Определение № 3715 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4874/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от доц. д-р. М. В. М., чрез процесуалния представител адв. И. Н., против определение № 972 от 02.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 670/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1542 от 20.07.2023 г. по гр. д. № 1607/2023 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с което на основание чл. 130 ГПК е върната подадената от М. В. М. против ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ искова молба с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 3078 лева дължимо обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 25.01.2022 г. – 03.03.2022 г., поради недопустимост на иска и производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. В писмен отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, а именно наличието на влязъл в сила съдебен акт. Посочено е, че с влязлото в сила решение по гр. д. № 2781/2021 г. по описа на Районен съд - Велико Търново е отхвърлен предявения иск за разликата от уважения размер от 10 602 лева до пълния предявен размер от 13 680 лева за периода 25.01.2022 г. – 03.03.2022 г., която сума е предмет на настоящото дело. Тъй като жалбоподателят М. не е обжалвал решението в тази му част нито чрез подаване на въззивна жалба, нито чрез подаване на насрещна въззивна жалба във връзка с подадената от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ жалба против решението в частта, с която исковете на ищеца са уважени, решението в отхвърлителната част е влязло в сила на основание чл. 296, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Допустим ли е иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ когато уволнението на работника е признато за незаконно за периода от постановяване на първоинстанционното решение до изтичане на 6-месечния срок, посочен в чл. 225, ал. 1 КТ?“ и 2. „Когато искът е преждевременно предявен /претендира се обезщетение по чл. 225, ал. 1 преди изтичане на 6-месечния срок/ и той е отхвърлен има ли сила на пресъдено нещо по отношение на искането за обезщетение за периода, който още не е настъпил към момента на постановяване на първоинстанционното решение?“. Счита, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 128/28.05.2013 г., постановено по гр. д. № 726/2012 г. на ВКС, IV г.о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставените в изложението към частната касационна жалба процесуални въпроси не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд за недопустимост на предявения иск за наличие на влязло в сила отхвърлително решение за същото искане и на същото основание. Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС се отнася до принципната постановка, че искът за обезщетение се предявява заедно с иска за незаконност на уволнението, като няма пречка ищецът да претендира обезщетение за бъдеще време. Когато приключи съдебното дирене в първата инстанция не е изключено да са изтекли по-малко от 6 месеца от уволнението и в този случай, ако признае уволнението за незаконно, първоинстанционният съд присъжда обезщетение за времето до приключване на съдебното дирене. Ако съдебното решение бъде обжалвано от работодателя, работникът може и без да е подал въззивна жалба /или насрещна въззивна жалба/ да поиска както с отговора на въззивната жалба, така и устно в съдебно заседание въззивният съд да му присъди допълнително обезщетение за времето след приключването на съдебното дирене в първоинстанционното производство, през което е останал без работа. В такъв случай дори първоинстанционният съд с изричен диспозитив да е отхвърлил иска за обезщетение в съответната част, въззивният съд отменя правилното първоинстанционно решение поради новонастъпили обстоятелства и уважава иска за обезщетение в съответната част. Прието е, че решението по обусловения иск за обезщетение при незаконно уволнение не влиза в сила както в уважената, така и в отхвърлителната част, когато ответникът обжалва решението, с което е уважен иска за незаконност на уволнението. Ако въззивният съд признае уволнението за незаконно, той потвърждава първоинстанцинното решение в частта по иска за незаконност на уволнението и присъжда допълнително обезщетение до максималния срок, а ако въззивният съд признае уволнението за законно, той отменя първоинстанцинното решение в двете части, като отхвърля двата иска. Така приетото разрешение се отнася до правото на страната да обжалва с касационна, респ. насрещна касационна жалба постановеното въззивно решение, в случай че не я удовлетворява, което М. В. М. не е сторил в предходния процес по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и не би могло да обуслови интерес от завеждането на нов иск за периода за който искът е бил отхвърлен. При наличие на влязло в сила решение искът се явява повторно предявен. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че не са налице и т. нар. нови обстоятелства, тъй като 6-месечният срок е бил изтекъл към приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция /15.06.2022 г./ и за тези факти и обстоятелства се е формирала сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение