Определение № 4589 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3653/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Н. М., чрез адв. П. А., срещу определение № 582 от 30.04.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 264/2026 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено определение № 412 от 10.02.2026 г., постановено по гр. д. № 3758/2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за оставяне без уважение, направеното от М. Н. М., искане за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на дължимата се за производството държавна такса от 805,68 евро и освобождаване от задължението да я внесе. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага доводи в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като не поставя конкретен правен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие практиката на ВКС. Твърди, че е налице липса на мотиви, като съдът не се е произнесъл по всички оплаквания, наведени с частната жалба. Позовава се на приетото в решение № 11138 от 15.08.2011 г. по адм. д. № 4124/2010 г. на ВАС, както и в определение № 430 от 02.11.2010 г. по гр. д. № 356/2010 г. на II г.о. на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка, намира частната касационна жалба за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Съгласно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване, а според нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК (в редакция ДВ бр. 8/2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка. В конкретния случай основното производство по делото е образувано по предявен от М. Н. М. иск с правно основание чл. 150 СК за намаляване на издръжката на малолетното му дете. Предвид тези фактически данни и цитираните изрични разпоредби, въззивното определение, предмет на настоящата частна касационна жалба, е постановено по дело, по което крайният съдебен акт, с който би приключил спора по същество, не подлежи на касационно обжалване. Поради това и обжалваното въззивно определение на окръжния съд, с което е потвърдено определението за отхвърляне на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК в производство, образувано по иск с правно основание чл. 150 СК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и трайно установеното в практиката на ВКС разрешение – пр. определение № 1323 от 17.03.2026 г. по ч. гр. д. № 956/2026 г. на IV г.о., определение № 4434 от 02.10.2025 г. по ч. гр. д. № 3357/2025 г. на III г.о., определение № 1082 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 332/2024 г. на III г.о., определение № 9 от 11.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4961/2021 г. на IV г.о. и др. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Следва да се посочи, че погрешното посочване в текста на обжалваното определение, че същото подлежи на обжалване, не създава такава възможност, доколкото такава не е предвидена в процесуалния закон. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.,