Определение № 4106 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 651 от 30.05.2023 г. по в.гр. д. № 549/2023 г. на ОС - Варна, с което е определен режим на лични отношения на дядото Х. П. и бабата К. П. с внуците им –К. и И. по иск с правно основание чл. 128, ал.1 СК. Жалбоподателите - К. Г. П. и Х. С. П., действащи чрез процесуалния си представител, излагат съображения за наличие на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение. Ответниците К. К. К. и И. К. К., действуващи като малолетни чрез законния си представител К. И. К., чрез процесуалния си представител, в писмено становище излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С въззивното решение, като е потвърдено първоинстанционното решение, е определен режим на на лични отношения на дядото Х. П. и бабата К. П. с внуците им –К. и И. по иск с правно основание чл. 128, ал.1 СК- да взимат децата при себе си всяка първа седмица от месеца, за времето от 10ч. до 19ч. в съботния ден, като ги връщат на адреса им по местоживеене в [населено място].. Установено е, а и между страните не е спорно, че К. К. К. и И. К. К. са деца на М. Х. П. и К. И. К.. Установено е, че децата К. на 12г. и И. на 8г са с родители М. П. и К. |К., а ищците К. и Х. П. са родители на майката на децата. Не е спорно, че с решение № 123 от 19.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 1109/2018 г. по описа на РС - Карнобат, родителските права по отношение на децата са предоставени на бащата. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че от извършените социални проучвания и изготвените въз основа на тях социални доклади, че бабата и дядото притежават необходимите нравствени качества и материални и битови условия за посрещане на нуждите на децата през времето, което ще прекарват с тях. Въззивният съд е приел, че на бабата и дядото по майчина линия и двете момичета следва да се даде възможност за утвърждаване на връзката между тях и да се преодолее създалото се отдалечаване помежду им. Изтъкнато е, че запазването на връзката на децата с техните баба и дядо по майчина линия кореспондира с интереса им да растат в нормална семейна среда и да контактуват с разширеното си семейство. За да определи режима на лични отношения между децата и техните баба и дядо от страна майката са взети предвид, изградената емоционална връзка на децата с бащата, при когото те живеят; установените им навици за обучение и почивка, изискващи присъствието в делнични дни на територията на [населено място]; постоянното местожителство на бабата и дядото по майчина линия е в друго населено място – [населено място], както и че майката има определен режим на лични отношения. Съобразено е и, че децата са ученички и поради това пътуването до друг град допълнително ще утежни ежедневието им, като се има предвид, че децата имат и режим на лични отношения и със своята майка. Въззитният съд е приел, че с оглед ангажираността на децата през седмицата, отсъствието им от дома в рамките на няколко поредни уикенда, ще ги лиши почти изцяло от същностен контакт с тяхната майка. Съобразено е, че в периода от годината, в който децата посещават учебни занятия, следва да бъде предоставена възможност за лични контакти с бабата и дядото по майчина линия в рамките на [населено място], за да не се налага да пътуват до Карнобат. По изложените съображения въззивният съд е приел, че че лични отношения между децата и жалбоподателите осъществявани всяка първа събота от месеца от 10 часа до 19 часа в [населено място], където е местожителството на децата, е в техен интерес, като е взето предвид и мнението на детето К., което е споделило, че от три години не са я търсили, но ако дойдат да я видят,сигурно ще се види с баба си и дядо си. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК К. Г. П. и Х. С. П. поставя за разглеждане въпроса: кои са критериите, които определят достатъчност като продължителност и периодичност на личните отношение на внуците с техните баба и дядо с оглед целения от закона социален ефект и по какви критерии следва да се ръководи съда, при преценката за интереса на децата, като условие за определяне режим на лични контакти между тях и разширения семеен кръг по смисъла на чл.128 СК? Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана и в решение по гр.д. № 351/2019 г. на IV – г.о.-основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. В своята практика Върховният касационен съд приема, че конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на обучение и почивка на детето например в решение № 291/28.01.2020 г. по гр. д. № 865/2019 г. на ВКС, IV – г.о., както и в цитираното от жалбоподателите решение по гр.д. № 351/2019 г. на IV – г.о. В константната практика на ВКС по приложението на чл. 128, ал.1 СК се приема, че конкретният режим по чл.128 СК следва да бъде съобразен и с обстоятелството, че местоживеенето на родителите и бабата и дядото на детето е в различни населени места. Обжалваното решение не противоречи на тази практика, нито на константната на Върховния касационен съд, която установява задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи на страните в производството по чл. 128 СК, без значение на конкретните оплаквания в жалбата, когато те обосновават или отричат интереса на детето да контактува със своите баба и/или дядо, включително като обсъди събраните доказателства за релевантните факти, с които страните ги обосновават. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че интересът на децата изесква да общуват със своите баба и дядо по майчина линия, като това общуване няма да препятства нормалното им възпитание и развитие, а напротив - ще е полезно за изграждането на собствената идентичност и на чувството за родова и семейна принадлежност на детето. Въззивният съд е съобразил и изричното изявление на ищците, че ако контактите са с преспиване ежедневието на децата ще бъде прекалено утежнено и усложнено, което е обосновано с разстоянието между [населено място] и [населено място]. Съобразен е и режима на лични отношения на майката на децата и е прието, че не би било целесъобразно личните отношения на бабата и дядото също да бъдат да бъде осъществявани в рамките на още един цял уикенд, в който децата да пътуват, при положение, че всеки първа и трета седмица от месеца те ще пътува до [населено място]. Що се касае до поддържаното основание за допускане на касационното обжалване визирано в чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на решението, то настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Жалбоподателите не са мотивирали наличие на конкретни пороци на решението, които да обуславят извод за очевидна неправилност на решението. Не се посочват и такива конкретни нарушения в дейността на въззивния съд, които да дават възможност да се направи извод за това твърдяната неправилност действително да е налице. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите следва да заплатят на ответниците К. К. К. и И. К. К., действуващи като малолетни чрез законния си представител К. И. К., направените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар за представителството пред касационната инстанция. Предвид изложените съображения, съдът