Определение № 1138 от 11.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3214/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Г. срещу решение №.178/16.05.24 по г.д.№.120/24 на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено реш.№.117/20.11.23 по г.д.№.444/22 на РС Етрополе за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за предоставяне на упражняването на родителските права върху детето Н. М. Г.. Ответната страна А. М. М. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че детето Н. М. Г. е родено на ... ... ...г. по време на фактическото съпружеско съжителство между страните; след раздялата им през 2016 то е продължило да живее с майка си; с решение от 12.05.17 по г.д.№.232/16 на Етрополския районен съд е било утвърдено постигнато споразумение по чл.127 ал.1 ГПК, съгласно което родителските права по отношение на Н. са били предоставени за упражняване на майката и е бил определен режим на лични отношения с бащата. Въззивната инстанция е посочила, че съгласно чл.59 ал.9 СК съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови при изменение на обстоятелствата. В исковата молба се твърдят такива, поставящи детето в риск - че майката се движи в съмнителни социални среди и че злоупотребява с алкохол. Тези твърдения, обаче, са останали недоказани. Не е установено средата, в която детето живее с майка си, да е рискова за него. При изслушването си непълнолетната Н. е категорична, че се чувства добре при майка си и не желае да живее с баща си. При това положение, тъй като не се установява каквато и да било промяна на обстоятелствата, е намерено, че постановените по-рано мерки не следва да бъдат изменяни и предявеният иск е неоснователен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва при разглеждане на касационната жалба по същество - едва ако и след като той бъде евентуално допуснат до касационно обжалване по критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10, ОСГТК/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не трябва да се допуска. Следва да се има предвид, че не са налице и данни за накърняване на най-добрия интерес на детето, за който съдът следи и служебно, в това число с оглед и на обстоятелството, че към настоящия момент Н. вече е навършила пълнолетие /на 12.06.24/, взема сама решения за живота си и е свободна да определя самостоятелно дали да поддържа отношения с баща си и какви. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,