Определение № 574 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 106/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 296 от 22.10.2019 г. по в.т.д. № 332/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 205 от 17.04.2019 г. по т.д. № 864/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. С посоченото решение НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Тримонциум” ООД сума в размeр на 42 724 лв., представляваща неизплатена стойност на оказана болнична медицинска помощ по договор № 162382 от 19.02.2015 г. за м. октомври 2015 г., за което е издадена фактура № 8581 от 06.11.2015 г., ведно със законната лихва от 05.11.2018 г. и обезщетение за забава за периода 01.12.2015 г. – 04.11.2018 г. в размер на 12 702 лв. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното въззивно решение. Твърди, че не е доказано неизпълнение на поето с процесния договор задължение на НЗОК, като се позовава на множество разпоредби от Закона за здравното осигуряване, както и на правилата за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО. В жалбата се сочи, че задължението на НЗОК да заплаща осъществената от ответника медицинска дейност е ограничено по обем /на месечна база, конкретизирана в приложение № 2 към договора/, поради което при надхвърляне на уговорените стойности, не се поражда договорно задължение за НЗОК за заплащането й. По изложени в жалбата подробни съображения, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят исковите претенции. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на: I. Чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие между изводите на въззивния съд и решения на Конституционния съд по к.д. № 12/2006 г. и по к.д. № 6/2015 г. по въпроса – дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити; II. Чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства; 2. Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделни изпълнители и 3. Действителни ли са уговорките в сключения договор, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска помощ е ограничено до уговорения, в Приложение № 2 към договора, обем. В постъпил по делото писмен отговор от „Многопрофилна болница за активно лечение Тримонциум” ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, се поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, т.к. нормите от ЗБНЗОК, предмет на решението на КС от 22.02.2007 г., не са идентични със съответни норми от ЗБНЗОК за 2015 г., а що се касае за последната редакция на чл.55а ЗЗО, тя е неприложима за процесния исков период. Сочи се, че поставените правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото, а освен това, не се установява поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В отговора са развити доводи и за неоснователност на оплакванията в касационната жалба, с искане за оставянето й без уважение, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Пловдив е приел за установено наличието на договор № 162382 от 19.02.2015 г., сключен между НЗОК и „Многопрофилна болница за активно лечение Тримонциум” ООД, по силата на който, болницата като изпълнител, се задължава да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки, гарантирани от бюджета на НЗОК, със срок на договора до края на 2015 г., а НЗОК се е задължила да заплаща описаните дейности при условия и цени, регламентирани в посочените в договора нормативни актове. Въззивният съд подробно е обсъдил последващите изменения на договора, по силата на подписани, общо 13 броя, допълнителни споразумения. За безспорно е прието, че за периода 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г. болницата е реализирала медицински дейности над определените с Приложение № 2 стойности, а именно – за сумата 42 724 лв. и тези дейности са отразени в спесификация и фактура от 06.11.2015 г. НЗОК е отказала да заплати на болницата заявените надлимитни медицински дейности, позовавайки се на чл.20, ал.1 и 40, ал.6 от договора. След преценка на договорните клаузи, на които е основан отказът на НЗОК за заплащане на отчетени от болницата медицински дейности за м.октомври 2015 г., с които на практика се лимитира стойността на извършваните от изпълнителя медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет, решаващият съдебен състав не е възприел възражението на НЗОК за недължимост на претендираната от ищеца стойност на действително извършени медицински дейности и вложени медицински изделия за месец октомври 2015 г. Становището е основано на конституционно гарантираното право на гражданите на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, както и на императивни разпоредби от Закона за здравното осигуряване и от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. Изведени са изводи, че изпълнителят на болнична медицинска помощ няма възможност да отказва предоставянето й на здравноосигурени лица, избрали съответното лечебно заведение, в рамките на гарантирания пакет от здравни дейности. Прието е също, че дори и при изчерпан месечен лимит по Приложение № 2 към процесния договор, възложителят не се освобождава от задължението за заплащане на надлежно оказана от изпълнителя болнична медицинска помощ. За заплащането на отчетена медицинска помощ над планираните разходи, съставляващи непредвидени и неотложни разходи, Наздорният съвет на НЗОК е следвало да вземе съответните решения, на основание чл.4, ал.4, вр. с чл.1, ал.2, т.1.4 от ЗБНЗОК, Липсата на решение за увеличаване обема на средствата за покриване стойността на действително извършени от ищцовата болница медицински дейности за процесния период, не освобождава възложителя от договорното му задължение. Крайният правен извод на апелативния съд е, че се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2015 г., тъй като извършените от изпълнителя лечебни дейности са в рамките на предмета на договора и в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, а възложителят е разполагал с възможността по чл.26, ал.2 ЗЗО и чл.4, ал.4 ЗБНЗОК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – Пловдив въззивно решение. Съгласно задължителните постановки в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който има обуславящо значение за изхода на конкретното дело, при кумулативно наличие и на някоя от предвидените в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни предпоставки. Първият въпрос, по който се твърди, че е разрешен в противоречие с Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст.дело № 12/2006 г. и Решение № 3 от 08.03.2016 г. по конст.дело № 6/2015 г. на Конституционния съд на Република България, а именно: дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за заплащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити, е основан на поддържаните в жалбата оплаквания и пряко съотносим към правилността на атакувания съдебен акт. В цитираното по-горе тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Поради липса на тъждество между тях, твърдението за неправилност на въззивното решение, не би могло да аргументира наличието на предпоставки за достъп до касация. Формулираните от касационния жалбоподател материалноправни въпроси, по които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Решаващият съдебен състав на апелативния съд не е извел извод за неограничено задължение на НЗОК за заплащане на оказана болнична помощ. В мотивите към решението не е формирана обуславяща за изхода на спора правна воля относно: правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и критериите за тълкуването им по отношение на стойностите, разпределени на отделни изпълнители. Липсва изрично произнасяне и по валидността на договорни клаузи, касаещи задължението на НЗОК за заплащане на осъществена от лечебното заведение медицинска помощ, ограничено до уговорения обем по Приложение № 2 към договора. След като въпросите не съответстват на изискването – да имат обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивната инстанция, то не се дължи произнасяне по сочения от касатора допълнителен селективен критерий. Отделно от това, последният е основан на неустановени твърдения за противоречиво разрешаване на въпросите от различни по степен съдилища, което не съставлява самостоятелно основание за достъп до касация, както и на възпроизведени в изложението касационни оплаквания. При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1650 лева, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение