Определение № 455 от 22.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агрив В“ЕООД срещу решение №.198/25.09.19 по г.д.№.560/19 на ОС Добрич - с което е потвърдено решение №.735/24.06.19 на РС Добрич за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Ответната страна Д. К. В. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ за основателни, тъй като ищцата е уволнена без да е налице визираното в заповедта за уволнение основание на чл.328 ал.1 т.3 КТ. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който Д.В. е работила на длъжност „фактурист”; съгласно длъжностната й характеристика са й били вменени задължения да извършва касови операции по приходно-разходни документи, да издава фактури, да приема, съхранява и предава парични средства, да упражнява вътрешно-финансов контрол в кръга на възложените й задачи за спазване на финансовата дисциплина във фирмата, да води касовата книга, да проверява фактическата наличност на паричните суми с касовия остатък, ежедневно да приключва касовата отчетност; трудовото й правоотношение е било прекратено от работодателя с едномесечно предизвестие, връчено на 5.11.18. От правна страна е намерено, че от събраните по делото доказателства не се установява да е налице действително твърдяното намаляване на обема на работа. Съдът е изходил от принципните постановки, че то съставлява обективно състояние и представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, на обема на стокооборота или на услугите; не е необходимо да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а само към съответната дейност, реализирана чрез дадените на съответния работник или служител трудови функции. Поради това при преценката за законността на уволнението следва да бъде установено дали е налице връзка между намаляването на работа в предприятието и трудовите функции, които изпълнява служителят, и ако да, как им се отразява. Съдът е посочил, че формулировката на задачите на допуснатата експертиза напълно кореспондира с тази позиция, тъй като оборотът на дружеството и броят издадени фактури са пряко свързани с трудовите функции на ищцата /с длъжностната й характеристика са й вменени задължения както по издаване на фактури, така и по приемане, съхранение и предаване на парични средства/. От друга страна, посочването на оборотите и броя на издадените фактури по месеци представлява цифрово изражение на обема на работа в предприятието за всеки месец. По този начин и преценката на съда относно наличието на намален обем на работа се явява улеснена, тъй като трябва единствено да бъдат съпоставени посочените в заключението стойности. Възражението, че в случая тази преценка е произволна, е намерено за необосновано. Съдът е посочил, че оценката, че не е налице намаляване на обема на работа, напълно кореспондира с посочените стойности на експертното заключение и се основава на сравнението между оборотите и броя на издадените фактури за 2017 и 2018г. На тази плоскост не може да бъде споделена тезата, че е следвало да се сравняват стойностите за месеците от август до декември, но само за 2018г. За да бъде резултатът от сравнението правилен, трябва да се сравняват еднородни величини. Такива съставляват оборотите и фактурите за двете години, а не за няколко месеца от една година. Това становище се подкрепя и от факта, че дейността на дружеството е свързана с продажба на торове, което я прави зависима от промяната на сезоните; ноторно известно е, че с понижаване на температурите намаляват и продажбите на такива продукти. При тези обстоятелства правилно е да се сравнят стойностите за периода август – декември 2017 и 2018-а съпоставката в действителност показва, че оборотът и броя издадени фактури за този период през 2018 са по-големи от тези за 2017. От друга страна, съдът е обсъдил и кой е релевантният момент, към който следва да се преценява законността на уволнението. Посочил е, че меродавна за преценката дали е налице намаляне на обема на работа е датата на получаване на предизвестието /реш.№.559/9.07.10 по г.д.№.650/09, ІV ГО/, но в случая както към тази дата, така и към момента на прекратяването на трудовото правоотношение, съпоставката /на база месеци септември и октомври 2017 и 2018 и на база месеци септември, октомври и ноември 2017 и 2018/ води до еднакъв извод – броят на издадени фактури през 2018 е по-голям от броя на тези за 2017. Освен това като цяло през 2018г. дружеството отново е реализирало по-голям оборот в сравнение с 2017г., а трудовите функции на ищцата са свързани и с получаване, съхранение и предаване на парични средства; следователно размерът на реализирания оборот показва какъв е обема на извършената от нея работа. При тези обстоятелства е формиран извод, че към момента на връчване на предизвестието обемът на работа в дружеството не е намалял, а се е увеличил - и поради това уволнението на основание чл.328 ал.1 т.3КТ е незаконосъобразно. С оглед основателността на главния иск е уважен и акцесорният по чл.344 ал.1 т.2 КТ. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС /№.1/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.2-№.4/: 1.“За да е налице правилна преценка за наличие на намаляване обема на работа, следва ли да се преценяват и фактурите на дружеството в два еднакви месечни периода за две последователни години /2017г. и 2018г. в случая/ или е достатъчно за няколко последователни месеца преди датата, към която се преценява намалял ли е в действителност обема на работа в предприятието?“ /реш.№.375/25.11.15 по г.д.№.1925/15, ІV ГО, реш.№.664/ 30.11.10 по г.д.№.1896/09, ІІІ ГО, реш.№.618/2.12.10 по г.д.№.1565/09, ІІІ ГО, реш.№.3858/31.10.11 по г.д.№.265/11/; 2.“Какъв е времевият период, който трябва да се изследва, за да се прецени дали е налице намаляване обема на работа?“; 3.“За да се направи правилен извод за наличие на намаляване обема на работа, трябва ли да се сравняват еднородни величини по месеци за две години?“; 4.“Еднородни величини ли са данните за намаляване на обема на работа, представляващи оборота и броя на фактурите за всеки един от трите последователни месеца преди датата, към която се преценява дали е налице намаляване обема на работа?“. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се извършва. Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос е конкретен, фактически, свързан с фактите и обстоятелствата по делото. Аналогичното важи и за останалите въпроси. Същите, освен това, са и неотносими, тъй като не са свързани с решаващите мотиви на съда. Въззивната инстанция е приела, че в разглежданата хипотеза се касае за зависима от сезоните работа, а не за намаляне на обема на работа – доколкото дейността на дружеството, предвид спецификата на продаваните стоки /торове/, респективно търсенето и ползването им /в зависимост от температурите/, е такава, че има сезони с по-големи обеми и такива с по-малки обеми на продажбите, съответно на работата. В случая се касае за закономерни промени, а не за намаляне на обема на работа. Отделно от изложеното по приложението на чл.328 ал.1 т.3 КТ е налице задължителна практика на ВКС, в това число цитираната, която е относима към проблемите за времето и начина, по който следва да се установи наличие на това основание. Съгласно соченото решение №.375/25.11.15 по г.д.№.1925/15, ІV ГО, доколко намалянето на обема на работата дава основание за приложението на чл.328 ал.1 т.3 КТ следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се изхожда от това в каква степен е засегнало трудовите функции за длъжността и дава ли това намаление основание за отпадане на една или повече щатни бройки; така всяко трайно намаление на обема на работата (без то да е пренебрежимо малко спрямо общия обем) е основание за уволнение, когато тази работа се изпълнява от неколцина; когато, обаче, работата е намалена само за определена длъжност, работодателят може да запази длъжността, възлагайки и други трудови функции, или да я съкрати, като разпредели трудовите функции между други длъжности, но не може да уволни изпълняващия длъжността само поради намаление обема на работата му на основание чл.328 ал.1 т.3 КТ. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика.Напротив-именно отчитайки конкретиката на случая-спецификата на предмета на дейност на работодателя и обема на задълженията на ищцата /за която не се спори, че единствена е заемал тази длъжност/, е приложил подход, който да отчита евентуално закономерно и обичайно вариране в обема на работата на дружеството предвид активността на съответното търсене през различните сезони на годината, респективно би позволил очертаване на тенденция за намаляне обема на работа /аналогично и в реш.№.270 /02.06.11 по г.д.№.1661/10, ІV ГО/. С оглед на всичко посочено по-горе, не са налице твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложено, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,