Определение № 506 от 30.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2814/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Д. Р. срещу Решение № 1895 от 25.07.2019 год. по гр.д.№ 1690/18 год. на Софийски апелативен съд, ІІ с-в. Въззивното производство е било образувано по жалбата на И. Р. срещу Решение № 7880 от 24.11.2017 год. по гр.д.№ 2422/2015 год. на Софийския градски съд в частта с която е бил уважен искът на „Банка Пиреос България”АД срещу И. Р. за установяване по реда на чл.422 ГПК на дължимостта на сумата 27333.13 лв неиздължена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта; 2369.59 лв. договорна лихва; 28297.71 лв. наказателна лихва; 9878.81 лв. такси и 115.20 лв. нотариални такси. Предмет на иска е установяване съществуването на задължения, произтичащи от неизпълнение на сключен на 21.08.2006 год. договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта с лимит 28000 лв. Поради липса погасяване на задълженията по кредитната карта, по реда и на основание чл.417 ГПК в полза на кредитора „Банка Пиреос България”АД е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу И. Р.. Предвид депозирано възражение по чл.414 ал.1 ГПК, на 20.02.2015 год. „Банка Пиреос България”АД е предявил правата си по реда на чл.422 ал.1 ГПК. В хода на делото, на 14.01.2016 год. вземането на банката към И. Р. е било цедирано на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД и цесионерът е конституиран в процеса като трето лице помагач. Ответникът Р. е оспорил иска по основание, позовавайки се на погасителен ефект на новация, настъпила по силата на сключен на 06.08.2013 год. договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека. Кредитодател по договора е „Банка Пиреос България”АД, а кредитополучатели П. И. Р., Д. И. Р. и И. Д. Р.. Търговското дружество „Буларко”АД има качеството на ипотекарен длъжник. Предназначението на кредита в размер на 48912.95 евро е погасяване на задълженията на кредитополучателите по издадени международни кредитни карти. За обезпечаване на кредитното задължение „Буларко”АД е учредил в полза на банката ипотека върху свой недвижим имот – апартамент в [населено място]. Няма спор, че банката не е превела сумата по предвидената в договора разплащателна сметка и кредитът не е усвоен. Защитната теза на Р. е, че банката е неизправна страна по многостранния договор от 2013 год. и предвидената в него новация е произвела правно действие. Становището на банката е, че този договор е прекратен поради неизпълнение на предвидени в него условия от страна на кредитополучателите и за това прекратяване те са били своевременно уведомени. Първоинстанционният съд е приел, че главното и акцесорните задължения са в посочените по-горе размери. Счел е, че възражението за погасителен ефект на новацията е неоснователно, доколкото е безспорно, че кредитът не е бил усвоен. Коя от страните е неизправна при изпълнението на договора от 2013 год. е без значение в настоящето производство. Въззивният съд е потвърдил решението на СГС, приемайки за неоснователна тезата на И. Р., че новацията е произвела погасително действие спрямо спорните задължения. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на И. Р. се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите: „1./ Когато в производството по чл.422 ГПК ответникът е направил възражение за погасяване на задължението, поради подновяването му с ново съдът изложи едновременно, че новиращият договор не е влязъл в сила и едновременно с това, че е прекратен, в резултат на което договорът не е подложен на анализ относно наличието на новация, това представлява ли обикновено съществено нарушение на логическите правила или е грубо нарушение на тези правила, което води до очевидна неправилност на акта на съда? 2./ Налице ли е субективна и обективна новация по отношение на старите задължения, когато две или повече лица – кредитополучатели по отделни индивидуални договори за кредит, по които имат необезпечени задължения, сключат с кредитодателя нов общ договор за кредит/рефинансиране, с който поемат ново общо задължение в условията на солидарност, което е обезпечено и включва всички задължения по отделните индивидуални договори за кредит, а кредитодателят се задължава да рефинансира/да плати старите задължения?”. Ответникът по касация „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски в размер на 350 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК. В представен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Банка Пиреос България”ЕАД изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по посочените въпроси. Има искане за присъждане на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени. Становището на настоящия съдебен състав за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол произтича от следното: Първият от посочените въпроси касаторът е квалифицирал като процесуалноправен. В него се съдържат твърдения за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, а именно алогични и противоречащи си мотиви. Въпросът не отговаря на селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. за правен такъв, а и се основава на невярното твърдение за противоречие в мотивите на съда. Становището на САС е, че договорът за новация не е произвел правно действие (което е различно от влизането в сила), тъй като в предвидения 3-месечен срок не са били извършени посочени в него действия на кредитополучателите, поради което сумата не е била преведена от банката и тя е отправила изявление за прекратяването му. Това, което е посочил съставът на САС, че изправността на страните по договора за новация може да бъде предмет на друго производство и в случай на неправомерни действия на банката, Р. би могъл да претендира вреди. Посочените по-горе селективни критерии не са налице и по отношение на втория въпрос, който освен това е формулиран неясно. Както неколкократно бе посочено, предмет на договора от 2013 год. е отпускането на кредит. След отпускането му, предназначението му е целево – погасяване на задълженията по договора за кредитна карта. След като е безспорно установено, че през 2013 год. такъв кредит не е отпуснат, въпросът дали той е произвел погасително действие спрямо предходните задължения е безпредметен. С оглед изхода на спора на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 350 лв. и на основание чл.78 ал.8 ГПК, предвид изготвения отговор от юрк.И. С. и представените доказателства за нейната правоспособност и представителна власт. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.