Определение № 50806 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1708/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1675/09.11.2021 г. по гр.д. № 1576/2021 г., с което Варненския окръжен съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил иска да признае за установено, че Д. И. Д. не дължи на “Енерго-Про продажби““ АД сумата 7 214.75 лв. – корекция по фактура № [ЕГН]/13.05.2019 г. за доставената електрическа енергия в периода 19.04.2017 г. – 18.04.2018 г. в обект в [населено място], [улица], клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. Решението се обжалва от В. Д. Д., Р. Д. И. и И. Д. З. (правоприемници на първоначалния ищец Д. И. Д., починал след въззивното решение) с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните правни въпроси: 1. Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребителя за минал период/фикция за доставено количество ел. енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел. енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия? 2. Задължен ли е въззивният съд да прилага по-високия по степен нормативен акт – Закона за енергетиката, ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ? 3. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и докателствената й стойност? 4. Длъжен ли е съдът при прието по делото непълно и необосновано заключение по СТЕ, което не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице? 5. Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период /фикция за доставено количество ел. енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел. енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел. енергия при действието на ПИКЕЕ от 2019 г.? 6. Периодът на корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ 2019 – 02.05.2019 г. при положение, че съгласно параграф 2 от ПИКЕЕ “Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени по до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 24.11.2020 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране? Поддържа се, че от първи до четвърти въпрос е налице основание за допускане на касационно по обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по пети и шести въпрос – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът “Енерго–Про Продажби“ АД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските в настоящото производство. Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет. Делото е гражданско в смисъла по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касаторите са правоприемниците на първоначалния ищец. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в релевантния период страните са в договорни отношения, регламентирани от Закона за енергетиката. Ответникът е доставчик, а първоначалният ищец – краен клиент/потребител на електроенергия за процесния обект. Намерил е, че разликата между действително доставеното и помесечно отчитаното количество електроенергия в обекта през заявения с иска (минал) период е основанието (юридическият факт), който поражда вземането за извършената корекция. Приел е, че когато спорните отношения не намират уредба в ПИКЕЕ (с влязло в сила решение на ВАС те са били отменени), задължението на крайния клиент/на потребителя за цена на действително доставеното количество електроенергия произтича от чл. 183 и чл. 200 ЗЗД и от общата уредба в ЗЕ на договора за продажба на електроенергия на крайни клиенти. Въззивният съд е извършил съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства във връзка с онези, събрани чрез заключенията на допуснатите и приети по делото съдебнотехническата и на комплексна експертизи. Така е достигнал до извода, че по делото е установена разлика между доставеното количество електроенергия, отчетено в скрития регистър на монтираното СТИ за обекта, и това, което е отчитано според данните в явните регистри на СТИ. Въззивният съд е приел, че действително доставеното е според данните в скрития регистър на СТИ и е определил задължението на първоначалния ищец да заплати разликата по цена, определена с решение на КЕВР. Съобразено е, че по делото липсват твърдения и доказателства за способ, погасил това задължение на първоначалния ищец. Така въззивният съд достига до извода за неоснователност на отрицателния установителен иск, отменя първоинстанционното решение, с което е уважен, и го отхвърля. При тези мотиви на въззивния съд първите два материалноправни въпроса не обуславят решението. Прието е, че оспореното с иска и установено с решението вземане е начислено от ответника-доставчик, а не от оператора на разпределителната мрежа, към която обекта е присъединен. Съобразено е действието на решението на ВАС за отмяна на действалите ПИКЕЕ. Въззивният съд не е упражнявал правомощие по чл. 16, ал. 3 ЗНА, а при решаване на гражданскоправния спор е зачел действието на влязлото в сила решение на ВАС. По първите два въпроса е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По третия и четвъртия въпрос не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване Въззивният съд е изложил мотиви защо приема за доказани фактите, които установяват основанието (и размера) на оспореното с иска вземане, добавяйки и мотивите си за това, защо приема да не е погасено. В съответствие с казуалната практиката на ВКС по чл. 235, ал. 2 ГПК въззивният съд е разгледал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, изложил е ясни и логични аргументи кои от доказателствата кредитира и въз основа на приетите за установени факти е формирал крайниия извод за неоснователност на отрицателния установителен иск. Несъгласието на касатора с това, какво е приел въззивният съд от фактическа страна и как е приложил процесуалния и материалния закон, обективно не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване. Изложеното е относимо и към въпроса за нуждата от нова експертиза. Въззивният съд е приел, че заключението по допуснатите две експертизи (техническа и комплексна) в достатъчна степен го убеждава да приеме релевантните факти за осъществени. Това, че заключението на комплексната експертиза според касатора е непълно, неясно или необосновано, не рефлектира върху дължимата и извършена от въззивния съд преценка по чл. 202 ГПК. По петия и по шестия въпрос не е общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те представляват допълнени варианти на първия и на втория въпрос. Изложиха се мотиви защо първите два материалноправни въпроса не обуславят решението. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да възстановят направените от ответника разноски пред настоящата инстанция. Изразяват се в уговорения и заплатен адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът