Определение № 163 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3311/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№ 1926 от 05.02.2013г. на Велико В. С. срещу решение № I–172 oт 19.12.2012г. по в.гр.д. № 2076/2012г. на Окръжен съд – Бургас, I въззивен състав, с което е потвърдено решение от 20.07.2012г. по гр.д. № 121/2012г. на Районен съд – Царево, постановено по иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на имот. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска под 5 000 лева. Предявен е иск за установяване нищожността на договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот. В този случай цената на иска се определя съгласно правилото на чл.69, ал.1, т.4, пр.2, вр. т.2 ГПК, от което следва, че цената на иска е равна на данъчната оценка на имота. Видно от приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка на процесния имот /л.30 от производството пред първа инстанция/, същата възлиза на 963,10 лева. При тези данни следва да се приеме, че цената на иска е под законоустановения минимум, определен в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК и по тази причина касационното обжалване се явява процесуално недопустимо. Това налага подадената касационна жалба да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.: