Определение № 2701 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 706/2025 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата Б. З. Л., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. А. Д. срещу решение № 1216/23.10.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2046/2024 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстнционното решение № 237/29.04.2024 г. по гр. дело № 1660/2023 г. на Асеновградския районен съд, на основание чл. 128 от СК са определени мерки за лични отношения на ищците Т. С. Ф. и С. Д. Ф. с тяхната малолетна внучка С. А. Ф., както следва: всяка втора неделя от месеците януари, март, май, юли, септември и ноември за времето от 10 ч. до 17 ч.; всяка четвърта сряда от месеца за времето от 17 ч. до 19 ч.; пет дни през лятото в период, в който майката не ползва платения си годишен отпуск и бащата не ползва режима на лични отношения; задължение на ищците е да вземат и връщат детето от и до дома на майка му; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските за въззивното производство по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката Л., също чрез адв. Д., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) как следва да бъде определен режимът на лични отношения между малолетното дете и неговите дядо и баба, имащи възможност да контактуват с детето през времето, определено за лични контакти с бащата, с когото те живеят на един адрес; 2) в интерес ли е на малолетното дете да общува с прародителите си, които живеят съвместно с родителя, неупражняващ родителските права, по същото време, когато осъществява контакт с този родител; и 3) длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи на страните в производствата по чл. 128, ал. 1 от СК, когато те обосновават или отричат интереса на детето да контактува със своите прародители. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: първия въпрос – с раздел ІV от ППВС № 1/12.11.1974 г. и решение № 275/18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; втория въпрос – с решение № 139/16.04.2014 г. по гр. д. № 6998/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 209/13.02.2009 г. по гр. д. № 5358/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; и третия въпрос – с тълкувателно решение (ТР) № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Насрещната страна по делото – ищците Т. и С. Ф., в отговора на касационната жалба, подаден чрез адв. Л. Ч., излагат съображения, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационното обжалване. Ответникът А. Т. Ф. не е насрещна страна по отношение на жалбоподателката-ответница и няма право на отговор на касационната й жалба, като подаденият такъв съдът цени като писмено становище, в което той излага своите доводи за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел за установено следното: Основни грижи за детето С. полага майката – жалбоподателката-ответница Л., която е осигурила всичко необходимо за отглеждането на детето в къщата на своите родители в [населено място]. Ищците – бабата и дядото по бащина линия на детето желаят активно да участват в живота му, като считат, че трябва да имат повече време с него. Същите са осигурили подходящи играчки според възрастта на детето в своя дом в [населено място], където се поддържа и добра битова хигиена. Родителските права върху детето са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения на бащата – ответника Ф. с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. (без преспиване при бащата) до навършване на тригодишна възраст; след навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. (с преспиване при бащата); по 20 дни през лятото, който период не съвпада с отпуска на майката; по един ден на Коледа, Нова година и Великден и по 3 дни през зимната и пролетната училищни ваканции. С решение от 09.05.2023 г., влязло в сила на 03.07.2023 г., ответникът Ф. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ответницата Л. и му е наложена мярка за защита да не я доближава за периода от 6 месеца, считано от 09.05.2023 г. В периода от постановяване на решението от 09.06.2023 г. за режима на лични отношения между детето и бащата до изтичане на срока на мярката за закрила – 09.11.2023 г., детето е предавано от майката на ищците по настоящото дело, които са го предоставяли на бащата за осъществяване режима на лични отношения съгласно решението на съда, а впоследствие отново бабата и дядото на детето са го връщали на майката. Това положение е продължило и след изтичане срока на действие на заповедта за защита от домашно насилие. След преразказ на основните съображения и постановения режим от първата инстанция, въззивният съд е цитирал приетото в мотивите към решение № 291/28.01.2020 г. по гр. д. № 865/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, а именно: Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето, който изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. В СК не се съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4, във вр. с чл. 124, чл. 125 от СК и др., се налага извода, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 от СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си, и то в техен най-добър интерес. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. Следва да се съобрази и необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 от СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. При определяне на мерките на лични отношения, освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Въззивният съд е посочил, че в случая не се твърди, че бабата и дядото по бащина линия (ищците) имат поведение, което застрашава интересите на детето, като аргументацията касае единствено факта на заболяване на дядото. Съдът е намерил, че това заболяване не е препятствало контактите му с неговата внучка. Посочил е и че не се твърди бабата (ищцата) да не е в състояние да полага грижи за детето, поради което е намерил, че „възражението е неоснователно“. На следващо място окръжният съд е приел, че безспорно е в интерес на малолетната да комуникира с баба си и дядо си по бащина линия. В тази връзка съдът е посочил, че до фактическата раздяла на родителите детето е обитавало дома в [населено място], познава средата, бабата и дядото имат желание да общуват с внучката си, като могат да подкрепят нейното физическо, емоционално и духовно израстване; отново е посочил и че от изготвения социален доклад се установява, че условията за живот в обитаваното от двамата жилище са много добри; приел е за установена „заинтересоваността на родствениците“ към отглеждането и възпитанието на детето, желанието им да контактуват и да комуникират с него. Окръжният съд е посочил и че с въззивната жалба се оспорва извода на първоинстанционния съд, че ищците са само посредници при осъществяване на личните отношения между С. и нейния баща. Въззивният съд е приел, че заключението на първата инстанция не е произволно, а е основано на показанията на свидетеля Г. и на обясненията на бащата, като е съобразил и изявлението на последния, че не възразява родителите му да се срещат със С., „стига да не е в моите дни, защото я виждам само четири пъти в месеца“. Следва извод: „Ето защо, независимо, че живеят в една сграда, се касае за две домакинства“. По-натам са изложени съображения, че не може да се приеме, че режимът на лични отношения между баба и дядо и техните внуци следва да зависи от волята на родителите, предвид което съдът е достигнал и до извода, че не възприема виждането, че не следва да се определя режим на осъществяване на лични отношения между С. и прародителите й по бащина линия. Въззивният съд е намерил за произволни и твърденията на жалбоподателката, че по време на дежурство на бащата, детето остава с баба си и дядо си. В тази връзка съдът е приел, че няма доказателства, че бащата е давал дежурства по време, когато е следвало да осъществява срещи с дъщеря си, а напротив – точно в обратната насока са дадените от него обяснения, че графикът му се съобразява с личния му ангажимент и до момента няма такъв случай – да е на работа, когато има възможност да се среща с дъщеря си. Съдът е посочил още, че бабата и дядото (ищците) са виждани да разхождат внучката си в парка, но е приел, че не е установено да прекарват време заедно, освен при вземането и връщането в дома на майката. Окръжният съд отново е посочил, че е в интерес на С. да осъществява срещи и да прекарва време със своите баба и дядо, още повече и с оглед изразеното желание от тях. От друга страна е изтъкнал, че приоритет в случая следва да имат интересите на детето, а не желанията и чувствата на бабата и дядото, като в тази връзка се е позовал на решение № 135/17.04.2015 г. по гр. д. № 6467/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. За неоснователни въззивният съд е намерил и доводите, че режимът на лични отношения на бабата и дядото следва да е включен в режима на лични отношения с бащата, като е приел, че това би довело до поставяне на свижданията с детето в зависимост от волята на родителя, а възходящите имат самостоятелни права, които не следва да бъдат ограничавани. Съдът е посочил още, че безспорно страните са в изключително обтегнати отношения, но уреждането им не следва да става в присъствието на детето, а и то не следва да става разменна монета в отношенията на възрастните. Въз основа на гореизложеното въззивната инстанция отново се е солидаризирала с извода на първостепенния съд, че е в интерес на малолетната С. да осъществява срещи със своите баба и дядо по бащина линия, като определеният от районния съд режим е намерен за правилен. При така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, по наведените от жалбоподателката основания за допускане на касационното му обжалване настоящият състав на ВКС намира следното: Предвид правомощието си и служебно да следи за интересите на малолетното дете в настоящото производство, съдът намира, че поставените от жалбоподателката правни въпроси следва да бъдат уточнени, конкретизирани и обобщени (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС) в следния въпрос: как и по какви критерии съдът преценява интереса на малолетното дете в производството по чл. 128, ал. 1 от СК и как следва да определи режима на лични отношения с неговите дядо и баба, когато те имат възможност да контактуват с него през времето, определено за лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права. Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като с изложеното в мотивите си окръжният съд е разрешил този правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – както с посочените от жалбоподателката, решение № 275/18.01.2019 г. по гр. д. № 799/2018 г. на ІV-то гр. отд., решение № 139/16.04.2014 г. по гр. д. № 6998/2013 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 209/13.02.2009 г. по гр. д. № 5358/2007 г. на ІV-то гр. отд., така и с цитираното от самия въззивен съд, решение № 291/28.01.2020 г. по гр. д. № 865/2019 г. на IV-то гр. отд., а също и в противоречие със служебно известното на настоящия съдебен състав, решение № 147/28.07.2022 г. по гр. д. № 4889/2021 г. на IV-то гр. отд. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателката следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 15 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение