Определение № 60647 от 26.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 879/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител адв. А. М., против въззивно решение № 443/29.12.2020 г., постановено по в. гр. д. № 839/2020 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260200/07.10.2020 г. по гр. д. № 667/2020 г. на Районен съд - Велико Търново, с което е прието за установено, че Е. Н. В. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 6004.99 лв., начислена по фактура № 0106132982/21.02.2020 г. за периода от 29.05.2015 г. до 16.08.2019 г. по кл. № 1500119104 и аб. № 0525004013 и са присъдени разноски. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Е. Н. В., чрез процесуален представител адв. Н. Н. - Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира: За да потвърди първоинстанционното решение Окръжен съд - Велико Търново е приел, че между Е. Н. В. и „Енерго-Про Продажби“ АД е постигнато съгласие за доставка на ел. енергия срещу възнаграждение до обект в [населено място] сбор, [община], за която цел била открита партида с кл. № 1500119104 и аб. № 0525004013, видно от договор за достъп и пренос на ел. енергия № 3795452 от 08.06.2015 г. и предложението за това. Съгласно констативен протокол № 15112776 от 28.05.2015 г. процесното средство за търговско измерване (СТИ) е монтирано на физическото лице с нулеви показатели в дневната (Т2) и нощната (Т1) тарифи – без, обаче, да е посочено какви са били показателите в скритите му регистри (Т3 и Т4). Съгласно КП № 1502626 от 16.08.2019 г. същото СТИ е демонтирано от служители на „Електроразпределение Север“ АД със следните показатели в тарифите (Т): Т1 6923 kWh, Т2 – 15 519 kWh, Т3 – 36 068 kWh, Т обща – 22 442 kWh. След това електромерът е бил изпратен за проверка в „Българския институт по метрология“ („БИМ“), [населено място]. В „БИМ“ е направена проверка на СТИ и е установено, че в него няма видима външна намеса или повреда; при софтуерно четене, обаче, била констатирана енергия, натрупана в Т3 – 36 068 kWh, без да се визуализира; електромерът отговарял на метрологическите изисквания за измерване на ел. енергия, но не съответствал на техническите характеристики. Със становище за начисление на ел. енергия от 21.02.2020 г. на „Електроразпределение Север“ АД е съгласие на Е. Н. В. да се начисли общо количество ел. енергия в размер на 36 068 kWh за периода от 29.05.2015 г. до 16.08.2019 г. до обекта в [населено място] сбор. След което същото дружество е издало фактура № 0106132982/21.02.2020 г. за общо сумата от 6004.99 лв. Фактурата е предявена от търговското дружество на Е. Н. В. за плащане с писмо, съдържащо уведомление за извършената проверка 16.08.2019 г. Писмото е получено на 22.02.2020 г. От заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза (СТЕ) на доц. д-р И. Н. М. се доказва, че при прочит на паметта на процесното СТИ е констатирана следната информация: Т1 (нощна тарифа, визуализирана на екрана) – 6923.3 kWh, Т2 (дневна тарифа, визуализирана на екрана) – 15 521.2 kWh, Т3 (невизуализирана на екрана тарифа) – 36 068.2 kWh, Т4 (невизуализирана на екрана тарифа) – нулеви показатели kWh, Тtotal (обща тарифа) – 22 444.6 kWh. Вещото лице е посочило, че е невъзможно да се установи на какво и кога се е получило наличието на показания в невизуализирания, скрит регистър (Т3) на процесния електромер. Въззивният съд е изложил, че по делото не е надлежно доказано от „Електроразпределение Север“ АД, че процесното СТИ е монтирано на Е. Н. В. с нулеви показатели в скрития регистър (Т3) до обекта в [населено място]. От една страна, процесният протокол № 15112776 от 28.05.2015 г. е недостатъчен в това отношение: той установява какви са били показанията на електромера при монтирането му през 2015 г. единствено в дневната (Т2) и нощната (Т1) тарифи: т. нар. „визуализираните“ регистри, но не и на показанията на т. нар. „скрит“ регистър (Т4). Следователно, възможно е процесното СТИ да е било монтирано до обекта със съответните показания още през 2015 г. Впрочем, процесният протокол № 1502626 от 16.08.2019 г. също е недостатъчен в това отношение: той установява какви са били показанията на електромера при демонтирането, но не и преди това. От друга страна, експертизата на БИМ не е констатирала дали преминаващата през процесния електромер ел. енергия се отчита – действително – в скрития, трети регистър. От това пък би могло да се заключи, че твърдението на търговското дружество, че ел. енергия, която преминава през процесното СТИ, не се отчита изцяло във визуализираните регистри, защо се регистрирала ел. енергия и в невизуализирания регистър, не е надлежно доказано при условията на пълно и главно доказване. Вещото лице сочи, че не е възможно да се установи на какво в случая дължат показанията в скрития, четвърти регистър. Предвид на задължението на съда да приеме за ненастъпило всичко, което не е надлежно доказано по делото в случая не е налице първата предпоставка от хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ: да са установени измерени – т. е. доставени и получени – количества ел. енергия в невизуализираните регистри на процесното СТИ с кл. № 1500119104 и аб. № 0525004013 до обект в [населено място] сбор, [община]. По делото е доказано само, че в скрития регистър (Т 3) на електромера има някакви показатели, без да е доказано на какво се дължат те и от кога те са били – ако въобще са били – отчетени. При това е безпредметно да се изследват останалите елементи от фактическия състав на твърдяното вземане от „Електроразпределение Север“ АД, спрямо Е. Н. В.. Ето защо релевираните доводи на „Електроразпределение Север“ АД в обратния смисъл са неоснователни. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Касаторът бланкетно е посочил основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, по съображенията за неправилност, развити в касационната жалба. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Касаторът счита и, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Подлежат ли на установяване на факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото?“; 2. „Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаеш се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване?“ и 3. „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“ и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 4. „Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър?“ и 5. „Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“. Според касатора по първия и втория от поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., а по третия – с решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 26/09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019 г. на ВКС, І г. о. и др. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първите два процесуални въпроси са изцяло неотносими и по тях не се разкрива общото основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е налице твърдяната от касатора непълнота на доклада по чл. 146 ГПК. Първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните по предявения отрицателния установителен иск и е дал ясни и конкретни указания на ответника кои факти и обстоятелства следва да докаже. Третият въпрос е твърде общо и хипотетично зададен и също не може да послужи за общо основание за допускане на касационното обжалване. Не става ясно, кои релевантни доказателства не са били зачетени от въззивния съд. В решението съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до обоснован извод, че е възможно да е било монтирано до обекта със съответните показания още през 2015 г., посочил е, че експертизата на БИМ не е констатирала дали преминаващата през процесния електромер ел. енергия се отчита – действително – в скрития, трети регистър и твърдението на търговското дружество, че ел. енергия, която преминава през процесното СТИ, не се отчита изцяло във визуализираните регистри, както и защо се регистрирала ел. енергия и в невизуализирания регистър, не е надлежно доказано. Поставените в изложението два материално правни въпроси (под № 4 и 5) също са твърде общо и теоритично зададени и по тях не следва да се обсъжда наличието на бланкетно релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е налице когато разглеждането на правният въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и от значение за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито данни я случая липсват –разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Доколкото по въпросите не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване, то по тях не следва да се обсъжда и наличието на поддържаното допълнително такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят сторените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение