Определение № 210 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3354/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Спряно е с постановено по настоящето дело определение № 326/ 28.09.2018 г. до приемане на решение по Тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС. Производството по посоченото тълкувателното дело приключи с издаването на Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г., с което отпадат предпоставките за спиране на производството по настоящето дело и то следва да бъде възобновено. Същото е образувано по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, правоприемник на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – КОНПИ) срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд № 376 от 02.07.2018 г. по ч.гр.д.№ 295/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд от 24.04.2018 г. по гр.д.№ 2016/ 2016 г. и по този начин е прекратено производството по искането на КПКОНПИ по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане в полза на държавата от К. С. К., „Интер – К.” ЕООД, [населено място] и „Интер – КСК – К. К.” ЕООД, [населено място] на незаконно придобито имущество на обща стойност 207 185,77 лв. Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото въззивният съд неправилно счел срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.) за преклузивен. Счита, че е налице добре установена практика, според която този срок има инструктивен характер. Излага и съображения, че в конкретния случай срокът за извършване на проверка е спазен, а това, че решението за образуване на производство е взето след изтичането на срока, е ирелевантно, защото за постановяването на такова решение няма срок. В приложеното към частната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поддържа, че даденото от въззивния съд процесуалноправно разрешение противоречи на практиката на Върховния касационен съд по въпроса за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ (отм.) – дали същият се явява инструктивен или преклузивен. Евентуално частният касатор поддържа, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че разрешаването му в обжалваното определение е очевидно неправилно. Ответната страна К. С. К. оспорва частната жалба и поддържа, че няма основание обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол. Счита, че по поставения от КПКОНПИ въпрос то съответства на актуалната практика на ВКС. Ответните страни „Интер – К.” ЕООД, [населено място] и „Интер – КСК – К. К.” ЕООД, [населено място] не вземат становище. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е прекратил производството по делото след като е приел, че то е образувано въз основа на искане рег.№ 29194/ 21.10.2016 г. на КОНПИ, при действието на ЗОПДНПИ (отм.). Процедурата по проверка на имуществото на ответниците е стартирала на 11.06.2015 г. и е завършила с решение от 20.07.2017 г. Тя е продължила повече от една година, без срокът за извършването й да е продължаван и без преди изтичането му да е взето решение за започване на производство срещу ответниците. Срокът за проверка (според мнозинството от състава на въззивния съд) е преклузивен и пропускането му води до преклудиране както на правомощията на КОНПИ да вземе решение за начало на производство и да внесе искане за отнемане на незаконно придобито имущество в съда, така и до погасяване на материалното право на държавата за отнемане на имуществото. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от КПКОНПИ правен въпрос обуславя обжалваното определение, тъй като съдът е постановил акта си въз основа на разбирането, че срокът за извършване проверка по ЗОПДНПИ (отм.) е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на отнемане. Това разрешение противоречи на задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.06.2020 г. по тълкувателно дело № 1/ 2018 г., ОСГК, ВКС. Според извършеното с него тълкуване, изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.) и чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) не съставлява процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, защото този срок е инструктивен. Затова прекратителното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, да бъде отменено и делото да бъде върнато на компетентната инстанция по същество за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По изложените съображения съдът