Определение № 69 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 657/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 430 от 15.11.2013г. постановено от Смолянски окръжен съд по гр.д. №141/2012г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Чепеларски районен съд по гр.д. № 208/2009г. в частта, с която е признато за установено по отношение на Н. Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С., С. Г. Р.-К., С. Г. Ш. и Р. Г. Р., че [фирма] е собственик по договор за покупко-продажба на УПИ ІV в кв. 9 по плана на [населено място], [община], с площ 3140 кв.м., заедно с построените в него заслон за овце - монолитна сграда с площ 590 кв.м. и силажна яма. Касационна жалба е подадена от адв. Н. П. - особен представител на Р. Г. Р.. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа противоречиво решаване в практиката на въпроса дали заповедта на Областния управител, с която се прогласява нищожността на проведения търг има действие само за страните в административното производство или обуславя нищожност на придобивното основание на праводателите на ищеца и съответно се отразява на всички последващи разпореждания с имота. Изтъква се, че по същото дело, по иска относно УПИ ІІ в кв. 9, е налице влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен в обратен смисъл. Освен това се поставя за разрешаване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК въпросът относно субективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на административен съд, а именно: може ли решение по чл. 28 и 40 З., с което се потвърждава административен акт, прогласяващ нищожността на проведен от ликвидационен съвет на ТКЗС търг, да бъде противопоставено на неучаствала в административното производство страна, която черпи права от търга. Касационна жалба е подадена и от ответниците по иска Н. Т. В., А. А. Р., В. С. С., Е. С. С., А. С. С. и С. Г. Р.-К. чрез пълномощника им адв. Н.. Те претендират допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК също по правния въпрос за пределите на силата на присъдено нещо на решението на административния съд за прогласяване нищожността на проведения търг. В допълнение към изложението касаторите сочат противоречиво решаване на този въпрос в обжалвания акт и във влязлото в сила решение № 289 от 08.12.2010г. по гр.д. № 483/2010г. на Смолянски окръжен съд, постановено по идентичен спор между същите страни за съседен имот. Ответникът по жалбите [фирма] е представил писмени отговори на двете жалби, в които мотивира липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Производството е по установителен иск за собственост, предявен от [фирма] против осем физически лица, явяващи се наследници на А. С. Р.. Ищецът черпи правата си върху описаните в исковата молба два имота: УПИ ІV в кв. 9 и УПИ ІІ в кв.9 по плана на [населено място] от договори за покупко-продажба, както следва: УПИ ІV е закупен през 2007г. от [фирма], УПИ ІІ е закупен през 2008г. от Р. К. и Е. К.. Продавачите по договорите са придобили имотите от лица, които са закупили сградите при проведен на 29.03.1994г. търг на ЛС на ТКЗС –Ч., а впоследствие са придобили и земята. На ответниците, като наследници на А. С. Р., е възстановено правото на собственост по ЗСПЗЗ върху парцел ІІ и парцел ІV в кв.9 по плана на [населено място], без построените в тях сгради. Правото на възстановяване е признато през 2002г. с решение на съда по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. В първото въззивно производство пред Смолянски окръжен съд по гр.д. № 483/2010г. е представена Заповед № 120 от 13.01.1999г. на Областния управител на Пловдивска област, с която е прогласен за нищожен търга, проведен на 29.03.1994г. от ЛС на ТКЗС-Ч.; сключения въз основа на него договор за покупко-продажба от 31.03.1994г. между ЛС и [фирма] за продажба на краварник № 1; както и нотариален акт от 1995г. за продажба на застроено и незастроено място - парцел ІІ-кравеферма, в кв.104 по плана на стопански двор на бившето ТКЗС - [населено място]. С решението в първото въззивно производство - по гр.д. № 483/2010г. Смолянски окръжен съд е отхвърлил предявения иск. Приел е, че след като търгът, при който праводателите на ищеца са закупили имотите, е обявен за нищожен поради нарушения в процедурата по провеждането му, то сключените договори въз основа на търга са също нищожни и ищецът не е могъл да придобие собствеността върху двата имота. Това решение е обжалвано от ищеца [фирма]. С определение № 44 от 18.03.2011г. по гр.д.№ 263/2011г. на ВКС, І г.о. е върната касационната жалба в частта й, касаеща УПИ ІІ от кв.9, на основание чл. 280, ал.2 ГПК; определението е потвърдено от друг тричленен състав на ВКС и по този начин решението по установителния иск за собственост на УПИ ІІ в кв. 9, е влязло в сила. С решение № 142 от 21.03.2012г. по гр.д. № 263/2011г. на Върховния касационен съд, І г.о. е отменено решението на Смолянски окръжен съд относно УПИ ІV в кв.9 по плана на [населено място] и делото е върнато за ново разглеждане. Дадени са указания ответниците по иска да вземат становище по възраженията на ищеца за неотносимост на заповедта на областния управител и липсата на доказателства за влизането й в сила. При новото въззивно разглеждане Смолянски окръжен съд е събрал нови писмени доказателства и изслушал становища на страните съгласно дадените указания. Приложени са решения на Върховния административен съд, тричленен и петчленен състав, постановени по жалба срещу заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожността на търга. Видно, че с окончателното решение от 03.10.2000г. по гр.д. № 1279/2000г. на петчленен състав на ВАС жалбата срещу заповедта е отхвърлена. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 120 от 13.01.1999г. на Областния управител е влязла в сила, но тя не е относима към предмета на делото. П. на ищеца Б. З. не е участвал в производството и спрямо него не се разпростират пределите на силата на присъдено нещо на решението. Според съда заповедта касае единствено търга в посочената част, с която е обявен за купувач [фирма] и с него е сключен договор за посочения в заповедта имот. При тези изводи съдът е препратил към решаващите мотиви на първата инстанция за уважаване на иска. Според тях ищецът е собственик на имота по силата на договорите за покупко-продажба, а ответниците не са собственици, защото наследодателят им е притежавал общо 2,5 дка от три отделни имота и няма доказателства, че точното им местоположение е в стопанския двор на ТКЗС. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното: Налице е основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за достъп до касационен контрол и по двете касационни жалби поради противоречиво разрешаване на правния въпрос дали заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожността на търга от 29.03.1994г., има действие само за страните в административното производство, съответно само за посочения в нея договор или обуславя нищожност и на придобивното основание на праводателите на ищеца. Както бе изтъкнато по-горе във влязлото в сила решение по гр.д. № 483/2010г. на Смолянски окръжен съд относно УПИ ІІ в кв.9 е прието, че са нищожни и договорите, сключени в резултат на търга с други купувачи, а не само с посочения в нея [фирма]. Докато в обжалвания акт на Смолянски окръжен съд по гр.д. № 141/2012г. е направен извод, че заповедта има действие само спрямо посочения в нея договор и за описания в нея имот, поради което няма отношение към настоящия спор. Към настоящето производство е присъединено производството по ч.гр.д. № 656/2014г., образувано по частна жалба на адв. П. срещу определението на въззивния съд от 23.04.2013г., с което е отказано изменение на решението в частта за разноските. Тъй като основателността на частната жалба зависи от изхода на спора, тя ще бъде разгледана заедно с касационните жалби. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.