Определение № 255 от 15.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2989/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Изгрев - М”, представлявана от председателя на кооперацията Н. Н., против решение № 219/21.05.2018 г. по гр.д.№ 189/2018 г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното първоинстанционно решение № 324/29.12.2017 г. по гр.д.№ 993/2016 г. на Районен съд – Червен бряг, поради недопустимост на предявения от Кооперацията против Н. Б. Д. установителен иск, квалифициран от въззивния съд като установителен иск за факт, чието предявяване не е предвидено изрично от закона, съгласно чл.124 ал.4 ГПК. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, считайки че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като не е предявен иск за факт. Поддържа тезата си, че доколкото документацията е вещ, право на собственост върху която притежава Кооперацията, предявеният иск има за предмет правоотношение, с предмет въпросната документация, за задържането и разпореждането с която ответникът не противопоставя валидно правно основание. В евентуалност се поддържа неправилност, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Нарушение на материалния закон касаторът намира в отричането от въззивния съд на правото му на собственост върху процесната документация и обосноваването на допустимото й съхраняване от ответника. Нарушение на съдопроизводствените правила се твърди с оглед произнасяне на съда по нередовна искова молба и без отстраняване на нередовността й с изрични указания до ищеца. Страната твърди предявен иск с правна квалификация чл.193 ГПК / оспорване на истинността на документ /, по който няма произнасяне, както и липса на произнасяне по предявеното искане за обезпечаване на доказателства, на основание чл. 207 ГПК, както и по отговорността за разноски в тежест на ответника. Необосноваността на въззивния акт се основава на доводи, относими към друг вид порок по смисъла на чл.281 т.3 ГПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване на всички доказателства по делото / последващо коментирани /, в обосноваването на извод за основателността на предявения установителен иск. Ответната страна - Н. Д. – не е депозирал становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: С исковата молба Кооперация „Изгрев М„, позовавайки се на неправомерни действия на ответника Н. Д. – бивш председател на Кооперацията, твърди че същият неоснователно задържа получената от предходния председател документация на Кооперацията, за периода 05.02.1993 г. – 12.09.1999 г. / насетне посочена дата 08.11.1999 г./, както и съставената в периода 10.10.1999 г. – 06.12.2011 г., с което уврежда интересите на Кооперацията и й нанася вреди. Наведени са твърдения за незаконосъобразно учредяване на дружество, с имущество на Кооперацията, без решение на Общото събрание, за невъзможност да се установят приходи на Кооперацията от разпоредителни сделки с нейно имущество, както и от сключени арендни договори, в качеството й на арендодател, и за злоупотреби със средства от Европейски фондове. Твърди се умишлено укриване на документацията от ответника при трети лица, сформирали организирана престъпна група. Формулиран е петитум за постановяване на решение „ че документацията, за дейността на Кооперацията за периода 05.02.1992 г. – 06.12.2011 г., не е предадена от Н. Д. на Кооперацията „. С разпореждане № 2231/ 12.12.2016 г. по гр.д.№ 993/2016 г. на Районен съд – Червен бряг, производството е оставено без движение, като е указано на ищеца да индивидуализира документацията, предмет на иска, да заплати дължимата държавна такса по делото и посочи адреса и седалището си. В мотивите на разпореждането изрично е посочена необходимостта от обосноваване на правен интерес от предявения иск. Ищецът е направил две последващи уточнения, с първото от които е оспорил необходимостта от исканото от съда уточнение, а с второто – вх.№ 622/07.02.2017 г. – изрично отрекъл предявяването на осъдителен иск – за връщане на процесната документация, а такъв за „ установяване, че Н. Д. не е предал документацията на Кооперацията, след като е освободен като председател – на 06.12.2011 г.„. Първоинстанционният съд е разгледал иска по същество, отхвърляйки го поради недоказаност на твърдението за задържана от ответника каквато и да било, не само конкретна по съдържание и вид, документация - собственост на ищеца. Въззивният съд, приемайки че предявеният установителен иск е за факт, непредвиден изрично в закона, съгласно чл.124 ал.4 ГПК и като такъв - недопустим, е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото. В изложението по чл.280 ГПК касаторът е възпроизвел касационните доводи за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и неотносими към обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване. По същество същите са неотносими и като касационни доводи за неправилност на въззивния акт, тъй като касаят произнасяне по съществото на допустим иск, с предявения предмет, каквото решаващите мотиви на въззивното решение отричат. Произнасянето на съда се ограничава до преценка на вида и предмета на иска и недопустимостта му, на основание чл. 124 ал.4 пр. второ ГПК, именно защото като иск за факт – непредаване на документация на Кооперацията от ответника, след преустановяване качеството му на Председател на Кооперацията - би бил допустим, ако установяването на този факт е предвидено в закона, но такова предвиждане законът не съдържа. Не може да се сподели и довода за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне по непредявен иск или по нередовна искова молба. Исковата молба и уточненията към същата не позволяват извеждането на предявен допустим иск, с различно от разгледаното правно основание и предмет, нито касаторът сочи такъв с касационната си жалба, освен формалното посочване на иск за оспорване истинност на документ, макар визирайки го с несъответно основание - чл.193 ГПК, вместо чл.124 ал.4 пр. първо ГПК, какъвто не е предявявал, нито дори посочва конкретния неистински документ. Съдът няма задължение да указва предявяването на недопустим иск, респ. коригирането му с допустим такъв с напълно нови и различни обстоятелствена част и петитум, а само отстраняване на съществуващо противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска, такова, че първата предпоставя различен от формулирания петитум. Заявената в случая обстоятелствена част, обаче, не предпоставя изводим друг възможен петитум на допустим иск, а и страната изрично е потвърдила установителния му характер, с първоначално заявения предмет – че ответникът не е предал документация на Кооперацията, след прекратяване на качеството му Председател на същата. Предаването като действие, респ. отричането му, е отричане осъществяването на релевантен за ищеца факт, а не иск за отричане съществуването на правоотношение между страните. Няма пречка с позоваването и доказването на този факт в друго съдебно производство,страната да претендира съответни на интереса си последици - напр. обезщетяване на вреди, какъвто интерес е изводим от обстоятелствената част на исковата молба. Единствено формулиран е въпрос за „правомощията на гражданския съд да преценява по пътя на косвения съдебен контрол материалната законосъобразност на 7-те реституционни акта по ЗСПЗЗ, съставени и подписани от ответника„, обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Освен, че е фактологичен, въпросът е напълно ирелевантен, с оглед решаващите мотиви на въззивния акт, за недопустимост на предявения иск, на основание чл.124 ал.4 пр. второ ГПК и по начало извън предмета на спора, въведен от ищеца с исковата молба. Като такъв, същият не удовлетворява изискването за правен въпрос, поради което е излишен коментар на сочения допълнителен селективен критерий. Касаторът се позовава на „очевидна неправилност „ на въззивния акт, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, каквато не е изводима от съдържанието на същия, основано единствено на чл.124 ал.4 пр.второ ГПК и доколкото процесуалната разпоредба е приложена правилно и в съответствие с възпроизведените в мотивите на решението съдържания на исковата молба и уточненията към същата. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение