Определение № 93 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №3582, постановено на 18.02.2020г. от Софийски градски съд, ГО, IV-в състав по ч.гр.д.№15350/2019г. е оставена без уважение частната жалба на М. В. М. срещу разпореждането от 16.02019г. на СРС, 28 състав по гр.д.№7579/2018г., с което е върната исковата молба, по която е образувано делото във всички части освен за претенцията за първия етаж на сградата. Определението е обжалвано от М. В. М. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, с оглед произнасянето на въззивния съд по въпроса налице ли е правен интерес на съсобственик в недвижим имот да предяви иск за оспорване собствеността върху целия имот на друг съсобственик и да иска обявяване недействителността на нотариалния акт за собственост на цялата сграда или ищецът може да иска само прогласяване недействителността на нотариалния акт за собственост на съсобственика единствено за своята идеална част от имота. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба А. В. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване по въпроса налице ли е правен интерес за съсобственик на недвижим имот да предяви иск за оспорване собствеността върху целия имот на друг съсобственик и да иска обявяване недействителността на нотариалния акт за собственост на целия имот, като съображенията за това са следните: М. В. М. е предявил срещу А. В. М. отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, че А. В. М. не е собственик на жилищна сграда с идентификатор .......... на два етажа със застроена площ от 156 кв.м., находяща се в [населено място],[жк], [улица] ПИ с идентификатор ........... с площ от 2006кв.м. с твърдението, че страните са наследници на В. М. Б., починал на 07.10.1990г., заедно със своята майка Б. А. Б., като по протокол за делба, вписан в Службата по вписванията на 12.04.1991г. в дял на наследодателя В. М. Б. е поставена ½ ид.част от дворното място, находящо се в [населено място], кв.В., [улица] заедно със старата къща. Твърди също така, че през целия период от време след смъртта на наследодателя страните и тяхната майка в качеството им на наследници, са живели в жилищната сграда, като ищецът ползвал първия етаж, а ответникът ползвал втория етаж. През 2017г. ответникът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка №.., том..., рег.№.........., дело №......../2017г., вписан в Службата по вписванията под №........., том .........., дело №5.........., с който е признат за собственик по давност на цялата жилищна сграда. Заявил е и искане нотариалният акт да бъде отменен. Посочил е също така, че ответникът е учредил върху сградата договорна ипотека /н.а.№..., том ..., дело №.../2018г./ с падеж на обезпеченото задължение 16.02.2018г. С разпореждане №198495/21.08.2019г. районният съдия е дал на ищеца М. В. М. указания да уточни на каква идеална част от имота е собственик и на какво основание, позовава ли се на фактическо състояние; защитимо от закона и ако да какво; кои са правата, които иска да придобие, чието придобиване е обусловено от отричането на констативния нотариален акт на ответника по давност върху процесния имот. В изпълнение на така дадените указания с молба вх.№5143650 от 04.09.2019г. М. В. М. е посочил, че е собственик по наследство на идеална част от имота, която обаче не може да уточни, тъй като процесният имот /сграда/ е построен върху съсобствено дворно място, собственост към момента на построяването на В. А. и В. М. Б.. Твърди, че В. А., майка на В. М. Б., е починала през 2016г. и оставила като законни наследници освен страните по делото по заместване, също така дъщеря Л. М. П.. Посочил е и фактическото състояние, на което се позовава, а именно, че владее за себе си първия жилищен етаж от сградата от 2001г. и при отричане на правата на ответника има възможност да придобие права по наследствено правоприемство и по силата на чл.79 ЗС. С разпореждане №218195 от 16.09.2019г. районният съдия е върнал исковата молба, по която е образувано гр.д.№7579/2018г. във всички части освен за претенцията за първия етаж от къщата, като е приел, че по отношение на втория етаж от къщата указанията, дадени с разпореждането от 21.08.2019г. не са изпълнени – този етаж не се претендира по давност, а частта от правото на собственост на ищеца на друго основание остава неустановена. В обжалваното определение е прието, че разпореждане №218195/16.09.2019г. е правилно, тъй като ищецът не е уточнил обема на правата, които би придобил от процесния имот в случай на отричане на правото на собственост на ответника по отношение на втория етаж. Изложени са съображения, че при това положение липсва конкретизация относно това дали ищецът претендира, че притежава самостоятелно право, което се оспорва, дали се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника и в какъв обем. Прието е, че посочването, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, тъй като при отричане правата на ответника има право да придобие права по наследство или по силата на чл.79 ЗС не е достатъчно, тъй като ищецът не е посочил размера на идеалните части, които би придобил, за което обстоятелство са му дадени указания. Взето е предвид също така, че в исковата молба са изложени твърдения, че процесният имот представлява еднофамилна жилищна сграда и ищецът е признал, че вторият етаж от имота се ползва от ответника и семейството му, както и че той има качеството наследник. Така изложените от въззивния съд съображения противоречат на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС в ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС и на последващата практика на ВКС, според която правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато спорът за собственост е между правни субекти, легитимиращи се като съсобственици на недвижим имот. В този случай при евентуално уважаване на иска ще се внесе яснота и безспорност в отношенията между страните и ще се определи режимът на съсобственост на вещта, в която всяка от страните по спора счита, че има дял /решение №213/03.10.2014г. по гр.д.№2881/2012г. на Първо ГО на ВКС/. Не би могло да има спор относно наличие на правен интерес от търсената с отрицателния установителен иск защита на правото на собственост от съсобственик, тъй като за него не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост наред с него /решение №162/09.07.2012г. по гр.д.№1260/2011г. на Второ ГО на ВКС/, респективно да се установи със сила на пресъдено нещо дали твърдяното от него състояние на съсобственост все още съществува или имотът принадлежи в индивидуална собственост на ответника по така предявения иск. Обстоятелството, че сънаследник се е снабдил с нотариален акт за собственост на целия имот, след което е ипотекирал имота /както в настоящия случай/ само по себе си сочи за наличие на правен интерес у другите сънаследници да отрекат удостоверените с този нотариален акт права над притежаваната от легитимиращия се с нотариалния акт сънаследник квота в съсобствеността. При наличието на твърдения в исковата молба, че имотът е принадлежал на общия наследодател на страните като ответникът се е снабдил с нотариален акт за индивидуална собственост, и при представени доказателства в тази насока, не е необходимо ищецът да уточнява какви права би придобил, ако отрицателният установителен иск бъде уважен – ищецът твърди, че притежава такива права по силата на наследственото правоприемство, но съставеният по реда на чл.587, ал.2 ГПК нотариален акт възпрепятства тяхното упражняване, като създава правна привидност, че имотът е индивидуална собственост на ответника. Не е необходимо също така в подобна хипотеза ищецът да уточнява на каква част от имота е собственик, тъй като това обстоятелство е ирелевантно за наличието на правния му интерес от предявяването на иска. Съдът следва да извърши преценка по съществото на спора дали ответникът е придобил правото на собственост върху целия имот на посоченото в нотариалния акт основание, в който случай искът следва да бъде отхвърлен, или да установи, че състоянието на съсобственост все още съществува, в който случай следва да отрече правата на ответника до обема на установените по делото права на ищеца, респ. на останалите неучастващи в производството по делото наследници, доколкото посоченото в оспорения нотариален акт придобивно основание допуска това. По така изложените съображения обжалваното определение, както и разпореждането на първоинстанционния съд, следва да бъдат отменени и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от М. В. М. отрицателен установителен иск и в частта за втория етаж от къщата, т.е. за цялата двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица]. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение