Определение № 13 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4175/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. М. М.- В., в качеството й на наследник – дъщеря, на починалия в хода на производството ищец М. П. М., подадена чрез адв. Т. Д. от Смолянска адвокатска колегия, срещу определение № 927 от 04.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 499/2020 г. на Смолянски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение №134 от 16.11.2020 г. по гр. д. № 156/2020 г. на Чепеларски районен съд, с което е прекратено производството по същото дело поради настъпила на 12.11.2020 г. смърт на ищеца М. П. М.. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие с процесуалните правила и като необосновано. Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакванията в жалбата и всички въведени доводи и възражения на страните, при своето произнасяне?“ поради противоречие с приетото по същия въпрос в решение №77 от 25.06.2019г. по гр.д.№2332/2018г. на Второ гр. отд. на ВКС, и решение № 161 от 11.07.2019г. по гр.д.№2627/2018г. на Четвърто гр.отд. на ВКС. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа и във връзка с въпроса: „ Какви са предпоставките при починал съпруг-ищец, за да бъде заменен брачният иск за развод с установителен иск от страна на родителите и низходящите му /негови законни наследници/?“ поради противоречие с приетото по същия въпрос в определение №318 от 08.05.2018г. по гр.д.№4424/2017г. на Трето гр. отд. на ВКС. В изложението се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с въпросите: „ В хипотеза на починал съпруг-ищец, предявил иск за развод, какво е съотношението между разпоредбите на чл.327 ал.1 ГПК и чл.52, ал.2 СК, коя е приложимата норма и какви са предпоставките, при наличието на които низходящите и родителите могат да продължат процеса, като преминат от иск за развод в установителен иск за установяване на вина на преживелия съпруг?“, „Искането за произнасяне по въпроса за вината – самостоятелен иск ли е и предпоставя ли допустимост на процеса, в хипотезата на починал ищец, предявил иск за развод?“ и „ Налице ли е искане за произнасяне по въпроса за вината от страна на починалия съпруг-ищец, когато по въпроса за вината ищецът е отправил условно изявление към съда, че би искал произнасяне в зависимост от развитието на процеса?“ На последно място в изложението си жалбоподателят поддържа, че определението е и очевидно неправилно. Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е приел, че правилно е прието от РС-Чепеларе, че е налице условието на чл.327, ал.2, изр.2 ГПК, но не и по ал.1 на същия член. Посочил е, че съгласно чл.52, ал.2 СК призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг. В случая искът не се основава на вината на ответницата по смисъла на чл.327 ГПК, тъй като ищецът, въпреки, че като обстоятелства за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака е посочил конкретни брачни провинения на ответницата, не е поискал произнасяне по вината предвид разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, а тъкмо напротив – изрично е посочил, че не желае произнасяне по въпроса за вината. Съдът се е позовал на т.11 от ППВС № 10 от 3.XI.1971 г., с която е разяснено, че наследниците на починалия ищец могат да продължат този иск само ако в него са изложени обстоятелствата и съпругът-ищец е направил искане за произнасяне по вината. Позовал се е и на т.6 от ППВС № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 77/1977 г., в което също е прието, че наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината. Приел е, че тези постановки важат и понастоящем с оглед сегашния СК – чл.49, ал.3, и чл.52, ал.2 СК. В случая обстоятелства за вината на ответницата са изложени, но не само няма направено искане за произнасяне по вината, а точно обратното – молба съдът да не се произнася по въпроса за вината. Съдът е посочил и това, че исковете, продължавани от наследниците на починалия ищецът по иск за развод, вече представляват не брачни/конститутивни/ искове за прекратяване на брак/който със смъртта на съпруга вече е прекратен по силата на закона/, а установителни искове - за установяване основателността на иска, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг, за да се постигне последицата по чл.54, ал.1, изр.последно СК. Затова, макар да са изложени факти, очертаващи поведението на ответницата като виновно за разстройството на брака, след като в исковата молба няма искане да се допусне развод поради нейната вина за това разстройство, съдът не би могъл при превръщането на иска в установителен да признае или отхвърли, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен поради нейната вина. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение. Първият, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въпрос не е правен по смисъла на чл.280 ГПК, а по естеството си е касационно оплакване по чл.281 ГПК, което подлежи на преценка само ако обжалването бъде допуснато. Поради това въпросът не обуславя извод за наличие на общо основание за достъп до касация. Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице и поддържаното допълнително основание, тъй като съдът е отговорил на оплакванията в жалбата и релевираните от страните доводи. Останалите, поставени в изложението на касационните основания, въпроси се свеждат до обобщения от съда въпрос: В хипотеза на починал съпруг-ищец, предявил иск за развод, какви са предпоставките, при наличието на които низходящите и родителите могат да продължат процеса, като преминат от иск за развод в установителен иск за установяване на вина на преживелия съпруг?“ Този въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на него частната жалбоподателка не обосновава наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК. Определение№318 от 08.05.2018г. по гр.д.№4424/2017г. на Трето гр. отд. на ВКС, на което се позовава жалбоподателката, е постановено в производство по чл.288 ГПК, не формира сила на присъдено нещо и не е от кръга съдебни актове, които могат да обосноват извод за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 т.1 ГПК. Жалбоподателката не е обосновала и твърдението си, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Основанието по чл.280 т.3 ГПК е налице когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. Касаторът не е изложил такива съображения, а и те не са налице в случая. Собственото разбиране на касатора за предметния обхват на отделна правна норма, както и твърдението за противоречие между правни норми, не са от естество да обосноват наличие на основанието по т.3 на чл.280 ГПК. Еднозначно в теорията и практиката се приема, че според действащия у нас Семеен кодекс (СК) има няколко основания за прекратяване на брака. Първото сред тях е смъртта на единия от съпрузите. Второто основание е унищожаването на брака например поради това, че съгласието за сключването му е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки, както и ако не са спазени, изрично заложени забрани за сключване на брак, свързани с възраст или болест. Третото основание за прекратяване на брака е чрез развод. СК познава два варианта за развод. Единият е развод поради разстройство на брака. В този случай всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Изрично е посочено, че съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. При всяко положение на делото обаче съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода. Съществува и развод по взаимно съгласие. Според чл.50 от СК „при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака“. При този развод съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода. Споразумението се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Според чл.52 от СК правото на развод не преминава върху наследниците. Нормата е императивна и по изрично разпореждане на законодателя по приложението й е допуснато едно единствено изключение. Според него призованите към наследяване низходящи или родители могат да продължат процеса, ако ищецът е поискал произнасяне по вината, като целта е да им се предостави възможност да установят основателността на предявения иск въз основа на посоченото от ищеца виновно поведение на преживелия съпруг. В съответствие с това законодателно решение е и нормата на чл.372, ал.1 ГПК, според която „когато съпругът - ищец, умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото.“ Разпоредбите на чл. 52, ал. 2 СК и чл.372, ал.1, изр.1 от ГПК, които уреждат предпоставките, при които след смъртта на ищеца по иск за развод производството може да продължи с участие на наследниците на починалия, са ясни и точни, а по приложението им е създадена постоянна практика на ВКС, включително задължителна, обективирана в цитираните от въззивния съд постановления на върховния съд, които не са загубили сила и понастоящем. В същите по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че наследниците на починалия ищец могат да продължат предявения брачен иск само ако в исковата молба са изложени обстоятелства, които разкриват дълбокото разстройство на брака поради виновни брачни нарушения и ищецът изрично е направил искане за произнасяне по вината. Обжалваното определение е съобразено с тази практика, която и настоящият състав изцяло споделя и не намира основания за промяна или актуализиране на същата. В случая обжалваното въззивно определение не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Разноски за жалбоподателя с оглед изхода на делото не се следват. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,