Определение № 519 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

С решение № 1422 от 21.02.2020 год. по гр. д. № 10308/2018 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 12.03.2018 год. по гр. д. № 72369/2014 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. И. Г. против Л. И. Г. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], район П., [улица]/”К. М.”/ № 52, с идентификатор ***, с площ 574 кв. м., ведно с жилище, лятна кухня с площ 60 кв. м., гараж с площ 35 кв. м. и тавански етаж с площ 83 кв. м.

Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от В. И. Г., чрез пълномощника му адв. З. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост и искане за отмяната му.

В приложеното изложение касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че по поставените процесуалноправни въпроси: 1. Може ли съдът по допускане на делбата да не посочи в диспозитива на решението си населеното място, в което се намира делбеният имот? 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения като направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения? въззивният съд се е произнесъл в противоречие практиката на ВКС. Посочено е решение № 212 от 1.02.2012 год. по т. д. № 1106/2010 год. на ВКС, ІІ т. о., относно задължението на въззивния съд да прецени всички относими доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните.

От съделителя Л. И. Г. не е постъпил писмен отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаряща на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК.

По релевираното в изложението на касатора основание за допускане на касационното обжалване, съдът съобрази следното:

За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иска за делба, въззивният съд приел, че от представените по делото писмени доказателства не може да се направи обоснован извод за наличие на съсобственост на описаните имоти, предмет на предявения иск за делбата им. Поради това и приел за безпредметно обсъждането на заключенията на техническата експертиза. Установено е по делото, че страните са наследници на И. С. Г. и С. С. Г., починали съответно първият през 1994 год., втората през 2009 год. По делото е представен нотариален акт № 182/1969 год., въз основа на който се установява придобиването от И. Г. и Г. Г. по покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], представляващо дворно място от 1093 кв. м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 7 кв. м. и къща, паянтова жилищна сграда, описано като парцел в кв. 53 по плана на [населено място]. С нот. акт № 189/1995 год. С. Г. и ответникът Л. Г. са дарили на ищеца, сега касатор собствените им 4/6 и 1/6 ид. ч. от втория етаж от западната половина на сграда-близнак с площ 83 кв. м., заедно с 2/8 ид. ч. от общите части на сградата, без дворното място, съставляващо парцел от кв. 53, целият с площ 1093 кв. м. Установено е още, че в дворното място – парцел **, кв. 53 с нот. акт № 150/1996 год. е учредено право на строеж от С., В. и Л. Грозданови и други лица в полза на И. Л. К. да построи трети етаж с площ 90 кв. м., върху западния близнак, като е посочена площ на дворното място от 546 кв. м., а по представената скица на поземления имот – 574 кв. м., с данни за отреждане на два парцела за съсобственото дворно място. Последното се установява от представената скица с виза за проектиране на надстройка на съществуваща жилищна сграда-близнак. Надстройката на сградата в имота, предмет на предявения иск, е реализирана през 1997 год. и в изградения трети етаж живее И. К.. Други доказателства за собствеността на описаните в исковата молба имоти – земя и сгради – лятна кухня, гараж и тавански етаж не са представени. От свидетелските показания е установено, че собственик на първия етаж на сградата е ответникът, който ползвал и построения от бащата на страните гараж. В негова полза е оставено саморъчно завещание от майка им С. Г., обявено през 2009 год. Въз основа на тези доказателства съдът приел, че извод за съсобственост между страните върху имотите, описани в исковата молба, не може да се направи, а така и относно квотите им. Изводът му за неоснователност на иска за делба е обусловен от липсата на представени доказателства за съсобственост на поддържаното основание, в изпълнение на указанията относно доказателствената тежест, поради което и формулираните в изложението въпроси не могат да обосноват наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Нито въпросът за непосочване на населеното място, в което се намира делбеният имот, в контекста на неговата идентификация, нито задължението на съда да обсъди и прецени събраните доказателства и доводи и възражения на страните, не са обуславящи за направения от въззивния съд извод за липса на съсобственост между страните на твърдяното основание – наследяване, респ. за отхвърляне на иска за делба на описаните имоти. Поради това същите нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС и не могат да обосноват наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Извън горното, доводите на касатора представляват оплаквания за неправилност на изводите на съда поради съществено процесуално нарушение относно обсъждане и преценка на събраните доказателства, в т. ч. заключенията на техническата експертиза, приети във въззивното производство. Действително, същите не са обсъдени от въззивния съд, но при липсата на доказателства за съсобствеността на сградите, а и на дворното място като останало в наследство от родителите на страните, данните в заключенията относно характеристиките на надстроения етаж /с необособено като самостоятелен обект подпокривно пространство над третия етаж/ и гаража не могат да обосноват различен извод от направения в решението. Същото се отнася и за лятната кухня от 60 кв. м. – при липса на представени от ищеца доказателства за собствеността й, становището на ответника не е достатъчно да обоснове допускане на делбата й. Поддържаното в изложението на касатора твърдение, че същата е изградена по време на брака на родителите на страните не се установява по делото, както и недоказано от събраните доказателства е правото им на собственост върху дворното място с площ 574 кв. м.

По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение