Определение № 26 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 20/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е във връзка с определение № 3900 от 05.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2161/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е повдигнат спор за подсъдност между него и Софийски районен съд, делото е изпратено на смесения петчленен състав за произнасяне по този спор и производството е прекратено. Спорът е относно компетентния съд да разгледа подадената от К. Нинова жалба против постановление от 06.02.2023 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), с което е отказана отмяна, както и намаляване на размера на наложената й глоба с постановление от 19.12.2022 г. на същия прокурор с правно основание чл. 405, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) по пр. преписка № 36058/2022г. на СРП. Настоящият петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, след като обсъди данните по делото, приема следното: Жалбата е подадена до Софийски районен съд, пред който е образувано внахд № 2434/2023г. Въззивното съдебно производство е прекратено с разпореждане № 2651/24.02.2023 г., с което жалбата на К. Нинова срещу постановление от 06.02.2023 г. на прокурор при СРП, постановено по пр. преписка № 36058/2022 г., е изпратена на Административен съд София - град по подсъдност за образуване на касационно производство и разглеждане по същество. В мотивите на разпореждането е посочено, че производството по чл. 405 ЗСВ, в което на жалбоподателя е наложена глоба, съдържа специални правила относно органа, компетентен да налага наказанието за конкретно нарушение, така и относно реда за извършване на проверката, в различие от общата процедура по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), когато наказанието се определя от несъдебен орган. С оглед особеностите на производството е прието, че препращането в чл. 405, ал. 4 ЗСВ към обжалването по ЗАНН се отнася единствено до правилата за касационното обжалване по чл. 63в, от което е изведен извод, че се осъществява по реда на глава дванадесета от АПК пред административния съд на основанията, предвидени в НПК. След изпращане на делото в Административен съд София - град е образувано адм. дело № 2161/2023 г. По него тричленен касационен състав постановява определение № 3900 от 05.05.2023 г., с което е повдигнат спорът за подсъдност, предмет на настоящото производство. В определението са изложени доводи, че разпоредбата на чл. 405, ал. 4 ЗСВ препраща относно реда за обжалване по ЗАНН, а този ред е двуинстанционен, като административният съд е касационна инстанция, поради което няма как жалбата на наказаното лице да бъде разгледана без да е налице произнасяне от въззивната инстанция - Софийски районен съд. По тези съображения приема, че спорът не му е подсъден. От данните по делото се установява, че по жалба на К. Добрев в Софийска районна прокуратура е образувана преписка с peг. № 36058/02.09.2022г., разпределена на прокурор Г. Иванов. По повод на дадени от него указания с разпореждане от 21.10.2022 г. е поискано обяснение от К. Нинова във връзка с непредоставянето на изискани документи и неявяването й пред органите на прокуратурата на основание чл. 405, ал. 2 ЗСВ, с посочен срок до 02.11.2022 г. След като констатира недаване на поисканото обяснение, наблюдаващият прокурор с постановление от 19.12.2022 г. на основание чл. 405, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ налага на лицето административно наказание „глоба“ в максимален размер от 2000 лева. В чл. 405, ал. 3 ЗСВ е предвидено, че наложилият наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията може да отмени или да намали глобата по жалба на наказаното лице, подадена в 7-дневен срок от съобщението. В конкретния случай прокурорът, издал постановлението за налагане на глоба, се произнася по подадената жалба на санкционираното лице с постановление от 06.02.2023г., с което отказва да отмени административното наказание, както и да намали неговия размер. Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 4 ЗСВ решението или постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Производството по чл. 405 ЗСВ съдържа специфики, които го отличават от производството за налагане на административни наказания по реда на ЗАНН. В случаите по чл. 405, ал. 1 ЗСВ наказващият орган е правораздавателен, а не административен орган. За разлика от общите случаи е предвиден особен ред за обжалване на наложената за извършеното нарушение санкция, а именно по жалба на наказаното лице пред самия орган, който разполага с изрично разписани правомощия - да я отмени или намали. При отчитане на спецификите на производството от една страна и изричното препращане в чл. 405, ал. 4 ЗСВ към обжалване по процесуалния ред на ЗАНН, от друга, следва да се приеме, че разпоредбата има предвид само касационното обжалване по чл. 63в ЗАНН, което означава, че се осъществява по реда на глава дванадесета от АПК пред административния съд, но на основанията по НПК. В този смисъл е безпротиворечивата съдебна практика на смесени петчленни състави - определение № 119/18.07.2011 г. по ч.н.д. № 1192/2011 г. на ВКС, определение № 173/07.12.2012 г. по ч.н.д. № 1896/2012 г. на ВКС, определение № 20/27.03.2014 г. по адм. дело № 22/2014 г. на ВАС, определение № 22/07.04.2014 г. по адм. дело № 25/2014 г. на ВАС. Предвид изложеното жалбата против постановление от 06.02.2023 г. на прокурор при СРП, постановено в производство по чл. 405, ал. 3 ЗСВ, следва да бъде разгледана от Административен съд София - град, тричленен състав като касационна инстанция. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, настоящият петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд