Определение № 637 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2170/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 223/08.04.2024г. постановено по в.т.д. № 1008/2023 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, изменено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 276/25.04.2024 г. по същото дело, в частта му с която е потвърдено решение № 1145/28.09.2023г. по т.д.№ 160/2022г. на Софийски градски съд, в частта му, с която са уважени предявените от „МТК Гроуп„ ООД против Столична община обективно, кумулативно съединени искове, за осъждане ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД: 1/ остатък от дължимо възнаграждение по сключен договор за обществен превоз на пътници № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., за м. ноември 2019 г. - в размер на 47 000 лева; 2/ остатък от дължимо възнаграждение на същото основание за м. декември 2019 г. – 47 721,60 лева, ведно със законна лихва върху всяка от сумите, считано от предявяването на исковете – 26.01.2022 г., к а к т о и 3/ обезщетение за забава в издължаване на главниците, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на 9 946,70 лева върху първата и 9 835,95 лева – върху втората. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и като необосновано. Съображенията за формално посочените пороци, изчерпващи основанията по чл. 281 ГПК, са: В нарушение на чл. 20 ЗЗД въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 5, ал. 4 от процесния договор за обществен превоз на пътници, изключително в интерес на ищеца и само съобразно волята на същия, без да съобрази целта на договореното – в защита на обществения интерес, с оглед предмета на възлаганата услуга – „ обществена услуга „, съгласно Закона за автомобилните превози и Глава ІІ от Наредба № 2/15.03.2002 г. „ Разпределение и възлагане на превозите по транспортни схеми“, вкл. съобразно определението за „задължение за извършване обществена услуга„, съгласно пар. 1, т. 8 от ДР на същата Наредба. Защитата на обществения интерес, според касатора, следва да е водещ критерий при установяване действителната воля на страните. Резултат от неправилно тълкуване страната намира и извода на съда, че за изменение на възнаграждението, при наличие на предвидените в чл. 5, ал. 4 от договора предпоставки, не е необходимо допълнително изразяване волята на всяка от страните, като резултат от водени преговори и материализирането й в писмен документ. Неправилно, според страната, въззивният съд е счел, че отправеното от ищеца предложение № СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017г. е относимо към периода на претендираната с исковете промяна в дължимото възнаграждение, т.е. изпълнява условието на валидно отправено предложение за преговори. Това предложение не може да се приеме за относимо към процесния период, извън значителната му времева отдалеченост спрямо същия, най–малкото защото към момента на отправянето му не съществуват доказателства за изискуемите предпоставки за промяна съдържанието на клаузата за размера на възнаграждението за процесния период – т.е. предложението се явява немотивирано, противно на заложеното в договора изискване, тъй като посочва данни единствено за цената на природния газ / не и за смазочните материали /, при това определена от КЕВР / не според данни на НСИ /, при това не към м.ноември – м.декември 2019 г. Касаторът не споделя даденото от съда тълкуване волята на страните, като воля за автоматична промяна в размера на дължимото възнаграждение и поддържа довод за задължително негово съгласие, като възложител. Лишаването му от какъвто и да било контрол върху процедурата, според касатора граничи с подмяна на волята му. Позовава се и на чл. 38 от договора, според който всяко изменение на същия следва да бъде извършено в писмена форма. Неправилно според страната е тълкуванет о на чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора, като уреждащи независими един от друг, приложими и кумулативно фактически състави за индексиране размера на възнаграждението за един и същ период. Това тълкуване страната намира в противоречие с добрите нрави, тъй като води до неоснователно обогатяване на доставчика на обществената услуга - ищецът вече е компенсиран за процесните месеци, с увеличение на дължимото възнаграждение, на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от договора, съгласно споразумения от 2021 г.. Неправилно, в противоречие с договорените условия за изменение на възнаграждението, съдът е приел за достатъчно изменението в цената на природния газ / гориво /, не и в цената на смазочните материали, доколкото чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора предвижда кумулативно завишение в цените на ГСМ / горива и смазочни материали / с повече от 20 %, съгласно данните на НСИ. Касаторът намира, че въззивният съд не е отчел смисъла на обединяването на компонентите, отделно от ясното съдържание на разпоредбата за съблюдаване като значимо на едновременното им изменение. Страната се позовава на съдържанието на справките на НСИ за цените на природния газ – осреднени стойности за два шестмесечни периода годишно, а не за конкретните два месеца ноември и декември 2019г., предвид което намира недоказани предпоставките за изменение на възнаграждението. Липсват в решението на съда мотиви, приложими ли са – по начина, по който се събират и обобщават - два пъти годишно – данните на НСИ, като годен критерий, с който да би могло да се обоснове промяна в размера на възнаграждението на изпълнителя, като клаузата не сочи и промяната в цената на всеки от компонентите / горива и смазочни материали / с каква тежест е в общата уговорена цена на услугата. Необсъждането в детайли на предоставената от НСИ информация се сочи в относимост към въведено от ответника възражение за нищожност на клаузата на чл. 5, ал. 4 от договора. Нищожност се твърди и поради противоречието й с императивни разпоредби на Закона за енергетиката - чл. 30, ал. 1, т. 7 вр. с чл.210 ЗЕ, според които на регулиране от КЕВР подлежат цените, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Според касатора, предвид така уреденото законово регулиране на цените от КЕВР, именно решенията на този регулатор за цената на природния газ биха били годен критерий за преценка, а не обобщените от НСИ шестмесечни статистически данни. Навежда се и касационен довод за неизпълнение служебното задължение на съда да следи за тази нищожност. Излагат се и касационни доводи за неправилност на присъдената лихва за забава, с оглед възприетия от съда за меродавен начален момент на претенцията. Ответната страна – „МТК Гроуп „ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване, с подробно становище, съобразено при произнасянето на състава по-долу. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалваното решение, споделяйки и мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че е възникнало и съществуващо между страните договорно правоотношение, по което Столична община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД извършване на обществен превоз на пътници, по няколко основни градски автобусни линии, при първоначално договорена цена от 3 лева на километър маршрутен пробег по разписание, съответно фактурирана за процесния период – 3,60 лева с ДДС. Позовал се е на отправено от ищеца до ответника предложение за преговори от 28.09.2017 г., за изменение / увеличение / цената на услугата, в съответствие с клаузите на договора. Коментирал е и отправено от ищеца предложение, входирано при ответника на 26.05.2022г., за промяна размера на възнаграждението с обратна сила, за периода юли – декември 2019г.. С постигнатото в резултат на преговори споразумение от 22.08.2022 г. е изменена редакцията на чл. 5, ал.1 от договора, считано от 01.08.2022 г. и са договорени нови текстове на чл.5 и чл. 6 от същия. Старата редакция на чл.5, ал. 4 е преустановила действие, считано от 01.08.2022 г.. От приетата съдебно-икономическа експертиза съдът е приел за установено, че съгласно справки на НСИ за цени на природен газ за крайни небитови потребители, за група И З, ръстът на цената на природния газ за 2019г. е с 57,67 % завишен, спрямо този за 2016 г., а спрямо декември 2016 г. – с 56,46 % / конкретна, а не осреднена за период, месечна стойност /. Установява се, че според годишното потребление на природен газ по критериите на НСИ, ищецът попада в групата „крайни небитови потребители – група И 3„. Не е спорно, че за месеците ноември и декември 2019г. ищецът е изпълнил задълженията си по договора - спор относно съобразимия пробег в километри не е предмет на касационен контрол. Въз основа на тези данни съдът е счел, че се доказани предпоставките за индексиране на първоначално договорения размер на възнаграждението, за месеците ноември – декември 2019 г., съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора – предвид завишение в цената на природния газ с повече от 40 %, като увеличението следва да е еднократно, като се ограничи до 2,5 %, а не 5 % - за всяко 20 % - но увеличение в цената на горивото, което е обусловило и частична отмяна на първоинстанционното решение. Приел е, че клаузата на чл. 5, ал. 4 от договора предвижда две самостоятелни хипотези и при реализация на която и да е от тях се поражда правото на всяка от страните да предложи промяна в цената на услугата. Счел е, че с оглед чл. 9 ЗЗД и доколкото страните по взаимно съгласие са определили данните на НСИ, като показател за дължима индексация на възнаграждението, то не подлежи на коментар наличието на друг, дори да би бил по-адекватен, критерий за прилагане уговореното в чл. 5, ал. 4 от договора, като се има предвид, че справките от електронната страница на НСИ са за цените на природния газ за небитови потребители, какъвто е ищецът. Липсата на статистически данни за цената на смазочните материали въззивният съд е счел за ирелевантна, тъй като промяната в стойностите на който и да е от компонентите / гориво – природен газ и смазочни материали / самостоятелно може да обуслови промяна в цената на услугата. Тъй като няма постигнато съгласие между страните, въпреки надлежно отправено от ищеца предложение за преговори, въззивният съд е достигнал до правния извод, че уговореното възнаграждение трябва да се промени с предвидените 2,5 %, която хипотеза е автоматично приложима при непостигнато съгласие на страните. В този смисъл, съдът не е възприел правните съображения на ответника, че прилагането на уговорката по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е обусловено от фактически проведени преговори за промяна на договорената цена, съгласно т. 3 на разпоредбата. В тази й част съдът е тълкувал клаузите и по същество е приел, че визирането на конкретен процент / 2,5 % /, приложим като последица от непостигнато съгласие между страните, логично изключва значимостта на формално проведени, но безплодни преговори. Съдържанието на спорната клауза на чл. 5, ал. 4 е следното: Цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на този договор, се променя когато: т. 1. - от датата на сключване на договора се е натрупала инфлация, респ. дефлация в размер на повече от 5%, съгласно данните на НСИ спрямо месеца на подписване на договора. При настъпване на това условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване,с колко ще се промени възнаграждението на километър маршрутен пробег. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с половината от стойността на натрупаната инфлация/дефлация, за периода от датата на подписване на договора до датата на започване на преговорите; т. 2. - при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ, спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпване на това условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2,5 %. Чл. 5, ал. 4, т. 3 е със следното съдържание: При настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки, всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т. 1 и т. 2. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът Столична община формулира следните въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните ?; 2/ При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД?; 3/ Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора – цената ?; 4/ Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка? – допълнителният селективен критерий по тези 4 въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с приетото в решения по т.д.№ 2012/2020 г. на І т.о., гр. д. № 1227/2011 г. на II г. о., т.д. № 218/2012 г. на II т. о., гр. д. № 420/2009 г. на IV г. о.; гр. д. № 856/2009 г. IV г. о., т. д. № 761/2008 г. на I т. о., т. д. № 566/2009 г. и т. д. № 944/2010 г. II т.о. на ВКС; 5/ Доказал ли е ищецът при условията на пълно и главно доказване своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки ?; 6/ Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза, без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза ?; 7/ Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ, в потвърждение, че са се осъществили предвидените в договора предпоставки ? – по въпроси 5-7 вкл. не е обосноваван допълнителен селективен критерий; 8/ Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? – допълнителният селективен критерий по 8 въпрос се обосновава в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд със задължителните указания в ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 9/ Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК ? – сочи се противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение по гр. д. № 1060/2014 г. на І г.о. ВКС;10/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ? – не е посочена хипотеза на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал.1 или ал. 2 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Същата се обосновава с възприемането от възззивния съд, на отправеното от ищеца предложение за индексация от 28.09.2017г., като надлежно мотивирано, въпреки че в същото не се съдържат данни на НСИ, споделени от съда като годен, уговорен по волята на страните критерий, а са представени решения на КЕВР, относно регулирани цени на природния газ, при това неотносими към процесния период ноември – декември 2019 г.. Очевидна неправилност се обосновава и с приетото за допустимо кумулиране на основания за индексация на възнаграждението, за един и същи период, по чл. 5, ал. 4, т. 1 и по т.2 на същата разпоредба, като водещо до неоснователно обогатяване на ответника, доколкото със споразумения от 2021г. на ищеца е изплатена индексация по първото основание, до края на 2021 г. вкл.. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първи, трети и пети въпроси изискват директен отговор по правилността на въззивното решение, каквато проверка не е предмет на настоящата фаза на касационното производство, а на това по чл. 290 ГПК, след преодоляване селективната фаза по чл. 288 ГПК. Въпросите не позволяват общовалиден отговор по приложението на правна норма или правен принцип, относими към решаващ мотив на въззивния акт, извън конкретиката на настоящия спор. При това, всеки от въпросите е формулиран по начин, въвеждащ субективната оценка на касатора за неправилност на въззивното решение, като отправна точка за отговор. В този смисъл, не съставляват правни въпроси съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос е фактологичен – без да изисква пряко проверка на правилността на въззивното решение по приложението на чл. 20 ЗЗД, не предполага еднозначен отговор, доколкото всяко тълкуване е предпоставено от съдържанието на тълкуваната клауза и от конкретно съобразими, в съблюдаване на ясно посочените в чл. 20 ЗЗД принципи на тълкуването, допълнителни обстоятелства за извеждане действителната обща воля на страните. При това, въззивният съд е приел, че чл. 5, ал. 4 от договора е ясна договорна клауза, освен в частта й, касаеща значението на преговорите между страните. Този извод се основава на правилата на логическото тълкуване: фактическото провеждане на такива преговори и обективирането в писмен вид на непостигнато между страните съгласие за изменение цената на услугата не могат да се приемат за задължителни предпоставки за прилагане автоматичното изменение на цената й, тъй като биха обезсмислили изричната уредба на последното, при отказ на възложителя да съдейства за осъществяването им. Автоматичното изменение следва да се основава на обективни, извън субективната преценка на страна по правоотношението, предпоставки, каквито са обективните изменения на икономическите показатели в чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора, установени от СИЕ. Само при това тълкуване, което не изключва индексация и по взаимното съгласие на страните, клаузата съдържа гаранции за приложението й в интерес на всяка от тях. Касаторът по начало не излага конкретни доводи за неправилно приложение на принципи на тълкуването по чл. 20 ЗЗД, съгласно цитираната в обосноваване на допълнителния селективен критерий практика на ВКС, извън несъгласието си с изводите на съда по възприемането на чл. 5, ал. 4 от договора и частичното му тълкуване, поради неотчитане преимуществено на обществения интерес. Въззивният съд е изходил от принципа на договорната свобода, ограничена единствено от императивни разпоредби на закона и съблюдаването на добрите нрави, като актуализирането на цените на превоза, събразно реалните икономически условия не може да се възприеме в ущърб на обществения интерес, тъй като гарантира нормален ресурс за качествено изпълнение на възложената в интерес на обществото услуга. Следователно, дори да би бил обоснован общия общия селективен критерий, с надлежно формулиране на въпрос, относим към конкретно несъобразен от съда принцип на тълкуването по чл. 20 ЗЗД, кореспондиращ с конкретен касационен довод / относимо и към първия формулиран въпрос /, не би бил удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради липса на противоречие в прилагането на чл. 20 ЗЗД от въззивния съд с разрешенията в цитираната за обосноваването му съдебна практика. Четвърти и шести въпроси са предпоставени от частичното тълкуване на чл. 5, ал. 4, т. 3 вр. с т.2 от договора / относно значението на предвидените в клаузите добросъвестно водени преговори / и на чл. 5, ал. 4, т. 2 / относно това дали волята на договарящите е за съобразяване кумулативно изменение с над 20 % както на цената на природния газ, така и на използвани от доставчика смазочни материали /, за което важат преждеизложените съображения. Формулирани са по начин, който не позволява еднозначен отговор, извън коментар на конкретното съдържание на спорната договорна клауза и предвидените в хипотезиса й предпоставки. Неотносими са към приложението на конкретна правна норма или правен принцип, освен тази на чл. 20 ЗЗД, по чието приложение е формирана богата и непротиворечива съдебна практика / вкл. сочена от касатора към четвърти въпрос /, което обективно изключва обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, макар че дори формално този критерий, или друг по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е посочен в обосноваване на шести въпрос. Седмият въпрос се отнася до възражението на ответника, че липсва валидно отправено предложение от изпълнителя, поддържано на няколко паралелни съображения, две от които включени във въпроса. Освен, че отново е формулиран като фактологичен – отговор на който е възможен само съобразно обстоятелствата по спора, въпросът няма характеристиката на правен – отговор на същия, дори в смисъла поддържан от касатора, не би бил от значение за правния резултат, предвид извършеното от съда тълкуване на чл. 5, ал. 4, т. 3 вр. с т.1 и т.2 на разпоредбата / коментирано по-горе /, според което, за прилагането на фиксиран размер на индексацията от 2,5 % е от значение съществуването на обективно установими предпоставки: обективно изменение на визираните в разпоредбите икономически показатели, съобразно данни на НСИ, съдържащи нужното за прилагане на индексацията процентно изменение, установено по делото. Отделно и тук не се поддържа дори формално хипотеза на допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Осмият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Смислово въпросът дири отговор за служебното задължение на съда да се произнесе по нищожност на договора, въпреки липса на изричен довод за нищожност на страна по спора. Ответникът, обаче, изрично е възразил за нищожност на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, тъй като, според него, клаузата съдържа негоден критерий за прилагане индексация на възнаграждението – статистически справки на НСИ, доколкото се изготвят обобщено и на база шестмесечни периоди / осреднени стойности, два пъти годишно /, както и поради противоречието й с разпоредби на Закона за енергетиката – чл.30, ал.1, т.7 вр. с чл.210 ЗЕ. Касаторът поддържа за допустим и законовообоснован критерий регулираните с решения на КЕВР цени на природния газ за съответния период. Съдът действително няма изрични мотиви по съображенията на ответника за нищожност, но очевидно не ги е споделил, като се е позовал на свободно формираната воля на страните, със силата на закон – чл. 9 ЗЗД, за прилагане статистическите данни на НСИ, каквито обективно съществуват, при това се е позовал на установено от СИЕ конкретно завишение на цената на природния газ за м. декември 2016г. / 56, 46 % /, спрямо датата на сключване на договора, като основание за индексация за целия последващ период до края на 2019 г. / последващо занижаване в рамките на същия до и под началните нива не е противопоставяно от ответника /. Следователно, мотивите не обективират отказ на съда за произнасяне по нищожността на договорна клауза, по съображение, че не следи за нея служебно, а е налице и изричен довод на страната, от липсата на какъвто, а не от конкретното съдържание на такъв довод, останало несъобразено, изхожда въпроса. При това, съгласно цитираното ТР съдът дължи служебно произнасяне само ако нищожността следва от съдържанието на самия договор или от установени по делото обстоятелства. Никоя от тези предпоставки, за служебно произнасяне по нищожността на чл. 5, ал. 4, т. 2, не е установима по делото, поради което произнасянето на съда не е в противоречие с ТР № 1/27.04.2022 г.по т.д.№ 182020 г. на ОСГТК на ВКС. Девети и десети въпроси формално удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото визираните в същите процесуални действия са иманентно присъщи на осъществимия въззивен контрол. Допълнителният селективен критерий не е удовлетворен с цитираната т. 19 от ТР № 1/2000 г. по тълк.дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като същата се отнася до порока „необоснованост“ на фактическите изводи на съда, поради противоречие с формалната логика или нарушение на опитните и научните правила, но не и до порока „нарушение на съдопроизводствените правила„, до който се отнасят формулираните въпроси. От значение за правилността на акта,обаче, са допуснати не изобщо, а съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от естество да променят правния резултат. В касационната жалба не се сочат такива / съобразявайки решаващите мотиви на съда в цялост /, а основно се изразява несъгласие на страната с изводите на съда, относно необходимостта от тълкуване всички части на разпоредбата, респ. с извършеното частичното тълкуване на чл. 5, ал. 4 от договора / вкл. в обосноваване извода за кумулативно приложение на основанията за индексация по чл. 5, ал.4, т.1 и т.2 от договора, за един и същ период – стр. 7 от касационната жалба /, което е формално относимо към порока „противоречие с материалния закон “ – чл. 20 ЗЗД. Предвид преждепосоченото, не е удовлетворен допълнителния селективен критерий и с посоченото към девети въпрос решение по гр.д. № 1060/2014 г. на І г.о. на ВКС. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния и процесуалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. За да е очевидно неправилно, по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, за съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обосноваването на очевидната неправилност в случая се основава на несподелени от съда аргументи на ответника, относими към възражението му за немотивирано предложение на ищеца, за преговори относно индексацията, ирелевантността на което за правния резултат, с оглед решаващите мотиви на съда в цялост, бе коментирано по - горе. При това е налице явно противоречие в позицията на самия ответник, който от една страна поддържа немотивираност на предложението, поради непосочени в него данни на НСИ, макар съдържащи се такива в приложени решения на КЕВР, а от друга твърди нищожност на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, поради уговаряне данните на НСИ, вместо на регулирани от КЕВР цени, като показател за приложима индексация на възнаграждението, считан от касатора за негоден. В останалата му част, а и преимуществено по спора, доводите на ответника за очевидна неправилност касаят приложението на чл. 20 ЗЗД, преценката за правилността на което винаги предполага собствена тълкувателна дейност на касационна инстанция, допустима едва във фазата по същинско разглеждане на касационната жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение