Определение № 1335 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2025 г.

С решение № 1249 от 02.12.2024 г. по гр.д.№ 11/2024 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 4145/21.07.2023 г. постановено по гр. д. № 3401/2022 г. на Софийски градски съд, в частта, с която касаторът Я. Б. Н., ЕГН [ЕГН] е осъден да плати на Н. Г. К. сума над 27 000 лв. до 45000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания вследствие увреждане счупване на лява ръка, настъпило на 02.04.2017 г. в [населено място], ведно със законната лихва от 02.04.2017г. до окончателното заплащане и вместо това е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от Н. Г. К., ЕГН [ЕГН] за заплащане на сума над 27000 лв. до 45000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания вследствие увреждане /счупване мишнична кост на лява ръка/, настъпило на 02.04.2017 г. в [населено място],, както и иска по чл.86 от ЗЗД за законната лихва върху тази главница от 02.04.2017г. до окончателното заплащане на сумата. Констатирано е, че Решение № 4145 от 21.07.2023г. е влязло в сила в отхвърлителната му част, в осъдителната му част по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди от 2 127.27 лв. и законни лихви върху тях от датата на увреждането - 02.04.2017г., както и за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер до 27 000 лв. и законните лихви върху тази сума от датата на увреждането - 02.04.2017г. Касационни жалби са подадени и от двете страни. Я. Б. Н. обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден да плати обезщетение за неимуществени вреди в размер 27000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.04.2017 г. и за имуществени вреди в размер на 2 127.27 лв., ведно със законната лихва върху тази главница от същата дата. В касационната жалба навежда оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че въззивната жалба е писана от назначения особен представител, а след подаването й въззивната инстанция е отстранила процесуалните нарушения, изразяващи се в това, че той е бил нередовно призован, той е упълномощил адвокат, но съдът е приел, че е обвързан от подадената въззивна жалба от назначения особен представител, която е подадена само против частта от решението над присъденото обезщетение от 27 000 лв. Заявено е и оплакване за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като счита че адекватният размер е 10 000 лв., които е изплатил, ведно със законната лихва върху тази сума. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Ако в първата инстанция страната е била лишена от участие в производството, следва ли съдът да преповтори всички процесуални действия, от участието на които страната е била лишена и в последствие да постанови решение по съществото на спора? Обвързан ли е въззивния съд от обективните предели на въззивната жалба, подадена от назначен на страната особен представител, ако в хода на делото бъде установено, че страната е била лишена от участие пред въззивната инстанция поради нередовно призоваване, в резултат на което следва да бъдат преповторени всички процесуални действия без участието й. Твърди противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, защото съдът е приел, че решението е влязло в сила за размер на обезщетението до 27000 лв., което е заявил назначения особен представител, а не е съобразил изявлението в подадения от упълномощения процесуален представител отговор, че адекватен размер на обезщетението е 10 000 лв. Посочено е, че съдът не се е произнесъл и по възражението за погасяване на вземането за мораторна лихва за период по-голям от три години преди предявяване на иска. Касационна жалба е подадена и от Н. Г. К., който обжалва решението в частта, с която е отменено решението на СГС и вместо това е отхвърлен иска за разликата над присъденото обезщетение от 27 000 лв. до присъденото обезщетение от СГС – 45000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика. Заявява оплаквания за нарушение на диспозитивното начало, защото съдът е обсъждал факти, които се съдържат само в мотивите на влязлата в сила присъда и е приел, че адекватен размер на обезщетението за неимуществени вреди е 25000 лв., но само поради това, че решението е обжалвано от другата страна за размер над 27 000 лв., е отменил решението на РС за разликата над този размер. Счита, че е нарушен чл. 52 ЗЗД, защото не са отчетени всички вреди, които е търпял – болки и страдания, получени усложнения на здравословното си състояние и останалите трайни увреждания на два от пръстите на лявата ръка и сетивността на дланта. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулиран е въпроса: Допустимо ли е въззивният съд да основава фактически изводи за релевантни /според съда/ факти, на доказателствени средства, които не са събрани в хода на процеса? Твърди се противоречие с т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Очевидна неправилност се твърди, защото от мотивите на обжалваният акт е видно, че съдът е нарушил основни принципи на гражданския процес, като се е позовал на факти, които не са установени по настоящото дело, а са посочени в мотивите към влязла в сила присъда. Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и допускането й до касационен контрол. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Предявени са искове с пр. осн. чл.45 и чл.86 от ЗЗД от Н. Г. К. да бъде осъден ответника Я. Б. Н. да му плати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50000 лв. и имуществени вреди в размер на 2 127.27 лв., от счупване на лявата му ръка на 02.04.2017г. от 17 ч., причинено от удар с крак от ответника Н. на предна лява врата на управлявания от К. автомобил Фолксваген пасат. Вратата притиска лявата ръка на К. в средната колона на автомобила и се счупва мишничната кост на лявата му ръка. Извършеното деяние, неговата противоправност и вината на ответника по иска и въззивен жалбоподател Н. е установено с влязла в сила присъда от 19.01.2021г. постановено по НОХД 18194 от 2018г., СРС, н.о.,116 св., потвърдено с окончателно Решение № 137 от 24.09.2021г., постановено по в.н.о.х.д. № 2123 от 2021г. на СГС, задължително за гражданския съд, който разглежда последниците от деянието, съгл. чл.300 ГПК относно деянието, извършеното на 02.04.2017г. - причинена средна телесна повреда чрез счупване на ръката на ищеца К. противоправността му и вината на извършителя. С оглед това, че не се оспорва присъденото обезщетение поне до 10000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.04.2017 г., които са платени в хода на въззивното производство – /ответникът е платил на ищеца в хода на въззивното производство сумата 15 359.53 лв./ и това, че е влязло в сила решението в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди, фактите, свързани с основанието на предявения иск са преклудирани. Спорен е размера на обезщетението за неимуществени вреди. От медицинската документация и СМЕ е прието за установено, че в резултат на инцидента ищеца е получил фрактура на лява мишнична /раменна/ кост в дисталната част и тежка периферно сволова увреда на радиалния нерв и засягане на сетивните влакна на улнарния нерв. Лечението е извършено чрез кръвна, открита репозиция и метална остеосинтеза със заключваща се плака. По отношение на увредата на периферните нерви е проведено консервативно лечение с лекарства. Трайно затрудненото движение на левия горен крайник е било за повече от 30 дни. Раменната кост е зараснала анатомично, като остеосинтезния материал не е отстранен. Двигателния нерв /n.radialis sin./ е възстановен, но улнарния нерв /n.ulnaris.sin/ не е възстановен и поради своята анатомична структура той не може да бъде възстановен напълно. Премазани са аксоните, вътрешните влакънца под обвивката на самия нерв. Последица от това е, че ищецът продължава да има изтръпване на 3, 4, 5-ти пръсти на лява длан и хипотрофия на дланната мускулатура, като тези увреждания остават за цял живот. Нарушената сетивност е резултат от травмата. Уврежданията съставляват средна телесна увреда - има увреждане на кости, нерви, сухожилия и мускули, като увредата на ръката в дисталната част е по-тежка отколкото е средната, тъй като освен нервите се засяга и самата лакътна става. Свидетелят З. П. установява, че след инцидента и престоя си във ВМА, пострадалия Н. е извършвал рехабилитация в болницата в Лозенец около месец. И към настоящия момент той не може да движи двата пръста от лявата си ръка – безименен и кутре, и не може да хваща с нея здраво. Може да шофира. След инцидента и проведеното лечение не е могъл да се грижи пълноценно за семейството си. Съпругата му по това време е била на химиотерапия, детето е било малко, поради това той и друг приятел са оказвали помощ на Н.. Епикризата за състоянието при изписването /на втора страница/ и извършено ЕМГ изследване от 21.06.17г. от проф.И. установяват нарушената сетивност на ръката, а възражението в противен смисъл за недоказаност на това увреждане и връзката му с деликта е прието за неоснователно. Затова е прието, че в резултат на травмата е увреден уларния нерв и са налице остатъчни последици, като изтръпване на трита пръста на лявата ръка и невъзможност за пълноценното им ползване, както и атрофия на мускулите на дланта, които са остатъчни последици и ще съпътстват пострадалия цял живот. При посочените увреждания и търпени болки и страдания от ищеца, момента в който са предизвикани от деликта – април 2017 г., обстоятелства при които е извършен, първата инстанция е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2017 г., като се е позовала на три решения с подобни увреждания с присъдени обезщетения между 3 000 лв. и 60 000 лв. Поради установено процесуално нарушение на първоинстанционния СГС - нередовно призоваване на ответника, защото е имал постоянна месторабота, от чийто адрес не е правен опит да бъде призован, въззивната инстанция е отстранила това нарушение и е приложила т.17 от ТР 1 от 2001 по т.д.1 от 2001г. на ОСГТК, която не е изгубила силата си, по аргумент от т. 6 и т.4 на ТР 1 от 9.12.2013г. по тд. 1 от 2013г. на ОСГТК Въззивната инстанция, с определение № 652 от 16.02.2024 г. е постановил да се връчи преписи от исковата молба, въззивната жалба и молбата-уточнение на въззивната жалба и отговора на въззивната жалба на другата страна на Я. Н.. Той е призован по месторабота, като са му връчени препис от посочените книжа, упълномощил е адвокат И. Г.. В определения срок е подаден „отговор на исковата молба“, в който не оспорва извършения деликт, но оспорва размера на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди като прекомерно завишени и посочва, че сумата от 10 000 лв. обезщетява общо вредите, като представя доказателства за плащането й по сметка на ищеца, ведно със законните лихви върху тази сума в размер на 5 359.53 лв. за периода 01.04.2019г. до 20.03.2024г. / датата на плащането/. Твърди съпричиняване поне 80 %, доколкото с поведението си другата страна е допринесла за вредоносния резултат. Възразява, че медицинските документи, които ищеца е представил не са достатъчни да обосноват твърдените неимуществени вреди по вид и степен, конкретно, в епикризата е посочено „без сетивни смущения на крайника“, което опровергава твърденията за прекъсване на нерв и настъпили вследствие на това неблагоприятни изживявания. Оспорва, че нетрудоспособността е продължила не два месеца, а 39 дни, вкл. болничния престой. Оспорена е и претенцията за имуществени вреди в смисъл, че не е доказано, че закупените медицински продукти са необходимите във връзка с увредата. Намира, че следва да се отчете поведението му - че сам се е обадил на тлефон 112 и е оказал съдействие на пострадалия. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на законната лихва в 3 годишния давностен срок съгласно чл.111,б.“в“ от ЗЗД. Не е заявено несъгласие с молбата-уточнение на въззивната жалба, подадена от особения представител в смисъл, че се обжалва ршението в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 27 000 лв. Преповторени са процесуалните действия, чрез които са събрани доказателства пред първата инстанция – изслушано е отново вещото лице, изготвило СМЕ и е преразпитан свидетеля З. П.. Въззивната инстанция е приела, че обезщетението за неимуществени вреди следва да е 25000 лв., но тъй като решението е обжалвано за размера над 27 000 лв. от назначения особен представител, е приел, че решението на СГС е влязло в сила до присъдения размер от 27000 лв. Решението на СГС е отменено за разликата над този размер до присъдения от СГС размер 45 000 лв. Съдът се е мотивирал с факти, съдържащи се в мотивите на присъдата - описания разговор на тел 112, това, че се касае за инцидент на пътя, когато и двете страни управляват ППС – единия лек автомобил, а втория мотор е имало стълкновение на пътя, за което обаче не е съставен протокол и не може да се установи вина на ищеца, че ответника е проявил грубо отношение и агресия довели до счупването ръката на ищеца, че подобно поведение не може да се толерира, но следва да се съобрази, че ответникът е указал съдействие след инцидента при извикването на органите на полицията и на медицинска помощ, не е избягал и не се е укрил. За да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди над 27 000 лв., съдът се е мотивирал и с това, че счупването на ръката е средна телесна повреда, но болничният престой на пострадалия е бил кратък. Искането за присъждане на обезщетение в по-малък размер не е уважено, защото домашното лечение и възстановяването на ръката е продължило почти година и са останали трайни последици – изтръпване на три от пръстите и трудности при пълноценното й ползване поради увредата на периферен нерв и понижения мускулен тонус на дланната мускулатура. Въззивният съд е посочил, че макар да определя обезщетение 25000 лв., не може да слезе под размера от 27 000 лв., над който е обжалвано решението на СГС с подадената от особения представител въззивна жалба, тъй като въззивният съд не може да излезе извън очертания с нея предмет. Направеното в хода на въззивното производство плащане на сумата 15 359.53 лв. е посочено, че следва да се съобрази при изпълнение на решението. Обсъдено е възражението за погасяване на лихвата за период по-назад от три години преди предявяване на иска, но е прието, че съдът не може да го уважи, тъй като за законната лихва върху главницата от 27 000 лв. и върху обезщетението за имуществени вреди, решението е влязло в сила. За размера над 27 000 лв. иска се отхвърля, поради което се отхвърля и акцесорната претенция за законната лихва. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. По поставеният въпрос от касатора Я. Н., въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика. Въззивният съд е преповторил всички съдопроизводствени действия. Връчен е препис от въззивната жалба и молбата –уточнение към нея, подадени от особения представител. Я. Н. не е възразил относно уточнението на въззивната жалба, че се обжалва решението над размер от 27 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и с това е потвърдил извършените процесуални действия от особения представител пред въззивната инстанция. След като жалбоподателят Н. не е възразил срещу уточнението, че се обжалва решението само за размер над 27000 лв., за присъденото обезщетение за неимуществени вреди до този размер, то е влязло в сила за присъденото обезщетение до този размер и въззивният съд действително е бил обвързан от пределите, очертани от въззивната жалба. Затова по поставеният въпрос не се констатира противоречие със съдебната практика и не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по касационната жалба, подадена от Н.. По въпроса от изложението към касационната жалба, подадена от Н. К. и твърдението за очевидна неправилност на решението, действително е нарушен принципа на непосредственост, като съдът се е позовал на обстоятелства, за които е узнал от мотивите към присъдата, но не са събрани доказателства за тях в настоящото производство. Обстоятелствата обаче са свързани с това какво е предизвикало конфликта и поведението на ответника непосредствено след инцидента. Ищецът не е оспорвал, че ответникът е помогнал да се повика бърза помощ и че е съдействал, т.е. това не е било спорно по делото. Обсъждането на поведението на ответника, изложено в мотивите към присъдата е нарушение на процесуните правила. Това обаче не се отразява на крайния резултат относно размера на присъденото обезщетение – описаното от съда агресивно поведение на ответника, взаимствано от мотивите на присъдата би повлияло за повишаване на размера, но съдът го е намалил, т.е. то не е повлияло на резултата. Описаното поведение в мотивите към присъдата не може да се съобрази дори да се допусне касационно обжалване, поради което това не може да бъде основание за повишаване размера на присъденото обезщетение. Присъденият размер е обоснован с характера и тежестта на уврежданията, като е съобразено, че от счупването на ръката ищеца се е възстановил след кратък престой в болница, последвало е едногодишно възстановяване, което относно движението на ръката е пълно, но е нарушена трайно сетивността на дланта и на двата пръста – кутрето и безименния пръст на лявата ръка, както и времето на деликта – април 2017 г. Поради това, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди съответства на търпените болки, страдания и неудобства от получените увреждания, времетраенето на лечението и хода на възстановяването при остатъчна увреда, която не пречи на движението на ръката, а е затруднено хващането с лявата ръка, която не е водеща за ищеца, съдът намира, че допуснатите процесуални нарушения на принципа на непосредствеността не са се отразили на резултата по спора, поради което и по тази касационна жалба не се допуска касационно обжалване както на основание чл. 280, ал.1, кт.1, така и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване и по двете касационни жалби. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение