Определение № 595 от 16.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2352/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс” АД, [населено място] срещу решение № 55 от 30.05.2017 г. по в. гр. д. № 127/2017 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 548 от 12.01.2017г. по гр. д. № 518/2015 г. в частта, с която предявеният от С. Х. Й. от [населено място], община Средец против дружеството-касатор иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. З. С., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 28.11.2013 г., е уважен за сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2013 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на съда, че ищецът С. Й. е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето Х. З.. Счита, че този извод е в отклонение от тълкувателната съдебна практика, тъй като по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е баща на починалия или да е налице хипотезата, предвидена в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. – починалият да е взет от ищеца за отглеждане и осиновяване, но да не е бил осиновен от него. Релевирано е оплакване и за прекомерност на присъденото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, са поставени въпросите: „ 1. Какъв е кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, при който е причинена смъртта на техен близък; Може ли съдът да разширява кръга на лицата, имащи право на обезщетение, по свое усмотрение извън изрично изброените в действащата тълкувателна практика; Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, лица, за които няма доказано с надлежни документи, че имат родствена връзка, в случая баща и син, но основават иска си тъкмо на такава; Може ли претенцията да се основава на смесени твърдения измежду твърдението за родство и твърдение за отглеждане като свое дете; Само фактът на отглеждане на едно дете като свое, извън наличието на родство и хипотезата на вземане за отглеждане и осиновяване, но неприключило осиновяване, дава ли право на обезщетение за неимуществени вреди, както приема АС Бургас; Какво означава едно дете да се отглежда „като свое”, какъв е критерият за определянето на това понятие и има ли то правно релевантно значение при липсата на установените критерии за родство и осиновяване; Родство в иск по чл. 226 КЗ (отм.) може ли да се установява, както е прието от АС по настоящото дело, със свидетели от циганската махала, които „знаели били кой е бащата на детето” и удостоверение от кмета на селото, в което се твърди съжителство на семейни начала между претендента за баща на детето и присъждане на съответна сума и майката; 2. За критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди”. По отношение на така поставените въпроси касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (предходна редакция) с твърдението, че първата група въпроси са решени в противоречие с ППВС № 4/61 г., ППВС № 5/69 г. и ППВС № 2/84 г., а за втория въпрос – че е решен в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – решение № 93 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 43/2010 г. на ІІ т. о., решение № 101 от 08.07.2016 г. по т. д. № 1332/2015 г. на І т. о. и решение № 139 от 19.07.2016 г. по т. д. № 3179/2015 г. на І т. о. Ответникът – С. Х. Й. от [населено място], община Средец – заявява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане по съображения в писмен отговор от 18.09.2017 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е приел за категорично доказани елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – наличие на увреждане от управляващ застраховано при ответното дружество моторно превозно средство водач, противоправно поведение и вина на застрахования, както и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца С. Х. Й. неимуществени вреди от смъртта на Х. З. С., починал в резултат от настъпилото на 28.11.2013 г. пътно-транспортно произшествие. По единствения спорен във въззивното производство въпрос – дали ищецът С. Х. Й. е активно легитимиран по предявения иск, доколкото по делото не са ангажирани доказателства да е биологичен баща на починалия при процесното ПТП Х. З., решаващият състав е счел, че същият попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане, тъй като е отглеждал починалия като свой син. На база свидетелските показания и издадената от кмета на [населено място] служебна бележка, съдът е преценил за доказано, че ищецът и майката на починалия Зюмбюла С. са живеели в продължително фактическо съжителство, от което имат седем деца, в т. ч. и починалия С. З., които не са припознати от ищеца, но за които същият се е грижел като техен баща. Въззивният съд е приел, че освен критерият родство за определяне кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт, съдебната практика е извела и изискването за създадени трайни близки отношения между пострадалия и търсещия обезщетение, каквито съгласно постановките на ППВС № 5/69 г. са отношенията между отглежданото, но неосиновено дете и отглеждащия го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. Като неоснователно е преценено възражението на въззивника, че в случая не е налице предвидената в посоченото пленумно постановление хипотеза, доколкото ищецът изобщо не е правил постъпки за осиновяване на починалия Х. С.. Развити са съображения, че изискуемият от законодателя критерий при определя кръга на имащите право на обезщетение не е само формален, какъвто се явява започналата процедура по осиновяване или припознаване, а справедливостта изисква в този кръг да бъдат включени и лицата, създали помежду си същите трайно установени близки отношения, които не са оформени по съответния ред, но изпълват съдържанието на родителството по произход или по силата на осиновяване. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, поставеният от касатора въпрос, свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, не е обуславящ за изхода на конкретното дело, тъй като обжалваното решение не съдържа произнасяне по него, а липсата на такова произтича от обстоятелството, че във въззивната жалба не е заявено оплакване в тази насока. К. контрол не може да бъде допуснат и по въпросите, включени в т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обобщени от настоящия състав в съответствие с правомощията му по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос за кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки. След образуване на настоящото производство, по този въпрос е прието тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на Общото събрание на Гражданска, Търговска и Наказателна колегии на Върховен касационен съд. Съгласно посочения тълкувателен акт, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Следователно, приетото от въззивния съд, че ищецът е легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете, отглеждано от него като свое, е изцяло в съответствие с така формираната задължителна съдебна практика. Ето защо, по отношение на постановеното въззивно решение не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от изхода на делото, предвид липсата на изрично искане от ответника, съдът не обсъжда въпроса за дължимостта на разноски за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК