Определение № 65 от 02.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 459/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на Ариена М. М., срещу решение №2913 от 30.12.2019г. по гр.д.№1514/2019г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. С него е потвърдено решение от 23.01.2019г. по гр.д.№10962/2015г. на СГС, ГО, I - 15 състав, с което е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" иск с правно основание чл.284 ал.3 т.1 от КЗ /отм./ за присъждане на сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 01.01.2013г., настъпило в [населено място], Република Гърция. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като е очевидно неправилно и несправедливо. Касационната жалбоподателка счита за неправилен извода на въззивния съд за липса на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, както и на връзка между такова поведение от страна на водача и настъпилата вреда. Поддържа,че е налице невярно тълкуване на доказателствата относно нейната посока и начин на движение върху пътното платно като участник в процесното ПТП, което се е отразило и на преценката относно деянието на водача на лекия автомобил. Твърди,че мотивите на САС са вътрешно противоречиви, като не става ясно дали съдът приема липса на вина като елемент от фактическия състав на деликта или на законово нарушение от страна на водача на лекия автомобил. Поддържа също, че съществените за изхода на правния спор въпроси относно вината и противоправния характер на деянието на водача на лекия автомобил са решени при очевидна неправилност, поради съществено несъответствие между приетото от съда и действащия закон, който не е приложен. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 от ГПК за достъп на решението до касация, като сочи като обуславящи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/Явява ли се виновно и противоправно деянието, като елемент от фактическия състав на деликт, при ПТП с пострадал пешеходец, когато за водача на МПС е установено, че е имал техническа възможност да избегне ПТП, но не е предприел необходимите за това действия и не е изпълнил законово задължение за оказване на дължима грижа? 2/ При наличие на техническа възможност за предотвратяване на ПТП от страна на водач на МПС, може ли той да бъде изцяло оневинен, при извършени от страна на пешеходеца нарушения на правила за движение по пътищата? 3/ Предвижда ли се по - голяма степен на отговорност за водачите на МПС при осигуряване на безопасността на движението при неправилно пресичащ пътното платно пешеходец, ударът с който за водача на МПС е технически предотвратим при своевременна реакция? 4/Вредата от конкретно деяние, представлява ли противоправния характер на това деяние, като елемент от състава на деликт, като отражение на общото задължение да не се вреди другиму или противоправността винаги изразява нарушение на някакво друго правило за поведение, в частност при ПТП на ЗДП или ППЗДП, за да се приеме осъществен деликт? Поддържа, че решението на САС е постановено в противоречие с решение №50 от 27.07.2015г. по т.д.№271/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Поддържа също, че решението е постановено при нарушение на чл.12, чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от ГПК, като се позовава на наличие на допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК- противоречие с решение №331 по гр.д.№1649/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №36 по т.д.№2366/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №197 по гр.д.№7364/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №39 по т.д.№2476/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №69 по т.д.№1874/2013г. на ВКС, ГК, І т.о. и др. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" оспорва жалбата, като счита, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че правните изводи на състава на САС, които се атакуват с касационната жалба, почиват на анализ на събраните доказателства, а не се отнасят до неправилно приложение на правна норма. Счита за правилен извода на въззивния съд за липса на виновно противоправно поведение на водача на неидентифицираното МПС, като твърди,че този извод се подкрепя от заключенията на съдебно -медицинската и автотехническата експертизи. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 01.01.2013г. ищцата Ариена М. М. е претърпяла пътно – транспортно произшествие в [населено място], Гърция, при което са й били причинени множество телесни увреждания, а лекият автомобил, причинил ПТП не бил установен от компетентните гръцки органи. Въз основа на анализ на трите варианта, дадени от заключението на назначената автотехническа експертиза, както и на останалите събрани по делото доказателства, съдът е приел, че произшествието се дължи изцяло на субективните действия на пострадалата, тъй като за водача ударът е бил непредотвратим. Изтъкнал е, че за да бъде обоснован извод за противоправно поведение на този водач следва да се вземе предвид и доколко пешеходките са представлявали предвидима опасност за водача. Изложил е доводи, че пешеходки, движещи се на неопределено за това място, на път с разрешена скорост за автомобилите от 90 км./ч., платната на който са отделени с висока предпазна ограда /мантинела/, в ранните часове на зимен ден, с гръб спрямо автомобилното движение, в непосредствена близост до пешеходен подлез, не представляват предвидимо препятствие, с което водачът е бил длъжен да се съобрази. Наред с това е изложил, че дори и да бъде приет за основателен, искът би бил погасен по давност. Посочил е, че съгласно чл.7 от приложимия гръцки Закон ГПN/1911 искът за обезщетение се погасява в рамките на две години от деня на произшествието, а в случая исковата молба е постъпила в съда на 25.08.2015г., след изтичане на повече от две години от датата на произшествието - 01.01.2013г. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т.1 - т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Заявените в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпроси, които могат да бъдат обобщени като въпрос относно отговорността на водача на МПС в хипотеза, когато настъпването на ПТП е в резултат и от допуснати нарушения на правилата за движение от страна на пострадалия пешеходец са обуславящи за изхода на производството предвид констатациите на въззивния съд за допуснати от страна на пострадалата нарушения - движение по неопределено за това място - път с разрешена скорост за автомобилите до 90 км./ч., с гръб към движението. Въпросът е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи изходът на спора по предявения иск по чл.284 ал.3 т.1 от КЗ /отм./. Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото относно отговорността на водача в тази хипотеза е налице практика на ВКС – посоченото от жалбоподателката решение №50 от 27.07.2015г. по т.д.№271/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., както и служебно известните на настоящия състав решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Останалите два въпроса в изложението не отговарят на общия критерий по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият е израз на оплакванията на касационната жалбоподателка за неправилност на извода на въззивния съд за липса на виновно и противоправно деяние от страна на водача на автомобила, участвал в процесното ПТП. Касае се извършената от съда преценка на конкретното поведение на водача при установената по делото обстановка. Проверката на тези констатации е извън приложното поле на производството по селекция на касационните жалби. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, биха обусловили необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.Четвъртият въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, който не е изразил становище, че вредата представлява противоправния характер на деянието, а е разграничил отделните елементи от фактическия състав на деликта. Не следва да бъдат обсъждани доводите за нарушение чл.12, чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 от ГПК, както и с практиката на ВКС по приложението на тези разпоредби. Касаторът е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В настоящия случай представеното от касационната жалбоподателка изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа формулиран изричен правен въпрос по приложението на посочените процесуалноправни норми, уреждащи правомощията на въззивната инстанция. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на противоречие на решението с действащия закон, което е касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК и подлежи на проверка след евентуалното допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС, формирана с решение №50 от 27.07.2015г. по т.д.№271/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. №648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. №745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Поставените от касационната жалбоподателка въпроси съставът на ВКС обобщава като въпрос относно отговорността на водача на МПС в хипотеза на пътно- транспортно произшествие, при което и от страна на пешеходеца са извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. На основание чл.83 ал.2 от ГПК касационната жалбоподателка е освободена от заплащане на държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд