Определение № 3497 от 08.07.2024 г. на ВКС по д. № 2040/2024 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 9.02.23 г. по гр.д. №23930/22 г. на СРС, подадена от директора на ТП на НОИ, София – град на 19.01.24 г., на осн. чл.304 и чл.303, ал.1,т.1 ГПК. С влязлото в сила решение е осъдено „Би привилиджт 1“ ООД да заплати на К. Я. на осн. чл.128, т.2 КТ сумата от 1000 лв., представляваща неизплатена част от нетно трудово възнаграждение, дължимо за периода от 1.03.19 г. до 31.07.19 г. по силата на сключения между страните трудов договор от 28.02.19 г. Молителят сочи, че е трето лице, за което на осн. чл.297 ГПК вл. в сила решение е задължително и това обуславя правния му интерес от производството за отмяна. Представя нови писмени доказателства, които според него са от съществено значение за делото. Ответникът К. Я. я оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди, че ТП на НОИ не е заинтересована страна по см. на чл.304 ГПК, защото не е страна по тр. правоотношение. Освен това молбата е и просрочена, защото за вл. в сила решение ответникът е уведомил ТП на НОИ с молба от 17.05.23 г., към която е приложено решението. Намира, че представените доказателства не се отнасят до предмета на спора, разрешен с вл. в сила решение - за полагането на труд и за размера на дължимото тр. възнаграждение. Ответникът по молбата „Би привилиджт 1“ ООД, [населено място] я оспорва като недопустима, защото ТП на НОИ не разполага с активна легитимация по чл.304, вр. с чл.216, ал.2 ГПК и неоснователна, поради неотносимост на представените доказателства към предмета на спора. ВКС намира молбата за недопустима – ТП на НОИ не е трето лице за разрешения с влязлото в сила решение спор. Искът по чл.128 КТ не е за установяване на трудов стаж по съдебен ред и затова нормата на чл.3, ал.2 ЗУТОССР не намира приложение / в този см. р. по гр.д. №374/14 г. на трето г.о. на ВКС/. Освен това, молбата е просрочена – подадена е след изтичане на срока по чл.305,ал.1, т.5, вр. с чл.304 ГПК, считано от узнаването на влязлото в сила решение от молителя, представено му с молба от 17.05.23 г., на л.27 от делото. Молителят не е страна по делото, по което е постановено вл. в сила решение, и затова не е легитимиран да иска отмяна по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Поради изложеното молбата за отмяна следва да остане без разглеждане като недопустима и ВКС на РБ, трето г.о.