Определение № 1145 от 30.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3340/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура- София, както и по касационна жалба на Н. Г. Ц. срещу решение №528 от 16.03.2015г по в. гр.дело № 3400/2014г. на Софийски апелативен съд. Прокуратурата обжалва решението в частта, с което е потвърдено присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ до размера на сумата 15 000 лева, касаторът Н. Г. Ц. обжалва решението в частта, с която след отмяна на решение от 1.06.2014г по гр.д № 14041/2013г на Софийски градски съд ,въззивният съд е намалил присъденото на първа инстанция обезщетение и искът е отхвърлен за сумата над 15 000 лева ,включително с потвърждаване на решението за отхвърляне на иска до пълния предявен размер от 50 000 лева. В частта, с която е присъдено обезщетение за имуществените вреди в размер на 9 963,89лв, първоинстанционното решение е влязло в сила. Към жалбата на Н. Г. Ц. е приложено изложение Разрешен в противоречие с практиката на ВКС и принципните указания по ППВС № 4/1968г е въпросът за задължителната преценка на всички конкретни, обективни обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на спрадедливостта в чл. 52 ЗЗД.При основанието на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се изтъква въпрос, решаван противоречиво - какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди.Защитата има предвид паричния еквивалент. Съпоставката на обжалваното решение с други въззивни решения, приложени към изложението (реш. № 528/2015 по гр.д № 3400/2014 САС ,реш. № 743/2012г по гр.д |№ 121/2012г на САС ) илюстрира ,че в сходни случаи ,отнасящи се до публични личности ,за наказателни производства дори с по- малка продължителност, са присъждани двойно по- високи обезщетения. Към жалбата на Прокуратурата е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по същия процесуален въпрос, изтъкват и от защитата на касатора Н. Г. Ц. на първо място Сочи се противоречие с т.ІІ от ППВС № 4/1968г. Като материално правен въпрос се изтъква прилагането на обществения критерии за справедливост, като довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се цитират реш. №302/2011г, по гр.д № 78/2011г ІІІ г.о, както и решения за въззивни съдилища с довод за различно разрешаване на еднородни случаи. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос, поставен от двете страни в изложенията им. Не е налице основанието на чл. 280 ал.1,т.2 ГПК по материалноправните въпроси, формулирани в двете изложения, свързани с прилагането на чл. 52 ЗЗД, тъй като индивидуалният характер на вредата, която ищецът е заявил като подлежаща на обезщетяване, изключва търсеното сходство с други случаи, при които някои морални вреди са приемани за установени „по човешка презумпция” и формални доказателства не е необходимо да се ангажират ,при идентични обстоятелства.При решаващо определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в хипотеза на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в процесуалния аспект на въпроса, свързан с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС е обусловено от това, че въпреки споделения от въззивния съд извод за безусловно изпитван от ищеца като обвиняем стрес и тревога във връзка с ”показно” водения наказателен процес срещу него, нямало доказване на проявленията върху личната ценностна и нервна система, по делото са били събирани екзактни доказателства за потенциални вреди от неимуществено естество ,но недостатъчно такива за реално претърпени морални вреди и в тази връзка е посочено ,че при разпита на свидетелката има повече изводи и предположения, отколкото показания за първични възприятия. Изтъкнато е решаващо ,че на преценка подлежи не правилността на пеналната политика на ответника, а субективното отражение на воденото разследване върху обвиненото лице,които съображения изчерпват обосновката на решаващия извод за справедлив размер на обезщетението, намален от въззивния съд наполовина спрямо присъдения на първа инстанция. Справедливостта не е абстрактно понятие, тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. При решаващи съображения,формирани без тези обективни характеристики са бъдат конкретно преценени, е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, цитирана от двете страни,по решаващ за изхода на делото процесуален въпрос. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.