Определение № 278 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. А. и В. М. А. от[населено място], чрез служебно назначеният им защитник адв.З. З. Г. С., срещу решение №1015 от 06.07.2010г. по гр.дело № 1235/2010г. на П. окръжен съд, с което в обжалваната от П. част ,по отношение на три от децата ,е отменено решение №12 от 23.03.2010г по гр.д. 556/2007г на П. районен съд и е уважен изцяло иска за лишаване от родителски права на основание чл. 75 ал.1 т.1 и т.2 от СК (отм),предявен от Районна прокуратура[населено място]. В приложеното съм жалбата изложение се препраща към съображенията в касационната жалба за незаконосъобразност на решението, процесуално нарушение на принципа за равнопоставеност на страните във връзка с чл. 29 от ГПК (отм) и неправилно интерпретиране на фактите. Под формата на въпроси е развито съображението, че ако общинската администрация не е предприела действия, с които да осигури общинско жилище на многодетното семейство, да предприеме мерки за осигуряване на нормални условия за отглеждане на децата ,като например предостави услугата „ седмична грижа”, да предложи работа на родителите и пр., то причината за трайно неполагане на грижи за децата не може да се вменява във вина на последните като основание на иска по чл. 75 от СК (отм). Цитира се основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,като се оспорват част от мотивите на въззивния съд. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението на служебния защитник по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не поставя материалноправен или процесуалноправен въпрос ,оказал се решаващ по конкретния спор и относим към конкретните хипотези на чл. 280 ал.1 от ГПК. Изложението обективира, буквално възпроизвежда тезата на правната защита, както тя е била изложена в хода по същество пред въззивния съд, в писмени бележки. Приравняват се оплакванията по чл. 281 от ГПК с основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК. Доводът, че до безспорното по делото фактическо положение, съставомерно при основанията на чл. 75 ал.1 т.1 вр чл. 74 от СК(отм) и чл. 75 ал.1 т.2 от СК (отм), се е достигнало включително поради липсата на помощ за семейството от страна на специализираните държавни и общински институции, няма отношение към решаващите мотиви на съда, няма отношение и към правното основание на иска за лишаване от родителски права. Формалният довод ,че щом изготвеният актуализиран социален доклад на Д.”Закрила на детето” не е адресиран до съда, а до прокуратурата,която го представя пред въззивния съд в качеството си на ищец по делото, се нарушават принципи на гражданския процес, не може да бъде възприет ,а и въз основа на него не е изведен конкретен процесуалноправен въпрос. Служебният защитник на касаторите е недоволен от мотивите на съда и обсъжда социални и морални аспекти, свързани с политиката на държавата, но за да се допусне касационно обжалване, следва да се преодолеят изискванията на чл. 280 ал.1 от ГПК. Тъй като освен социално - правни анализи, изложението не съдържа изведен и поставен конкретен правен въпрос, свързан със спора, липсва и обосновка в изискуемата от чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК насока ,а съображенията по същество се изчерпват с оплаквания за нарушения на процесуални принципи и общи доводи ,че съдът несъответно е възприел ролята си на решаваща инстанция, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.