Определение № 3303 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2109/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. И. С., ЕГН [ЕГН], действаща чрез процесуалния си представител по делото адв. А. Л., срещу определение №1407 от 19.03.2026г. по ч. гр. д. №744/2026г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба вх. № 108299/19.09.2025г., срещу определение № 12088/23.06.2025г. по в.ч.гр.д. №2394/25г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.12.2024г. на СРС, постановено по гр.д.№ 62832/2022г., с което е оставена без разглеждане молбата й с вх.№ 317526 от 08.10.2024г., за произнасяне по предявения от нея насрещен иск по чл.149 СК. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и разглеждане по същество на подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение. При условията на евентуалност е направено искане за сезиране на основание чл.150, ал.2 от Конституцията на Конституционния съд за установяване на противоконституицонност на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2, пр.1 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение, за да остави без разглеждане частната касационна жалба на И. И. С. срещу определение № 12088/23.06.2025г. по в.ч.гр.д. №2394/25г. на Софийския градски съд, съставът на ВКС, III г.о., е приел, че обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, тъй като е постановено по иск за издръжка, по който евентуално въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че е налице основание за спиране на производството по делото. С определение от 10.03.2026г. по конституционно дело № 5/2026г. К. съд на РБ е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, изключваща касационното обжалване на определени съдебни актове по граждански и търговски дела въз основа на материалния интерес и предмета на спора, като противоречащи на чл. 6 и чл. 56 във връзка с чл. 122 и чл. 124 от Конституцията на Република България. Съгласно нормата на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК съдът спира производството по делото, когато К. съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. В случая с обжалваното определение на състав на ВКС частната жалба на жалбоподателите е била оставена без разглеждане по съображения, че е недопустима съгласно чл.274, ал.4 от ГПК, тъй като решението по спора не би подлежало на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК. Предвид горното последната норма се явява приложим по делото закон, поради което е налице предвиденото в чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК основание за спиране на производството по делото, доколкото произнасянето на Конституционния съд е в пряка връзка с предмета на обжалване в настоящото производство и въведените от частните жалбоподатели възражения. По изложените съображения, съдът