Определение № 391 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2506/2020 г.
ВКСIV гражданско отделение19.10.2020 г.докладчик Десислава Попколева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 13226/01.06.2020 г. на „Корона Резидънс-А 17” ЕООД, ЕИК 200977756 срещу определение № 1045/16.04.2020 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч.т.д. № 295/2020 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр.дело № 2506/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корона Резидънс-А 17” ЕООД, чрез пълномощниците му адв.Д. и адв.С. против определение № 1045/16.04.2020 г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч.т.д. № 295/2020 г., с което е потвърдено определение № 468/09.01.2020 г. по гр.д. № 5913/2019 г. по описа на Районен съд Варна за прекратяване на основание чл.299, ал.2 ГПК на производството, образувано по искова молба на „Корона Резидънс-А 17” ЕООД срещу „Билдинг Мастърс“ ЕООД, с която са предявени при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2, чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост в комплекс KORONA LUXURY REZIDENCE поради липса на предмет, евентуално като сключен в заобикаляне на закона и като накърняващ добрите нрави, а по отношение на конкретни клаузи - нищожност поради неравноправния им характер. При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, като съображенията за това са следните: При предявен иск за нищожност на договор, цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – от стойността на договора, която в случая е 930,30 евро без ДДС или 1 116,36 евро с ДДС, чиято левова равностойност е 2 183,28 лв., т.е. под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг от 5 000 лв. – за граждански дела и от 20 000 лв. – за търговски дела. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В конкретния случай въззивното решение по исковете за нищожност на договора за управление и поддръжка на общите части не би подлежало на касационно обжалване, тъй като цената на всеки от предявените искове е под минималния праг от 5 000 лв. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал.4 ГПК и обжалваното по настоящото дело въззивно определение на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Следва да се посочи, че погрешните указания в обжалваното определение, че същото подлежи на обжалване, не променят горния извод за недопустимост на касационното производство по делото. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело следва да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,