Определение № 58 от 26.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 857/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Д. И. от [населено място] срещу определение № 707 от 01.11.2013г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. постановено по ч.гр.д. №6674/2013г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател против определение № 2034/11.07.2013г. по ч.гр.д. № 1849/2013г. на Варненски окръжен съд. Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно. В определението на Варненски окръжен съд изрично е посочено, че може да бъде обжалвано; обжалваемостта произтича от преграждащия характер на акта съгласно чл. 274 ГПК. Ответникът по частната жалба [община] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството по гр.д. № 16449/2012г. на Варненски районен съд е образувано по искова молба на [фирма] срещу [община] за установяване на основание чл. 124, ал.1 ГПК, че не дължи сумата 1197,68лв., която е предмет на принудително изпълнение въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Поради настъпило в хода на делото заличаване на едноличния търговец производството е продължено от Б. Д. И. в лично качество. С определение от 01.02.2013г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от воденето му. С определение № 2034 от 11.07.2031г. по ч.гр.д. № 1849/2013г. Варненски окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване; посочил е, че актът му подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Б. Д. И. срещу акта на въззивния съд и с обжалваното определение № 707 от 01.11.2013г. по ч.гр.д. № 6674/2013г. състав на Върховния касационен съд, ІVг.о. я е оставил без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл. 274, ал.4 ГПК, тъй като цената на иска е под 5 000лв. При горните обстоятелства настоящият състав счита, че обжалваното определение на състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000лв., а според чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. В случая цената на предявения иск е 1197,68лв. Ето защо, напълно обоснован е изводът, че определението на въззивния съд, с което се потвърждава прекратяване на производството по иск с цена до 5000лв., не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК. Фактът, че въззивният съд неправилно е посочил в определението си, че е допустимо обжалването му, не може да дерогира законовите изисквания за допустимост на частните касационни жалби. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.