Определение № 50566 от 17.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2519/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Стройинвест 68“ ЕООД, чрез назначения особен представител адв. А. К., срещу решение № 11702/28.07.2020 г. по т.д. № 1483/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТК, 11 състав, с което е потвърдено решение № 2178/02.12.2019 г. по т.д. № 1592/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VI– 22 състав, за прекратяване на основание чл.155, т.3 ТЗ на еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Стройинвест 68“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], по иск на Софийска градска прокуратура. В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение, както и за наличие на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБългария. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд след споделяне по реда на чл.272 ГПК на мотивите на първоинстанционното решение е приел, че е бил сезиран с иск по чл.155, т.3 ТЗ, за уважаването на който е необходимо установяване на липса на вписан в ТР управител на дружеството към момента на устните състезания и тази липса да е продължила повече от три месеца. Позовал се е на представени писмени доказателства и извършена справка в търговския регистър по партида на „Стройинвест 68“ЕООД, съобразно които е заключил, че вписаният управител и едноличен собственик на капитала Б. С. е починал на 22.08.2018 г. и към момента на приключване на устните състезания /13.07.2020 г./ не е бил вписан друг управител. Прекратяването на дружеството не е настъпило еx lege, а след проверка от съда на предпоставките по чл.155, т.3 ТЗ при предявен от прокурора иск. Липсата на вписан задължителен волеизявяващ орган или органен представител на дружеството за период повече на три месеца според въззивната инстанция е основание за постановяване на решение от съда за прекратяване на ЕООД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?; 2/ Следва ли съдът да приеме за основателен иска по чл.155, т.3 ТЗ, без да издирва осъществени ли са предвидените в чл.157, ал.1 ТЗ условия за продължаване дейността на дружеството след кончината на управителя и едноличния собственик на капитала – физическо лице?; 3/ Следва ли съдът да издири и конституира наследниците на починалия собственик на ЕООД в производството по чл.155, т.3 ТЗ и да им даде срок за становище във връзка с чл.157, ал.1 ТЗ?; 4/Предвиденият в чл.155, т.3 ТЗ тримесечен срок ли е приложим при условията на чл.157, ал.1 ТЗ?; 5/Допустимо ли е съдът да квалифицира невписването на управител на дружеството повече от три месеца като закононарушение, т.е. да вменява вина на починалото физическо лице – едноличен собственик на капитала, за неизпълнението на предвиденото в нормата на чл.155, т.3 ТЗ, като приеме това за основание за предявяване на иск от прокурор при окръжната прокуратура и за прекратяване на дружеството? Настоящият състав на ВКС намира, че по относимите правни въпроси: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?” /с който касаторът е обосновал и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК/ и „Предвиденият в чл.155, т.3 ТЗ тримесечен срок ли е приложим при условията на чл.157, ал.1 ТЗ?“ е постановено Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. В същото е разяснено, че в хипотеза на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, т. е. – по иск на прокурора. Разрешението е мотивирано с това, че разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а в максимално съответствие със законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ. С оглед горното и предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД е направен извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка предвиденото в разпоредбата на чл. 157 ТЗ прекратително основание да прояви действието си. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ дружеството не може да се счита за прекратено. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3 вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това, че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв), са без значение за основанието на иска. Следователно произнасянето на САС, че прекратяването на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала и негов управител и бездействие на наследниците му е по реда на чл.155, т.3 ТЗ по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца дружеството няма вписан управител, е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното тълкувателно решение. Налага се заключение, че по първи и четвърти въпрос не са изпълнени допълнителнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, тъй като въззивното решение не се явява евентуално недопустимо като постановено по недопустим иск. Поставеният втори правен въпрос не отговаря на произнасянето на САС. Същият по реда на чл.272 ГПК е споделил направените фактически констатации и правни изводи на първоинстанционния съд в обжалваното решение, като е добавил и собствени допълнителни аргументи с акцент върху извършена проверка към момента на приключване на устните състезания, че в търговския регистър по партида на ЕООД не е бил вписан друг управител, т.е. наследниците не са продължили дейността на дружеството. Така и в т.1 на ТР №1 от 31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. Формулираният трети правен въпрос насочва към защита на чужди права – тези на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД. Както е разяснено в мотивите на т.1 от цитираното ТР, производството по прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. Посочено е, че искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител /в случая САС е извършил проверка за налични вписвания в търговския регистър по партида на ЕООД/. На следващо място в ТР е разяснено, че наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ /т.е. след приключване на производството по чл.155, т.3 ТЗ/. Последният пети въпрос също не отговаря на изискванията към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е обосновал извода си за приложимост на реда по чл.155, т.1 ТЗ за прекратяване на ЕООД в конкретния случай поради виновно поведение на починалия едноличен собственик на капитала, а на обективните факти, предидени в хипотезиса на приложимата правна норма, а именно изтекъл срок, в който дружеството е останало без вписан управител. В заключение съставът на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В настоящето производство касаторът се представлява от особен представител, на който независимо от изхода на спора се дължи възнаграждение. Предвид спецификата на производството по чл.155, т.3 ТЗ, развиващо се по иск на прокурора срещу дружество без управител и починал едноличен собственик на капитала, следва да се определи адвокатско възнаграждение за особения представител на ЕООД за касационното производство в размер на 300лв., платимо от бюджета на съда. С оглед изхода на спора следва да бъде осъдено „Стройинвест 68“ЕООД да заплати по сметка на ВКС сумата 300 лв. - възнаграждение за особен представител. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.