Определение № 37 от 16.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 345/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] срещу Решение от 20.09.2010 г. постановено по в.гр.д. №2907/2007 г. по описа на Софийски градски съд,ГК,с което е оставено в сила решение от 02.06.2007 г. по р.д. №11801/2005 г.на СРС,67 с-в с което е отхвърлен искът на касатора против [фирма]-С. предявен на основание чл.426 /отм./ от ТЗ заплащане на сумата от 5020 лева по договор за разплащателна сметка. Ответникът по жалбата [фирма]-С. в писмения си отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е недопустима. Същата е постъпила във ВКС на 10.012011г. и производството по нея е образувано след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, съгласно чл.365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.286 ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1 ал.1, т.7от ТЗ като банкова сделка и при цена на иска под 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение