Определение № 241 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4804/2021 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решение № 260881 от 8.07.2021 год. по в. гр. д. № 721/2021 год. на Пловдивския окръжен съд, в производство по чл. чл. 258-273 ГПК, е обезсилено първоинстанционното решение от 6.01.2021 год. по гр. д. № 191/2019 год. на Карловския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между Ц. Д. М., К. Т. А., Д. Т. А., М. Х. А., К. С. А.-С., С. М. С., Д. С. А. и И. Н. А. на съсобствените им недвижими имоти: 1/. посевна площ от 3.352 дка по скица, а по нот. акт 3.350 дка, пета категория на земята, в землището на [населено място], м. „Х.“, представляващ имот № * по земеразделителния план, а по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени през 2019 год. представлява поземлен имот с идентификатор ***, м. Х., площ 3 350 кв. м, предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, пета категория на земята, 2/. Посевна площ от 3.060 дка, пета категория на земята, в землището на [населено място], м. „Д.К.“, по земеразделителния план съставлява имот № *, а по кадастралната карта поземлен имот с идентификатор ***, м. Д., площ 3 060 кв. м., предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, пета категория на земята, 3/. Посевна площ от 3.060 дка, пета категория на земята, в землището на [населено място], м. „Д.К.“, едно с находящата се в имота масивна сграда с площ 139.30 кв. м., а по скица 35 кв. м., по земеразделителния план съставлява имот № *, а по кадастралната карта поземлен имот с идентификатор ***, м. Д., площ 3 060 кв. м., предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, пета категория на земята, ведно с находящата се в него сграда с идентификатор ****, със застроена площ 35 кв. м., по скица и предназначеине селскостопанска сграда, при КВОТИ: за Ц. Д. М. и К. Т. А. – по 1/8 ид. ч. за всеки от тях, 2/8 ид. ч. за К. С. А.-С. и С. М. С. в режим на СИО, 2/8 ид. ч. за Д. С. А. и И. Н. А. в режим на СИО и 2/ 8 ид. ч. за Д. Т. А. и М. Х. А. в режим на СИО, и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане в тази част. В останалата част, с която е допусната делба между Ц. Д. М. и К. Т. А. на съсобствените им движими вещи при равни права между тях, първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд. С касационна жалба в срок съделителката Ц. Д. М., чрез пълномощника й адв. Р. И. от АК-П., обжалва въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение по съображения за неправилността му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение в тази част, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне от друг състав или постановяване на решение по същество, като се потвърди първоинстанционното решение по допускане на делбата. В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По формулираните въпроси: 1. Допустима ли е делба в едно производство на недвижими имоти, съсобствени между съделители, които са бивши съпрузи и трети лица, 2. Следва ли в горната хипотеза делбата да се допуска при условията на чл. 345 ГПК ?; 3.Следва ли третите лица да бъдат изключени от производството и делбата да се допусне само между бившите съпрузи при условията на чл. 345 ГПК; 4. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 345 ГПК, когато се касае за делба на обикновена или смесена съсобственост или същата е приложима единствено и само при делба на наследство; приложима ли е при делба на прекратена СИО и 5. Допустимо ли е съединяване в едно производство на искове за делба на съсобствен между бивши съпрузи имот и делба на друг имот, част от който е придобит от тях по време на брака в съсобстевност с трето лице – позоваването е на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед разкриване „точния смисъл на закона и създаване на актуална съдебна практика от значение за точното прилагане на закона“. Касаторката поддържа да е налице противоречие в произнасянето по горните въпроси с т. 4 от ППВС № 4/64 год., с приетото в решение № 261 от 10.11.2011 год. по гр. д. № 346/2011 год. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 596 от 2.12.2010 год. по гр. д. № 2074/2008 год. на ІV г. о. на ВКС. В тази съдебна практика е прието, че предназначението на делбеното производство е да ликвидира съществуващата съсобственост, независимо от основанието за възникването й. Имотите, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, се включват в делбата, която може да се извърши между наследниците и третите лица в същото производство, като ако до извършването й не бъде прекратена съсобствеността с третото лице, този имот се изключва от делбата. Ответникът по касационната жалба – К. Т. А., чрез пълномощника му адв. Св. П.-К., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване поради относимостта на поставените правни въпроси към правилността на обжалваното решение. Оспорва жалбата и по същество и иска да се остави в сила въззивното решение с присъждане на направените разноски. Останалите съделители не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касаторката, въз основа данните по делото, намира следното: Производството е делбено, във фазата по допускане на делба на процесните имоти в [населено място], придобити по време на брака между касаторката и К. Т. А. в съсобственост в идеални части с останалите ответници. Искът за делба е предявен срещу всички съсобственици на земеделските земи /част от делбените имоти/, като първоинстанционният съд е допуснал делбата им между всички тях при установените от придобивните способи квоти и определил частите на касаторката и първия ответник от придобитата от тях в режим на СИО 1/4 ид. ч. по равно – по 1/8 ид. ч. за всеки един от двамата с оглед прекратяване на СИО поради развода им. За да обезсили първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд приел, че три от недвижимите имоти, предмет на делбеното производство, са придобити в съсобственост от страните по делото в режим на съпружеска имуществена общност между съпрузите – Д. и М. А., Д. и И. А., К. и С. С. и бившите съпрузи – касаторката и първият ответник, при равни части. Въззивният съд приел, че като е допусната делбата на имотите с участието на останалите съсобственици на придобитата от касаторката и първия ответник идеална част в прекратената СИО е нарушена разпоредбата на чл. 345 ГПК, намираща приложение и при делба на имущество, придобито в режим на СИО. Изложил съображения, че делбата следва да се допусне на целите имоти, но без участието на третите лица, останалите съсобственици, тъй като предмет на производството е прекратяване на съсобствеността, възникнала при прекратяване с развод на съпружеската имуществена общност. Прекратяването на съсобствеността с третите лица следва да се осъществи в друго производство, а ако това не приключи до даване ход по същество на делбата между бившите съпрузи във втората фаза на производството, тези имоти следва да се изключат от делбата. С оглед съображенията на въззивния съд за предмета на настоящето производство за делба на придобитата от ищцата и първия ответник по време на брака им квота в съсобствеността и неучастието в него на останалите съсобственици, при предявените срещу тях искове, поставените от касаторката в изложението въпроси са относими към изхода на спора. Произнасянето по тях противоречи на представената съдебна практика, в която е прието, че делбата между наследниците и третите лица може да се извърши в същото производство – т. 4 от ППВС № 4/64 год. Този извод се обосновава с предназначението на делбеното производство – да прекрати съществуващата съсобственост, независимо от основанието за възникването й, както е посочено в решение № 261 по гр. д. № 346/2011 год. на ВКС, ІV г. о. Предвиденият в чл. 345 ГПК специален ред за делба на наследствен имот, притежаван от наследодателя в съсобственост с трето лица, е относим към следващия етап - извършването на делбата - ако до съставяне на разделителния протокол не се извърши делба с третото лице съсобственият имот се изключва от делбата. В този смисъл е и другото решение № 596 по гр. д. № 2074/2008 год. на ІV г. о. на ВКС, така и решение № 133 от 6.11.2018 год. по гр. д. № 4300/2017 год. на І г. о. на ВКС, определение № 39 от 21.01.2014 год. по ч. гр. д. № 7782/2013 год. на І г. о. на ВКС, в което се цитира и по-стара практика в същия смисъл – решение № 713 от 11.03.1981 год. по гр. д. № 163/81 год. І г. о. Констатираното противоречие в произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение обосновава извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на настоящето производство касаторката следва да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на сумата 40 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение