСО за брой на съдовете, които ще използва през годината, не се е възползвало и от регламентираната в чл. 24 от същата наредба алтернативна възможност за пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, не е подал и декларация по чл. 27, ал. 2, че имотът няма да се ползва. Поради това и на основание чл. 26, ал. 1 НОАМТЦУПСО ТБО законосъобразно е определена пропорционално в промили на база отчетната стойност на имотите. Въз основа на представени договори, сключени между Столична община като възложител и изпълнителите на услугата за обществена поръчка с предмет "Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на Столична община", представените фактури, издадени от изпълнителите, ведно с актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове работи, АССГ обосновава изводи за предоставянето на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за наличието на депо, ползвано от общината, съответно за дължимост на таксата и за тези услуги. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първостепенният съд приема, че оспорването на АУЗД е допустимо, че актът е издаден от компетентен орган по приходите, служител на общинската администрация, определен със Заповед №СОА23-РД09-2483/17.11.2023 г. на кмета на Столична община, издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, в производство по реда на чл. 107 ДОПК и по-конкретно в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. последно. Безспорно е обстоятелството, че „Специализирани офис решения“ ЕООД е задължено лице за ТБО съгласно чл. 64, ал. 1 (ДВ, бр. 95/2009) във вр. с чл. 11 ЗМДТ в качеството му на собственик на процесния недвижим имот с партиден номер 7204F68903, представляващ земя с площ 2 300 кв. м. и търговски обект с площ 122 кв. м., находящ се в гр. София, район „Надежда“, кв. „Илиянци“ на ул. „Азалия“ №7, съгласно НА №61, том I рег. № 2994, дело № 57/02.06.2015 г. В административната преписка се съдържа декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 7204014575/30.07.2015 г., с която жалбоподателят е декларирал така описаните недвижими имоти и отчетна стойност в размер на 162 399.49 лв. (отчетна стойност на земята – 154 219.39 лв. и отчетна стойност на сградата – 8 180.10 лв.) С декларацията е представена и справка за завеждането на земята като ДМА по сметка 201, а на сградата като ДМА по сметка 203. Не е спорно също така, че собственикът не е подал декларация по чл. 27, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, че имотът няма да се ползва през съответната година. Самият жалбоподател представя доказателства за ползването му от наемателя „Автокомплекс ДАР“ ЕООД за автосервизна дейност. Това обстоятелство е потвърдено и от свидетелските показания на управителя на „Автокомплекс ДАР“ ЕООД – Р. Л.. Жалбоподателят не оспорва също така и липсата на подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината, както и неподаването на молба по чл. 24, ал. 1 от същата наредба за пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Спорът между страните е за това предоставяни ли са услугите по чл. 62 ЗМДТ – за сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съответни на установените от съда факти въз основа на представените от ответника доказателства са изводите му, че общината е предоставяла услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и по аргумент на противното на чл. 71, т. 2 ЗМДТ в приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр. 88/2017 г. за тази услуга таксата се дължи. По делото е представен Договор №СО15-РД-55-187/06.04.2015 г., сключен между Столична община и ДЗЗД „Консорциум АЕС–Х-Груп“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци. Почистване и поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на Столична община по обособена позиция 4 – четвърта зона – район „Илинден“, район „Надежда“ и район „Сердика“, както и допълнително споразумение към него №СО15-РД-55-192/07.02.2016 г. Представен е и договор с идентичен предмет №СО120-ДГ55-126/02.03.2020 г. с изпълнител ДЗЗД „Грийн Партнърс – БКС“. Извършените от изпълнителя дейности са установявани и приемани с двустранно подписани актове за всеки месец от процесния период и въз основа на тях са издавани фактури. Представени са и ежедневни констативни протоколи. Според актовете изпълнителят е извършвал дейности, включващи: събиране и транспортиране на отпадъци от контейнери до съоръжение за третиране, събиране и транспортиране на биоотпадъци (кухненски и хранителни), събиране и транспортиране на биоотпадъци (окапали листа) на обществени места – улични платна и тротоари, площади и др., събиране и транспортиране на пепел и сгурия до съоръжения за третиране, ръчно почистване на отпадъци, механизирано метене на улици, улични платна, площади, механизирано метене на тротоари, велоалеи и други места за обществено ползване, ръчно метене на тротоари, на улични платна, алеи, спирки на градския транспорт, подлези, подходи към метростанции, механизирано почистване на пътното платно, ръчно почистване на пътното платно, миене с автоцистерна с маркуч на улици, тротоари, площади, спирки на градския транспорт, велоалеи, събиране на едрогабаритни и строителни отпадъци, почистване на прораснала трева по улици, тротоари, площади, уборка на междублокови пространства, алеи, детски и спортни площадки и други места за обществено ползване, почистване на дъждоприемни шахти, почистване на графити и други, почистване на пътни знаци и указателни табели. По аргумент на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ услугата включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, т. е. това са територии, публична общинска или държавна собственост, и достъпът до тях е свободен. Затова те могат да бъдат ползвани от всеки. В практиката си Върховният административен съд приема, че за да бъде възможно съвместното съжителство в рамките на едно населено място и да отговаря то на определени стандарти, е необходимо общото ползване на територии да изисква и обща отговорност на собствениците на имоти, разположени на територията на общината, за разходите за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци при ползването и при почистването на тези територии. По арг. на противното от чл. 71, т. 3 ЗМДТ преди изменението в ДВ, бр. 88/2017 г. таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци се дължи, когато има такива. Както правилно посочва административният съд, Столична община е разполагала с две депа през процесния период от време – в с. Долни Богров и в Суходол. Представени са договори за обезвреждане на битови отпадъци – в депото в Суходол и в депото в с. Долни Богров с изпълнител „Чистота Искър“ ЕООД. Представени са месечни актове за отчитане на количествата механично третирани отпадъци и обезвредени отпадъци и издадени фактури. Основният спор между страните по делото е за това предоставяна ли е от общината услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Тезата на жалбоподателя е, че тя не е предоставяна за неговия имот, тъй като пред обекта и в близост до него няма контейнер за смет, обстоятелство за което свидетелства свидетелят Лашов. От данните по делото се установява, че процесният недвижим имот се намира в гр. София, район „Надежда“, кв. „Илиянци“ на ул. „Азалия“ №7, а на ул. „Азалия“ №8 се намира ж. п. гара „Илиянци“, където е разположен един контейнер с обем 1100 л. От актовете за приемане на извършените дейности от изпълнителите „Консорциум АЕС–Х-Груп“ и „Грийн Партнърс–БКС“ се установява събирането и транспортирането на отпадъци от контейнерите с обем 1100 л. в сектор 7, в който е разположен имотът на жалбоподателя. Както правилно посочва АССГ в мотивите на своето решение, за да разполага с контейнер, който да бъде ползван само от него, собственикът на имота е следвало да заяви такова искане по реда на чл. 23 от НОАМТЦУПСО, което не е сторено. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение е правилно постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Според т. 61 и т. 54 от Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 съдът не е обвързан от определените в Наредба №1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа, а може да присъди по-нисък размер, съответстващ на вида, количеството и сложността на конкретно извършената от юрисконсулта работа във връзка с предоставената от него правна защита. В случая от пълномощника на ответника е представен писмен отговор на жалбата без явяване в открито съдебно заседание. Поради това на страната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение