Определение № 254 от 21.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 628/2012 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. М. срещу решение от 28.04.2011г. по гр. дело № 2511/2008г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение, с което е оставено в сила решение от 07.05.2008г. по гр. дело № 17348/2007г. на Софийски районен съд, 50 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу И. Х. И. от [населено място] по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 8 940 лв., дължима съгласно т. 3, р. VІ от договора по нотариален акт № 82, том ІІІ, рег. № 9951, дело № 437/2005г. на нотариус С. във връзка с чл. 3 от предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилище от 13.05.2005г. и представляващи пазарната стойност на 6,53 кв. м., явяващи се разлика в получената с нотариалния акт и уговорена като обезщетение в предварителния договор квадратура на имотите, предмет на обезщетението. Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът И. Х. И. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 8 940 лв., дължима съгласно т. 3, р. VІ от договора по нотариален акт № 82, том ІІІ, рег. № 9951, дело № 437/2005г. на нотариус С. във връзка с чл. 3 от предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на жилище от 13.05.2005г. и представляващи пазарната стойност на 6,53 кв. м., явяващи се разлика в получената с нотариалния акт и уговорена като обезщетение в предварителния договор квадратура на имотите, предмет на обезщетението. Делото е търговско, тъй като предявеният иск е по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ - договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на апартамент и гараж. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. Касационната жалба е подадена на 16.06.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат. Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение