Определение № 181 от 18.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2018 г.

Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. П. от [населено място], чрез адвокат Н. С. срещу определение № 128 от 02.05.2017 г. по гр.д. № 901/2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което се оставя без разглеждане жалбата й срещу решение № 2166 на В. а. с. по протокол № 70 от 18.11.2016 г., с което е оставена без разглеждане молбата й от 02.11.2016 г. и жалба против мълчалив отказ, във връзка с решение по протокол 15 от 10.10.2016 г. на А. съвет - С.. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и искане да бъде отменено, тъй като оспорваният акт е издаден в нарушение на Конституцията на Република България и следва да бъде отменен от Върховния касационен съд, който осъществява върховен съдебен надзор за законност. От В.а.с. е подаден писмен отговор, в който се взема становище за неоснователност на частната жалба и искане да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от друг състав на Върховния касационен съд и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, с оглед на което е редовна и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Върховният касационен съд упражнява контрол за законосъобразност на постановените решения на В. а.с. само в предвидените от закона хипотези, което следва от конституционно вменените правомощия по чл.124 КРБ, че „Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища”. В този смисъл, на съдебен контрол подлежат само тези актове на В. а.с., за които законът изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани пред съда - решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемането на адвокат в адвокатска колегия - чл.7 ЗА; решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Р. България - чл.10, ал.5 ЗА; решението на В. а.с., с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати - чл.13, ал.4 ЗА; решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества - чл.53, ал.2 ЗА и решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия - чл.61, ал.4 ЗА. В останалите случаи, съгласно чл.88, ал.5 от Закона за адвокатурата, взетите решения на адвокатските съвети могат да бъдат обжалвани само пред В. а.с., чиито актове не подлежат на съдебен контрол, освен в изрично предвидените хипотези от Закона за адвокатурата. Правната уредба е израз на установения в чл.134, ал.1 КРБ принцип, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, поради което доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са несъстоятелни. Предвид изложените съображения, обжалваното определение на Върховния касационен съд по гр.д. № 901/2017 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на М. Н. П. е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение